Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

вторник, 31 март 2015 г.

ХОРОСКОП ЗА 01.04 .2015. САМО ЗА ЖЕНИ.

ОВЕН.
 Ако видите съпругът ви да се прибира с рога на главата, не се смейте! Направете салата. Може да ви лъже. Първи април е. Проверете що ви сърби темето! Ако немате ореол, му вдигнете скандал!
 ТЕЛЕЦ.
 Към обяд ще ви домързи да работите. Не се притеснявайте! От смяната на времето е.
 БЛИЗНАЦИ.
  Не се мъчете да отключвате първата кола, която на цвят е като вашата. Понякога цветовете си приличат. Различни са номерата.
 РАК.
 В автобуса или метрото ще ви защипят вратите. Ако се не возите в градския транспорт, некой ще ви щипне по дупето.
ЛЪВ.
 Днес ще сте добри. Що не ви се занимава да сте лоши.
 ДЕВА
Ще си купите нов панталон. От магазин първа ръка, а не от втората употреба.
 ВЕЗНИ
Ще се приберете в къщи с идеята да разделите ракията със съпруга си. Ще остане само идеята,що той ще я е разделил с него си.
 СКОРПИОН.
 Ще ви ожилят в супермаркета. Внимавайте!
 СТРЕЛЕЦ.
Към 23h ще откриете огън по съпруга си, който се прибира от работа.Що е закъснял. Ще сте в правото си. Прибрала сте се 5 минути преди него.
 КОЗИРОГ.
Ще надувате рог цяла вечер. Ако немате рог, ще надувате нещо, где прилича на рог.
 ВОДОЛЕЙ.
Сутринта ще имате нужда некой да ви полива. ВИК ще правят ремонт
 РИБИ.
Ще ядете хайвер. Едни черен, едни разбит.
/хороскопа е направен от ЗМИЕНОСЕЦА/

РЕЙС ОТ ЕВРОГЕЯ КЪМ БЪЛГАРИЯ

 Прибирам се към България.  Работил съм като роб у Европа цели пет месеца. Едва съм спестил за билет, пари за книжка и пари колко няма да спестя за пет години у България. Рейсът е пълен. Седя, мисля, гледам и слушам.
 Седя, не що съм скапан от работа, а що у рейса не мога да играя футбол. Гледам встрани и виждам диви животни.
 И си мисля, колко прав е бил баща ми когато каза:
-Тръгвайте! А когато видите до пътя диви животни, може да слизате... И да се опитате да живеете и работите там. А когато ви домъчнее за нас, обърнете ни гръб и дирете повече диви животни.
 И друго си мисля. Работя с германци, чехи, украинци, руснаци, китайци и българи. Разбирам се с всички, ама не и с българите. А аз съм БЪЛГАРИН. И се гордея с това. Там никой не ни мрази. Мразим се ние. Великите българи.
 После слушам. На задната седалка седят двама мъже на годините на баща ми.  Пият бира и се смеят.А почвам да ги чувам, когато питат за тоалетна у рейса. Тоалетна у рейс!?! Па то у цела България нема една общесвена тоалетна, а те я дират у рейса. Спестили по 1000 евра у България за пет години, зарезали жените и тръгнали да видят свят. За седмица. Прибират се на третата. Загубили се у Будапеща. Лутали се два часа, и единият стигнал до прозрение:
- Седаме и пием. На кой му трябваме, ще ни намери.
 И ги намерили. Невестите. По телефона. Сега се прибират. Обаче един от тях е намерил вестник. Български вестник отпреди месец. Чете и вика:
-Ей, сънародници, накъде сте тръгнали!?! Там е България. Там е НАТО. Там е ЕС.
А аз гледам през прозореца. Там, где бях и где ще бъда, сме ние. Европейци, украинци, китайци и турци. Без българите....
После минаваме Калотина. Вече нема диви животни.
И.А.

СКРЪБНА ВЕСТ

 Вчера БРИКС замина в небитието.
 Остана БИКС.
 Русия отиде там, где искаше да отиде. В 17 век. У Усурийската тайга. Да копа за злато, та да прави златни рубли.
 Никой не може да ти направи нещо, ако сам не си го направиш.

понеделник, 30 март 2015 г.

ДОБРАТА НОВИНА

 Днес в един МОЛ се събраха няколко майки. Там те накърмиха децата си. И всичко бе красиво, и всички бяха доволни.
 Майките доказаха, че могат да кърмят. Бозайниците бяха доволни, що за пръв път разбраха какво е да сучеш от естествен източник, а не от биберон. Няколко подрастващи останаха доволни, що изкараха нагледен час по анатомия.  Само некои татковци не бяха баш доволни, що им не дадоха да бозаят пред хората. Затова се набозаха в близката кръчма.

СМЯХ С ТЪЩАТА

 Таман съм се оженил. При тъщата сме. Лежа на дивана и гледам мач.
 Тъщата:
-Росице, Роси що лежи цял ден? Да не е болен!?
 Жената:
-Болен е неизлечимо. От мързел.
 Тъщата. Недочула:
-Е па дай му хапче.
 Жената. Силно:
-Не бой се! Нема да пукне. Ще живее хиляда години, що ще го мързи и да умре.

ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ

СЪОБЩЕНИЕ:
Другарки и другари,
искам да ви съобщя некои неща:
1. Погледнете календара. Днес е  30 март 2015 година, а не първи април 1989 година.
2. България е пълноправен член на НАТО, а не на Варшавския договор. Утре няма да освобождаваме чехите у Чехия.
3. България е пълноправен член на ЕС, а не кандидат член на СССР.
4. Всеки може да говори и пише каквото си иска. Нема опасност с него да нахранят комунистическите прасета в Белене.
5. Утре нема да има народен съд, който съдебно да доизтрепе елита на България, започнат досъдебно от партизаните и освободителите ни.
6. Децата ви не пилеят две години от живота си, за да затъпяват у БНА.
7. За да живеете у София, не ви трябва софжителство.
8. За да си отидете до село не ви трябва открит лист и паспорт
9. Такива не ви трябват и за да отидете и обиколите Европа. Що ние сме Европа.
10. Ако на некой не се нрави горното, може да оди у ... Русия.

БЕЗПОГРЕШЕН ХОРОСКОП ЗА 31 МАРТ. САМО ЗА МЪЖЕ.

ОВЕН.
Сутринта ще ви боли глава. Причините ще са три:
-невестатта ви е набивала акъл
-вие сте си били главата сам, и сте се чудили, за кво ви е била невеста.
-ракията е била много, или захарта в нея е много.
 ТЕЛЕЦ.
Сутринта нема да ви боли глава. Главоболие ще има невестата ви, независимо от зодията.
 БЛИЗНАЦИ.
 Четри часа след като свършите работа, ще виждате всичко двойно. Ракията ще е добра.
 РАК.
На път към вас в 23h,ще вървите колко напред, толкова и назад. Вземете си такси!
ЛЪВ.
Сутринта ще ви се спи. Ще ви се спи на обяд. Ще ви се спи след обяд. Ще се разсъните след работа.
 ДЕВА
За пръв път ще поискате на новата колежка. На останалите за пореден.
 ВЕЗНИ
Привечер ще се опитат да те излъжат у месарницата. Неуспешно. Успешно ще те излъжат с грамажа у кръчмата. Внимавайте!
 СКОРПИОН.
Цел ден че седите у фейсо. Привечер ще ви ядоса некоя даскалица.
 СТРЕЛЕЦ.
Вечерта ще имате възможност да изпразните пищова. Напосоки. Минете през аптеката, та да не ви се изпразни джоба.
 КОЗИРОГ.
Ще сте двама с комшийката до 22h. После ненадейно ще се прибере комшията. С кози рог.
 ВОДОЛЕЙ.
Внимавайте с водата! Има микроби. Дезинфектирайте с водка!
 РИБИ.
Ще мълчите гузно цяла вечер. Нема как да обясните на невестата, че кучето ви е смукнало по шията.
/хороскопа е направен от ЗМИЕНОСЕЦА/


КАК СИРИЗА НИ ГО НАНИЗА

Нещо не го виждам у новините!? Гърция прие нови данъчни разпоредби. Ще облага с 26% всички транзакции с източник България, Ирландия и Кипър. Сега тежката дума имат наще велики политици. Да видим каква ще е реакцията им. Дано не отреагират първосигнална, и да ревнат пред Брюксел, че СИРИЗА не зачита общоевропейските ценности. Първо да звъннат на Ципрас, и да му припомнят кво е направил един български цар, когато Византия е наложила мито на българските търговци на солунското тържище. После да го помолят да се прегледа и да спре узото. Ако не отмени тоя данъчна разпоредба, да обложат с  52 %  всички транзакции с източник Гърция. После да питат Путин, какъв повод намери, та да спре преди неколко години вноса на българско вино у Русия. После наще инспектори да установят, че гръцките портокали са болни от шап,чушките от свински грип, а останалите плодове и зеленчуци от СПИН. И веднага да спрат вноса. Ветеринарите да установят, че свинското месо от Гърция е заразено с брашнена мана, а птичето месо с трипер. И да спрат вноса. Ако и тогава не изтрезнеят, Горанов да обложи всеки българин, пътуващ към Гърция с 97,53 евро такса. Така ще живнат и наще земеделци и хотелиери. А Борисов спокойно може да заяви пред Европа:
  -А сега кажете, кой на СИРИЗА го наниза!

ИСТИНСКИ ВИЦ ЗА ПУТИН

Обаждат се на Путин по телефна..
 - Господин Путин, застреляли са Немцов!  
Путин отговаря:  
- Боже мой! Ужасно! Не мога да поварявам! На моста ли?

НОВИНИ И ПРОРОЧЕСТВА

 Бившият шеф на КТБ е оставил при двама нотариуси у две европейски държави показания. Същите ще бъдат отворени и публикувани, ако некой го гръмне. Журналистите си купуват снайпери.
 Пророчество:
 Утре желаещите да го гръмнат ще се увеличат двойно.
 Вчера в България  у катастрофи загинаха 7 човека.
 Ислямска държава утрепа 8.
 У Йемен загинаха 9.
 У Украйна не загина нито един. Ама дойдоха 22 руски танка, и хуманитарен конвой от Кремъл, с двуметрови зелени сандъци.
 Пророчество:
 Тия дни Украйна ще навакса. С руска помощ.
 Земетресение у Папуа. 7,7 по Рихтер. Нема загинали.
 Пророчество:
 Земетресение у България. 6 по Рихтер. Нема оцелели.
 Реките текат. Тук там преливат. Удавени хора няма. Има удавени надежди.
 Пророчество:
 Реките ще текат, докато има вода. Ако има много вода, ще преливат. И ще текат все надолу...Последното е за сведение на турците и гърците.
 Бежанци минават Дунав с гумени лодки. Гранична полиция ги хваща и не ги пуска в Румъния. И се напълнихме с бегълци.
 Пророчество.
 Ако на брега на Дунав се оставят на 10 метра по една лодка, у България нема да остане ни един бежанец. То и българин нема да остане.
 Днес по телевизията се появи Станишев.
 Пророчество:
 Станишев нема да се появява по телевизията близките 20 години.



КОЙ ПЕЧЕЛИ И КОЙ ГУБИ ОТ ЛЯТНОТО ЧАСОВО ВРЕМЕ?

Вчера тръгвам на работа. Телефонът ми звъни:
-Айде бе, днес нема ли да работиш?
 А аз съм посрещал кръстницата и ме цепи главата:
-Така ще ви изеба като дойда, че ще ме запомните. Да не искате да идвам по тъмно! Колко е часа?
 Осведомяват ме за часа. Както винаги съм назад с времето. Хората нощес дръпнали цел час преди мен. Но на думата. Какво губим и какво печелим.
 Първо спим един час по-малко. След работа се прибираме един час по-рано и седаме на ракия един час по-рано. После губим представа за времето и си легаме по зимния часовник. А понеже си легаме по зимния, сме пили един час наднормено. И невестите ни ги боли глава. Правим много по малко деца, отколкото през зимата. И ето демографски проблем с българите. Циганите проблем немат, що не носят часовници. А на сутринта ставаме с главоболие и намалена работоспособност, от което страда и брутния продукт на държавата. А като страда прокуктът, страдат заплатата и ненсията.
 А в глобален план нещата са още по-зле. Таман речем да стигнем Европа поне по един показател, и тия идиоти врътнат и те часовниците час напред. И пак ни бегат. И гонят Америка. А нас ни гонят руснаците. Ама нема ни стигнат. Те засядат на водка час преди да им свърши работното време.
 А големият печеливш е Япония. От там изгрява слънцето.
 


неделя, 29 март 2015 г.

ЧЕСТИТА ГОДИШНИНА, ЕВРОПЕЙЦИ!

 На днешната дата преди 11 години България бе приета в Евросъюза. Какво се случва сега.  И досега не се научихме да работим.Тук. Слава богу, че вече може да работим там.
 Не се научихме да отстояваме правата си. Затова се чувстваме и тук и там хора втора ръка.
 Дишаме прахта на всички държави, приети заедно с нас и ревем на умряло, че ни е виновен ЕС. Те не търсят вина, а работят. Затворите им също работят, без значение дали за политици или кокошкари.
 По БВП на човек, след нас са всички държави от соцлагера, заедно с Югославските, които все още не са в ЕС. Без Русия.
 Може да запалиш колата и да обиколиш ЕС, без да те спрат на нито една граница. Може и да стоиш тук.
 И не на последно място, членството ни в ЕС и НАТО ни дава гаранция, че никой няма да посмее да ни посегне.
 Остава само да се научим да работим за себе си. Тук. И да си търсим правата... Даже и с тояга.


ЗАЩО ТРЯБВА ДА ОБИЧАМЕ РУСИЯ

Днес се проведоха протести срещу санкциите, наложени на Русия. Без руски туристи загиваме.Загинали сме и без руска газ. Загинали сме и без руска обич. Няма такава любов. От векове, за векове. Или както бе казал един велик български патриот, предал Македония: 

  Дружбата ни със СССР е така жизнено необходима, както слънцето и въздуха за всяко живо същество.  
И е бил прав.
 Не ни трябва дружба с други.У ЕС е пълно с еврогейове, които почиват навсякъде, но не и у България. А ако дойдат тук, свиват парите си и ядат хлеб и сол. И само от време на време некой дойде и направи предприятие, даващо хляб на българи. И не ни трябват миризливите им милиарди, где ги дават за магистрали, земеделие и всичко,где се сетите. И какво ни интересува, че може да работим где искаме у ЕС. И може да изнасяме на този огромен пазар всичко, без една стотинка мито. А те  не щат да купуват къщи у България.
 За дружбата със САЩ, същото. Не стига, че са ни бомбардирали преди седемдесет и неколко години, що сме им обявили война, а ни се месят у вътрешните и вънкашните работи. И съвети ни дават, как да пропаднем. Пръв бе Ричард Ран. Даде такива калпави съвети, че не поискахме да изпълним нито един. И ни прокоби. После Сорос.
 После евреите. После арабите. После неоколониализъм...
 За дружбата ни с България, същото. Гадни българи. Не щат да купуват български кашкавал за 12 лева, а купуват немски за 6. Не купуват български банани, а купуват Колумбийски. Не купуват къщи, не почиват у България и даже деца не правят тук.
 А с Русия е друга работата. Купуват хората. И продават.
 Купуват къщи.Купуват предприятия. Купуват земя. Купуват хора. Даже купуват бивши президенти, настоящи политици  и цели партии. И продават. И строят. Лукойл ни продава най-скъпата нафта. Газпром ни продава най-скъпата газ. Щеше да ни строят ядрена централа, по скъпа от двете унгарски. И нефтопровод щяха да строят, ама нещо не искаха да кажат цената му, та засега изчакват. А руските туристи почиват и харчат, като за последно. Путин даваше, що нефтът бе скъп. Сега дава наполовина. А Русия продължава да ни обича. Руските митническите тарифи за български стоки, са едни от най-високите. Тодор умре отдавна. И сиренето стана с пари.Та пак за протестите. Убаво протестират. Икономически. Ама недейте така, бе бизнесмени! Протестирайте с български знамена, не с руски! Тук е БЪЛГАРИЯ.И ЕВРОПА. Азия и Русия са малко по-към Северна Корея.

събота, 28 март 2015 г.

ЯК ВИЦ ЗА УКРАЙНА И ПУТИН

Путин към пресаташето си:
- Какво ново за наще новини?
- Украйна, ситуацията в Украйна, Украйна... Ако я нямаше Украйна, какво щеше да казваме?!
Путин:
- Ако я нямаше Украйна!?! Добра идея!

УЖАС ОКОЛО РЕКИТЕ


Снег се топи. Вали дъжд. На специална пресконференция реките съобщиха:
 Реките течем от по- високото, към по-ниското.
 Течем по специални корита, които сме си копали с хилядолетия..
 При повече дъжд, течем где си искаме. Най-много обичаме да течем в мазетата на хората и да дирим ракия.
 Най-интересното е, че кога тръгнем да течем, често нема где. А нема где, ето защо:
 Дедо  Пешо изхвърлил тора от говедата. Спираме се докато сберем сила и го отнесем.
 Дедо Рангел изрезал асмите и
хвърлил пръчките у дерето...Сбираме и тях.
 Чичо Анто изхвърлил празни бутилки от бира...Наши са.
 Горският не е накарал резачите да изчистят изрезаните ластари... И тях  взимаме.
 И когато сберем всичко, не смогвме да течем там где сме текли. А когато не течем там, где сме текли, се нарича НАВОДНЕНИЕ. И отнасяме кметове, пешовци, рангеловци и антовци. Тук там и некой горски. И некое дете. Не пробираме. Що бързаме.

Р. Антов

Събота

У събота нема сериозни новини.

САЩ-ПОДПАЛВАЧИ НА 201 ВОЙНИ С 35 657 895 ЖЕРТВИ.

 Прочетох в "БУДНА ЕРА", че САЩ са подпалили 201 войни от общо 241 след Втората световна война. Стори ми се невероятно, затова направих справка в справочника за войните. Верно е.
Ще ви дам списък с малка част от тях и броя на жертвите.
 Войната на семейство Роуз - 2 мирни жертви.
 Междузвездни войни - 3 567 983 жертви. Предимно войници на Империята.
 Война на световете - 1 367 986 жертви.
 Войната на Чарли Уилсън - нема данни.
 Войната на Мърфи - 25 жертви.
 Войната на розите - нема данни.
 Войната на титаните - нема жертви, що титаните са безсмъртни.
 Войната на боговете - нема жертви поради същата причина.
 Войната на леприконите - нема човешки жертви, що леприконите са леприкони.
 Войната на играчките - нема човешки жертви.Всеки знае кво е играчка.
 Войната на копчетата -нема човешки жертви. Има 23 скъсани копчета.
 Войната на орките - нема данни.
 Войната на планетите - 26 321 678 жертви.
 Войната на Харт - нема данни.
 Троянската война -129 876 жертви, сред които  Ахил и Хектор.....
 Списъкът е много дълъг, затова ще завърша с една война, где подпалиха  насред София. Войната на таралежите. Нема данни за жертви, що бе социализъм и всички данни беха държавна тайна.
 Във всички войни,подпалени от САЩ жертвите са 35 657 895 човека. Ама не само от земята.
 Но в момента САЩ подпалват най - страшната война. Войната на бръмбарите у  глави на тия, где броят колко войни са подпалили САЩ. И война в главите на тия, где четат  само заглавията.



Р. Антов.

петък, 27 март 2015 г.

ЛЮБИМ ВИЦ

Клиент в бара:
- Барман, дай едно уиски!
Оня сипва, подава чашата и казва:
- Един долар.
Клиентът:
- Щом е така евтино?! дай бутилка!
Барманът подава бутилката:
- Един долар.
Клиентът:
- Дай една бъчонка!
Барманът търкаля бъчонката:
- Един долар.
Клиентът, е шокиран:

МИНАЛО И БЪДЕЩЕ. ИСТОРИЯ И ПРОРОЧЕСТВО.

Икономиката е просто нещо. И като всяко просто нещо, не търпи
некой да му се меси у работата. А
некои умни глави не само се месят, но се и опитват да обяснят
на нас, простите, простото нещо, така, че да не разберем нищо. А ето как стоят нещата.
Бог сътвори всичко и легна да почине. Почнаха да работят хората. В началото нямаше нито един безработен, и всички бяха нещастни. Работеха по 14 часа, и си лягаха гладни. После един измисли кремъчните сечива и почна да ги прави. Работеше по 13 часа, другите ровеха за корени и ловуваха по 12 часа. И всички бяха нещастни. Ровещите и ловуващите бяха нещастни, що му носеха месо и корени и ги сменяха за сечива, а той по цял ден задиряше невестите и кълцаше камъни. И според тях не рабатеша нищо. Той бе нещастен, що го боляха пръстите когато ги удряше между два камъка.
После един откри бронза, друг желязото. И двамата станаха ковачи. Останалите работеха по 11 часа, хранеха се добре, даже им оставаше. И пак бяха нещастни. Що копаеха и ловуваха, а тия двамата цял ден чукаха мотики и невести. Ама и ковачите бяха нещастни, що ходеха с изгорени ръце и крака. И понеже вече оставаше храна, се появи един тарикат, где им рече.
- Ще ви направя щастливи! Само, че докато ви правя щастливи, ще ме храните.
И после въведе ред. Стана вожд. Вече всички работеха по 10 часа. И всички бяха нещастни. Що по цял копаха и чукаха, а той ядеше наготово. И той бе нещастен, що немаше как да изяде всичко. А вече се произвеждаше 5 пъти повече.
После, тъй като немаше много работа, един се сети че може да казва какво да се работи, друг се сети за Бог, трети се сети, че може да пази заработеното. И се появиха чиновниците, поповете и полицията. И пак всички бяха нещастни.
После един измисли парната машина, друг модерното земеделие. Вече работеха половината и хранеха всички. Работеха по 9 часа. После по 8... После по 7... Най-добре се хранеха вождовете, после чиновниците, поповете и полицията. И всички бяха нещастни. Едни що работят, други що не работят, трети що преяждат.
После се появи Форд. После Бил Гейтс и Стив Джобс. Вече имаше малко работа за хората, безработни бяха половината, а другата половина беха вождове, чиновници, попове и полицаи.
И всички бяха нещастни. Що никой не работеше. Що работеха машините. Ама едни имаха повече. А тоя, где имаше най-много, бе най-нещастен. Що многото му не трябваше...
После един ден се събраха у един винпром и изпиха виното... После изпиха виното у другия... После потрошиха машините... И бяха щастливи.
После работеха всички. По 14 часа на ден...

 Р. Антов



КУЧЕ ЧИСТАЧ.

ОТ ФРОНТОВАТА ЛИНИЯ. СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ. ВИДИН. 27.03.15.

ПРЕВЕДЕН ВИЦ


Едну журналиску гьу пратили да узне интервю от едни овчаре, где видели НЛО. Питуе и разпитуе. От думу на думу  разбрала, че седу у планинуту по 5-6 месеца без жене. И накрая рекла:
- А како издръжате без жене толко време?
А оне се хиле, а най-напетия дума:
- Е па от време на време казуемо, че смо видели извънземни. Еднък ни прачу журналистку.

АВТОБИОГРАФИЯ 2

Та одеве свърших, когато се появи Анета.

Добре, че бяха баба и дядо. Иначе никой се не сещаше за мен. Умирах от кеф, когато лелките лигавеха Анета, що знаех какво преживява. Ама иначе я обичах. Беше дебела, хубава и червенобузеста. Опитвах се даже да я радвам.
Преди нова година. На масата елха. Със стъклени топки, лампи, звезди. Сестра ми лежи в кошчето до масата и гледа у тавана. Повита и вързана. Забранено ми е да я нося, и понеже не вижда елховата красота се качвам на масата, да и я покажа. После премествам елхата в края над кошчето. Почти над нея. Ама аз малък, елхата голема. Надви ми. Падаме при сестрата. С елхата. Хем да види, хем да пипне. Играчките се чупят, врескалото писва. Наще долитат... Това бе първия бой где помня.  А по Анета нема драскотина, ама пищи на умрело.
После тръгнах на детска. Отърваха се от мен.  Само Дядо Мраз ме мислеше. Една нова година
ми донесе багерче. Червено и жълто. На следващата книжка. С картинки и букви. После познах, че не е Дедо Мраз, а един човек от селото. Казах на децата, и това явно го ядоса. Спря да ми носи подаръци. Оставяше ги вече под стълбите.
А сестрата проходи. И това ме досъсипа. Бой, бой, бой... Тя ревне, мен първо ме бият, а после питат що реве. Ама се изучих. Бия кога нема никой, нема значение дали е заслужила боя. После си го заработваше. Тръгна с приятели, тя се влачи с мен. Обикаляме чужди полози и лозя, тя с мен. И после ме предаде. И пак бой. Не дай си боже да отида да се изкъпя у Върбак. Тогава случаят бе специален. Мама имаше тояжка. Загряваща. Така ме сгреваше, че се чувах чак у циганската махала.
После ме заведоха на море. У Варна. Уж за две седмици. Там открих, че мама и тати обичат и мен, стига Анета да я няма. Един път се загубих на плажа. Мислех, че са ме зарязали, ама те ме намериха и даже не ме биха. Заведоха ме в аквариума. Още съм влюбен в морето, Варна и рибите. Обаче стояхме само седмица. На баща ми му примъчня за Анета и се прибрахме. И на мен ми беше мъчно за нея, ама ми беше мъчно и за морето. Значи съм се мъчил два пъти повече от тях. Забравих мъката за морето, когато я видях от моста пред нас. Помня как се затича с бялата рокличка и обелените колене.
- Бати си дойде!!! Бати си дойде!!!
И се сгуши в мен.
После реката, ливадите, лозята, ябълките и крушите. Чуждите, разбира се. Бяха по-вкусни...
А после дойде 15 септември.
Безкраен празник. Съучениците учат букви, аз си чета приказки. Те пишат изплезени над тетрадките ченгелчета и лулички, аз пиша за един тигър. Затова сега краснописът ми е като, че ли пиша с краката си. Ама най-важното е, че бях свободен. Скитах где си искам. С Дусчето, Бибъка, Ръбо, Пръча, Жоро ...
Дусчето се казваше така, що имаха малки гъски. На наш диалект - "гушчичи". А той им казваше "душчичи".
Бибъка е диалектно от патица. Не излизаше от водата.
Пръча си е пръч.
А Ръбо косата му над челото бе сякаш лизната от теле. И прическата му бе ръбеста. Сега е негде доцент. Може и професор да е. Не съм го виждал 2-3 години.
А Жоро се чудя, що е Жоро.
А аз имах 5-6 прякора. Затова днес немам нито един.
Германчето, що косата ми бе сламеноруса.
И друг, где ми го сложиха приятели на баща ми - Косчинката /костичката, кост/. Ето случая:
Баща ми играе бридж с приятели у нас. Пишката ми се надървила за пръв път у живота. Аз тичам при тях, държа се отпред и викам:
- Тати, тати, аз си имам косчинка!!!
Нали разбрахте, че косчинка значи кост.  Малка кост... Ама тогава и аз бях малък.
За днес стига.
П.П. Не съм бил сестрата вече 40 години.

СУТРЕШНИ НОВИНИ ОТ КОЧИНАТА

Млад, приятен, весел и чаровен пилот германец, натъжи цяла Европа.

С 30% са се увеличили фалшивите банкноти в България. Ако икономиката върви със същите темпове, до края на годината ще се увеличат с още 30%, а Б.Борисов ще препълни бюджета.

Тия дни в НС ще се внесе законопроект, позволяващ на ДАНС да  налага вето върху сделки. Най-засегнати ще са девойките покрай околовръстното.

Птичи грип мори пеликаните у езерото Сребърна. От екоминистерството заявиха:

ТЪП ВИЦ

 По асфалта вървят бръснарско ножче и домат. По едно време се чува бръмчене, ножчето се оглежда и извиква:
-Домат, залегни! Валяк!-и залягат.
 Валякът отминава. Ножчето става, изтупва се, и казва:
-Пюре,давай да се прибираме!

четвъртък, 26 март 2015 г.

СЛЕДОБЕДНИ НОВИНИ

 Ремонтират затворите. Като начало ще стегнат две съседни килии. Една за Цветанов, и една за Станишев. После още много... За богопомазани.
 ЕК откри процедура, заради забраната чужденци да купуват земеделски земи. Май скоро ще могат... А дедо Стефан рече:
-Най-после. Ама вече нема кво да продавам. Взеха ми я български патриоти. По 50 лева декара.
 Трима полицаи задържаха психично болен. Преди това той преби двама от тях... С кол... Сега МВР смета, ако имаше нож и пушка, колко щеше да пребие.
 Разбраха коя е купила куфара с убитото дете. Рускиня. Никога нема да разберат, кой го е купил от битака.
 Пилот свалил самолета. Тихо. Нали затова е пилот. По добре ли е да го сваля некой с вик:
-Аллах е велик.
 Русия е изпробвала супермодерна междуконтинентална балистична ракета. За отбрана. Така  трябва. Русия е на два континента. Изпитанието минало успешно. Сега я търсят, та да я изпробват пак. И да копират от нея новата. Некакъв инженер си излял водката върху чертежите. И не се четат.
 СИРИЗА нема проблеми.
 Йемен има проблеми.
 И ЦСКА нема да има проблеми. Само феновете трябва да се напънат, и до понеделник да сберат един милион... Лева.

СМЯХ С ДЪРЖАВНИ СЛУЖИТЕЛИ

 Отивам одеве до пощата. Работи едно гише, пред него едно момиче, зад него аз.
Чакам спокойно, а вътре една невеста, где е на работа,черпи с бонбони. Сигурно има рожден ден. Колегите я целуват, а мен ме облива пот. Стоя на опашка от двама човека поне 5 минути, а на другите гишета никой. Вече ме ловят бесовете. Ама се смея и  се навеждам през съседното гише:
-Почерпете и мен! Ще припадна от глад на тая голема опашка.
 Почерпен съм. Благодаря. Честитя. А момичето още е пред мен. Никой се не сеща да седне пред некое празно гише и да отмали опашката.
 След 10 минути съм попълнил кво трябва, оставям го на гишето и чакам касиерката да го вземе. Тя проверява и описва печелившите билети от лотарията. Требва да И се върже сметката.А аз чакам да ги опише. Другите се смеят до работните се места. Идва ми да изрева като Тарзан,ама гледам,че една бременна невеста застава зад мен. Може да я уплаша и да пометне.Питам тихо през гишето:
-Кво става? Печелите ли?
И съм награден със смразяващ поглед. Ама приключва с мен.
Дано с бременната невеста приключи по-бързо, че като я гледам, може да роди у пощата. Таман ще икономише некой лев на здравната каса.

ПОЛИТИКОНОМИЯ

Броят на комарите на територията на общината, е право пропорционален на броя на левовете, откраднати от кмета.

УБАВИТЕ НЕЩА

Убави жени, убавите цигари и убавото пиене, водят до убав инфаркт.

ВРЕМЕ

 Вчера вече го няма. Утре не е било. Има днес. А го има, поради една проста причина. Що те има  теб.

ГОЛЯМОТО ТЪРСЕНЕ

 Преди година разбрах, че трябва да направя нещо. И това нещо, где трябваше да направя бе, да намеря себе си. Та да осмисля и живота си..
 И тръгнах да се търся. Първо обиколих реките и баирите, где израснах... Нема ме.
 После обиколих училищата и института... Немаше ме, що никога ме не е имало.
 После взех трудовата книжка и обиколих по списък там, где съм работил. И там ме нема.
 Минах по барове и кръчми. Там нема нито мен, нито клиенти.  Пообиколих и проститутчиците на околовръстното.
 Скучаят. Мен ме нема.
 Минах до казиното. Там некви неграмотници се учат да играят покер, ама ме нема.
 Купих цветя и отидох на гробищата... И там ме нема.
 Отчаях се е се прибрах. Реших, че щом ме нема, никога ме не е имало.
 После звъннах на съседката. Влизам и се виждам. Седя на ракия и салата. Там съм бил през целото време... А се утрепах да се диря.

ИЗВОД: НЕ ДИРЕТЕ СЕБЕ СИ, ЩО КАТО СЕ НАМЕРИТЕ, ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ, ЧЕ НЕ Е ИМАЛО НУЖДА ДА СЕ ДИРИТЕ!

Р. Антов

МАЛКО НОВИНИ

Мая Манолова ще се разправя със съдебните изпълнители. Каза, че никак ни И е приятно, да си връща кредитите. Ако иска да стане И по-неприятно, да спре да ги връща. Таман да провери оправила ли се е с изпълнителите.

Държавата си прави гаргара с КТБ. Ц.Василев продължава да си прави гаргара с държавата.

У пустинията Атакама невиждани наводнения. Дължат се на факта, че там има 200 българи, отишли да видят пустиня. С техния късмет са видели това,где гледат цела година в България.

От чилийската  служба за сигурност уведомиха посолството ни. От там получиха следния отговор:

сряда, 25 март 2015 г.

ВОДЕЩАТА НОВИНА

Днес навсякъде имаше сиси, бебета и майки. Повече от тях бяха само умниците от сините екрани. Едни ме изкефиха:
Жената:
 - Разбира се, че в кърменето на деца има красота и нежност. Що да се крият от хората!?!
Мъж:
 - Разбира се. Още повече красота и нежност има в правенето на деца. Що да се крият от хората!?
А аз си мисля:
И тук истината е негде по средата. Памела Андерсън и Цецка Чачева са горе долу набори. Представям си ги, как кърмят.

НОВИНИТЕ ДНЕС.

ОТ СТРАНАТА:
  • БНБ ще провери откъде Ц. Василив има цело едно евро, с което да купи 6 фирми от Ц. Василев. От Кремъл ще им съдействат.
  • Сова Харис проведе проучване. Ако изборите са днес, БСП ще спечели 12%. Ако изборите са утре, БСП ще ги спечели убедително.
  • Борисов за два месеца сбрал близо милиард над плана. Сега се прави план, за каква дивотия да ги изхарчи.
  • Симеонов заяви, че часовникът на ДПС отмерва времето наобратно. Местан отговори, че има да отмери около 150 години назад, и да спре.

СУТРИН НА ИЗТРЕЗНЯВАНЕ

Докато се изтегам у одъра, щракам на Нова. А там циганчета. От мойте. Северозападни. Работят по 14 дни за 42 лева. Искат работа на минимална заплата. Или ако няма работа, поне да работят 5 дни за 42 лева, а през другите да си търсят работа. Хора, 42 лева на месец!?! 42 лева!? Та тия пари повечето от нас ги харчат преди да влезат у магазина. Знам ги добре. Повечето от тях биха работили всичко, срещу почти нищо. Ама нема где.
После с цялото си достолепие се появяват другарите Данов и Хърсев. Единия казва, че не работят, що са необразовани, а другия, че не работят, що нещат да работят за минимална заплата. Те това вече ме утрепва. Абе друзя, България не ви я построи правешкият овчар. Построиха ви я турците и циганите. Безплатно. Срещу спане и ядене.

СМЯХ ОТ ФЕЙСА

ТЕ ТИЯ ДВАМЦАТА ЧЕ МЕ УТРЕПАТ:
Kiril Mladenov: И същу тъй аз предлагъм... Всички мъже, като мен де не сме си... досукали на времето и съ ни ощетили - сега да бъдем компенсирани с... досукване...! :)

2 мин. · Харесвам · 1
Radmila Aleksandrova: Тебе требе и да те доносат бе Кириле хахахха

вторник, 24 март 2015 г.

СИСОМАНИЯ

ОТ ДНЕС ИМАМ КАУЗА:

МАЙКИТЕ МОГАТ ДА КЪРМЯТ ГДЕ СИ ЩАТ.

TЪП ВИЦ

Световен конгрес на гинеколозите.
Акцент - проблемите на специалността.
На трибуната излиза професор-гинеколог и започва:
- "Колеги, къде бъркаме?"

ЩЕ ГИ ИЗПИШЕМ. ИМАМ АДВОКАТИ...

Днес се разби самалет. Загинаха деца. Много. Никой не успя дя ги спаси. Бог да ги прости!!!!!... Нема герои.

Преди два дни загина синът на Янукович. Спаси всички, где искаше да спаси... И загина...Герой е...

Путин не е загинал, но е герой.....

А преди по малко от шест месеца загинаха 15 човека... У България... Помни ли някой где!? ... 
Никой не искаше да ги спаси... Другарят Митов искаше да печели... Спечели... Загина синът му... Другите 14 бяха работници... Или както бе казал бащата, професор: 
ЩЕ ГИ ИЗПИШЕМ. ИМАМ АДВОКАТИ...

ПП.Трудно се изписва син.

ВИЦ С МУХИ И ПЪПЕШ

Циганин излиза на двора и вижда жена си да нагъва парче пъпеш, а гащите и събути до коленете. Бесен и вика:
– Ко си се разпищолила, ма! Сичко ти си вижда...
– Чи ко искаш бе.... Да ми кацат мухите на пъпеша ли?!?

НОВИНИТЕ ДНЕС

НОВИНИ ОТ СТРАНАТА:

Цветан Василев купи от Цветан Василев 6 фирми. Цветан Василев отрече, че ги е продал на Цветан Василев. Купувачът е белгиец, с руски паспорт, издаден от Кремъл. Паспортът е издаден по постоянния му адрес.

Кметът на Сопот каза, че за взривовете до Сопот има външна намеса. Следователите го потвърдиха. Ще се окаже много външна намеса. Може даже да не е от галактиката ни.

У кърджалийско бе проведена полицейска акция по извеждането на психично болен мъж от дома му. Четричасова. Този път полицията не даде жертви. А една къща бе взривена. От бойлер. У гаранция. Пак нема жертви.

Пътната агенция вече нема да съобщава, кои

СИРИЗА

Снощи Меркел и Ципрас имаха работна вечеря. Меркел хапна добре, а Ципрас пи само вода... Студена вода.

СПОРТ

Валери Божинов и Ники Михайлов спят в една стая в Правец. След като си размениха невестите, и пробваха, явно са видели, че и с различни жени си е същото. Сега ще пробват нещо друго.

ТВОЯТА НОВИНА

Аз винаги съм се дивял на идиотското изискване за представяне на бележка за платен данък, при минаване на технически преглед на МПС. Те какво, на финансово разузнаване ли ще ми се правят или ще ми преглеждат техническата изправност на колата? И тоя дето е измислил, че на техническия преглед трябва да се проверява данъчната чистота на собственика на колата, що не им уреди на пунктовете един служебен достъп до системата на местни данъци, за да си видят кой платил и кой не. Защото сега какво се получава - за да имам документ трябва или да платя в брой или след като съм платил по банков път (както бих искал) трябва да отида в общината и да си поискам документ, че данъка е платен. И да дам за документа 6 лева! Пълна простототия! Но и безплатен да беше пак нямаше да го направя по този начин, защото каква е ползата да плащаш по банков път, ако не да си спестиш разкарването до общината и опашките в данъчната служба? Каква ми е далаверата да заменя отиването до общината за да платя с отиване за да си взема бележка, че съм платил ?!?
Жоро

понеделник, 23 март 2015 г.

Бъдещето


СИСОМАНИЯ

ДЕДА ВАНГА:
Цел ден гледам по ТВтата за една майка, где кърмила у МОЛа. Та да ви кажа, кво мисля:
Майките могат да кърмят децата си навсякъде, и никой не може да им каже нищо. Ако кърмят мен, нещата стоят по-иначе. А па я ако кърмя некоя, стоят съвсем иначе.

ВОДЕЩАТА НОВИНА

У Сърница избраха кмет. Ще кметува шест месеца. Но не това е новината. Новината е празникът, който настъпи. Новоизбраният черпи. Фойверки. Хората се радват. Некой реват. После кметът сяда и смята у тефтера.
За шест месеца ще вземе от заплата 6 000 лева.
Разходите му дотук са:
 - предизборна агитация           11 267 лв.
 - следизборно черпене             2 765 лв.
 - фойверки                                     573 лв.
 ОБЩО                                        14 605 лв.
 ЗАГУБА                                       8 605 лв.
И тъй като няма как да покрие загубата, почва да смята наново. Ама вече наум.

От моята новина

Пишем ви по повод проблем, който имаме от дълги години. Досега както и да е се търпеше, но тази година от ВиК Видин прехвърлиха всякакви граници. Ето го и проблема: Живеем в гр. Видин, ж.к. „Химик”, бл. 14, вх. А, Б и В. И трите входа са с общ водомер. Всеки месец, разходваното от него се разпределя между всички, но не поравно, а на база изхарчената вода от всеки апартамент. Дотук добре, ама ето какво става на практика: 1. Общия водомер нито знаем как, нито кога се засича. В сметките ни се разпределя една сума, без да са отразени старите и новите показания на общия водомер. Той никога не е засичан с наш представител, както го изисква закона. 2. Когато се засичат водомерите на отделните апартаменти, само в десетина от тях водомерите се записват, тъй като инкасаторът минава веднъж месечно, и в повечето случай в тях няма никой. 3. Разпределението на общия водомер се отчита пропорционално на изхарчената вода по апартаменти, което

ТЪП ВИЦ

Джо язди из прерията, когато чува вътрешния си глас:
- Джо, копай тук! На една педя под теб има злато.
Джо копае. Нема. Продължава да язди и пак чува гласа:
- Джо, копай тук! На половин метър под теб има злато.
Джо копае. Нема. Продължава да язди и пак чува гласа:
- Джо, копай тук! На два метра има злато.
Джо копае и на два метра проблясва злато. А гласът:
- .бах ти късмета!?

ОБЕДНИ НОВИНИ


  • Малките блокове на АЕЦ "Козлодуй" отиват за скрап... Никой не казва, где ще ходи скрапът.
  • Болниците ще приемат пациенти само срещу лични карти или паспорти... Никой не казва, срещу какво и колко, ще изписват.
  • Убитото дете е добре гледано българче... Никой не знае,кое е.
  • Майка кърми у МОЛ... Никой не знае, разрешено ли е.
  • До Видин се обърна камион с полски яйца... След пет минути ще се знае броя на счупените. Броя на здравите нема да се разбера никога, що тях ги е броила целата Бончова махала.


СЪВЕТ ЗА ЗДРАВО СЕМЕЙСТВО

Ако жена ви я боли главата, кажете, че отивате до съседката. След пет минути главоболието спира.

ТЪП ВИЦ

Джо язди из прерията. Изведнъж се появяват индианци, заобикалят го в кръг, препускат и надават бойни викове. Джо си мисли:
-Ей сега си .ба мамата!
Вътрешният му глас се обажда:
-Не е.Утрепи вожда!
Джо вдига пушката,бам бам. И го трепе. А вътрешният му глас:
-Е сега вече си .ба мамата.

ТВОЯТА НОВИНА

Под този пост може да пишете като коментар всичко, което Ви е направило впечатление. С Вашето име. Нещо хубаво, нещо не толкова хубаво, нещо лошо, някакакъв сигнал за нещо не толкова редно и нещо за нещо много редно. Добрите  ще отиде в НОВИНИТЕ. Копирани едно към едно.
БЛАГОДАРЯ!

НОВИНИТЕ ДНЕС

ОТ  СТРАНАТА:
  • ДПС тръгна на поход към местните избори наесен с фанфари. Походът започна от Сърница...  София да внимава! ТОЧКА
  • Банкет спаси 50 работника от ВМЗ Сопот... Във виното е истината. ТОЧКА
  • Един от Гоце Делчев си изкълчил мъжкото достойнства. При бурен секс...Лекарите не уточняват точно кое. Дали палец, показелец, среден пръст, нос, език или нещо друго. ТОЧКА
  • У България има затворници, които живеят на 2 квадратни метра. Министърката на МВР репликара, че има и около 1000 затворника, где живеят на по минимум 150 квадратни метра. От прокуротурата съобщиха, че повечто кандидат затворници живеят на над 300 квадратни метра... Луксозни. ТОЧКА
  • Семейство с 10 деца остава на улицата. Българско. Некой трябва да им плаща наема... Да не са цигани, та да живеят на улицата. ТОЧКА
  • Мотористите дочакаха пролетта... Двама. И се радваха два дни. ТОЧКА

неделя, 22 март 2015 г.

Превод на СПОРТИСТИТЕ

Минавам одеве на Гинци и чета: "ЖИВА РИБА - СПОРТЕН РИБОЛОВ".
И докато качвах Петрохан, си мислех:
Абе спортисте, защо не ти дам една въдица и да осъмнем в лева река. Да почнем риболова от Пешченик, да сгазим някоя усойница, да подплашим закъснял сръндак. После да поседнем на просечен камък, да запалим по цигара... И да видиш водния кос зад водопада... И стърчиопашката, подскачаща по камъните... А после Лева лекия, Гръдовец, Орлова лекия... Да заобиколиш вира, за да не уплашиш рибата ... Да я видиш неподвижна в бързея... Дебнеща сянка... Дива... И истински жива... А после и червените рубини по нея... А привечер, уморени, гладни и жадни, да поседнем до чучура под бука до стария овчарник... Да чуеш "чак, чак, чак...", да видиш първо огромните рога, а после и прекрасното тяло на еленчо... Как се оглежда, пие вода и пак се оглежда...  И не ни вижда, нищо, че сме на 10 метра от него... Или не иска да ни види... Нас, спортистите....

СПОРТИСТИ

Миньуем оточка на  Гьинци и четим: "ЖИВА РИБА - СПОРТЕН РИБОЛОВ". И докад качи Петрохан, си мисли:
Абе, спортисте, що ти не дадем едну удицу и да осъмнемо у Лева реку... Да поемо риболова от Пешченик, да сгазимо некьу усойницу и да уплашимо некьи закъснел сръндак . После да приседнемо на лискуту нади вира на Просечан камик и да палнемо по цигару... И да видиш водния кьос зади водопада... И подлипашкуту, ко рипа по каманьете... А после Гръдовац, Лева лекия, Орлова лекия, Борова река... Да заобиколиш вира, та да не уплашиш балканскуту пестръву... Да гьу видиш ко се е заложила у бръзея... Дебнеща сенькя... Дива... Жива... А после да видиш цръвенити руминье по ньу... А привечер, утрошени, гладни и жедни да седнемо до шобаркуту поди букуту до стария овчарник... Да чуеш "чак, чак, чак...". И да видиш пръво огромнити родзи, а после и целия еленчо... Ко се огледжуе, пие и па се огледжуе... И ни не види,а смо на 10 метра от ньег... Или нече да ни види... Нас... Спортистити...
А СЪГ МИ КАЖЕТЕ, ИМА ЛИ ПО УБАВ ЕЗИК ОТ ТУРЛАШКЬИА?... КО ПЕСНА Е...

БУМ БУМ.

Вчера гръмнаха някакви складове. Това не е новина. Тук често се гърми. Понякога загиват и хора. Понякога и по 15 на куп. Новината тук е, че нема загинали. Що наблизо не е имало никой. Това е съществената новина. А околи тоя взрив се появиха много новини, на които никой не обръща внимание.
За взрива са съобщили гардовете. Навреме. Не са били заети да бият никого.
Няма нарушения при съхранението на неуправляемите ракетни снаряди. Що са неуправляеми. Ако беха управляеми,щеше да видим, кой ги е управлявал и к'во е нарушил.
Полицията и пожарната действаше геройски по инструкция. Докато у Иганово гърмеше, те спокойно спяха. Както у Горни Лом. Ще има наградени.
Министърът ще забрани на частни фирми да трошат оръжия. Що при тях гърмят. Ще ги троши държавата. А държавата ни умее да троши. В момента държавата успешно троши държавата.
И един въпрос, где все още немам отговор. Гръмнал е "Шести холандски склад". А ако гръмнат

събота, 21 март 2015 г.

НОВИНИТЕ от 21.03.2015

НОВИНИ ОТ СТРАНАТА:
  • Намериха убито дете в куфар. Рибари. Случайно... В забранен язовир.
  • Свлачища се свличат, срутища се срутват. Нема утрепани. Случайно... Засега.
  • Хванаха щангистите и щангистките ни с допинг. Случайно попаднал в менюто им. Също така днес почина от инфаркт олимпийският ни шампиан по щанги от Атина. На 35 години. Съвсем случайно.
  • Парното поевнинява. От първи април до първи октомври. Неслучайно.
  • Сърница,избори,политици,хъбове,пъбове.....
НОВИНИ ОТ СВЕТА:
  • У САЩ арестуваха 12 годишно дете, опитало да отрови майка си два пъти. Взела му телефона. Америка се изражда. Немало ли е пушка това дете?

Нема такъв смях

Хора, прочетете тези чипровски бисери. Не мога да спра да се смея. А нямах никакво настроение.

Фредерик Браун съчинил най-късия разказ на ужасите на всички времена:
„Последният човек на Земята седеше в стаята си. Изведнъж на вратата се почука. . . ”
преди 4 часа · Derinia, Cyprus
 Добавете коментар
Valeri Velkov и 2 други харесват това.

Иван Иванов Ужас!
преди 4 часа ·

Valeri Velkov А защо не приятна изненада .
преди 3 часа · · 1

Иван Иванов И каква ще е тая изненада ?
преди около час ·

Valeri Velkov От къде да знам .
преди около час ·

Селянин

Защо искам да съм селянин?

Там съм роден. В планината. До реката. Израснах по вировете и баирите. Сред селяни. . . Но хора. . .

Вие виждали ли сте как мряната скача по водопада? А как слънцето изгрява над баира? Как вечер бавно се скрива зад Миджур, сякаш иска още да гледа цялата красота на света? Виждали ли сте диво животно, не зад ограда? Мравуняк виждали ли сте? А кладенче? А как извира река? Чували ли сте нощем песента на славея? А чували ли сте тишината през зимата? Броили ли сте снежинки? Слушали ли сте, какво ви говорят? Раци ловили ли сте? А риба? Сено събирали ла сте? Гонили ли сте козите по чукарите? Чупили ли сте си главите с приятели? А после сте се смели заедно? Кога за последно говорихте със съседа? Кога за последно пийнахте заедно по едно? Ей тъй, без повод? . . .

А знаете ли какво е цървул? А помислете. . . .

Въпросче

Абе, гледам тия, где одат пеш там, где не требва да ходят пеш, как рипат по капаците на колите, где карат там, где требва да карат... Та да питам:
Може ли колите да карат там, где трябва да се ходи пеш, и да рипат по тия, где одат пеш там, где требва да се ходи пеш?

За Рая и Ада

Та лисицата избяга. Натъжих се и се замислих. За к‘во ли не... Та чак до Рая и Ада...
Та значи Раят е там, где съм щастлив. А да съм щастлив, требва да се сбъдват мечти. Значи Раят е мястото, где се сбъдват мечтите. А Адът, где се не сбъдват. Обаче мечти разни, различни и много. Колко хора, толко мечти... И толкова Рая. Значи Адът е празен, що нема човек без мечти!? Или обратното-празен е Раят, що нема мечти!?
Значи некой ме лъже. Плаши ме с Ада. А дали там ще е Ад, ако се сбъдват мечти
Например мечти уж за Ада:
- когато видя некои хора, ми се ще да убивам.
- когато видя съседката, ми се ще да прелюбодействам.
- когато видя съседа, пожелавам жената на ближния.
- когато видя телешки стек и вино, искам да чревоугоднича...
И обратното. За у Рая:
- когато видя някои хора, бих си дал живота за тях.
- когато видя другата съседка, никога не бих прелюбодействал.
- когато видя другия съсед, не пожелавам жената на ближния.
- когата видя грах и лимонада, хич не ми се чревоугодничи...

Политикономия

Политикономия. От "БГ Капиталът".
Броят на комарите, които ви хапят, е обратно пропорционален на броя на левовете в сметката на общината.

Пак лисица

Лято е. Косил съм до късно. Сам. Сядам уморен, но доволен. Тишина, каквато може да има само на смрачаване в планината. Под мен тече елов дол. Вдясно са се опънали стръмно Поповите ливади. Отсреща акациева гора, а зад мен бор и свинак. Ухае на прясно окосена трева, бор, хлад и студена вода. Паля цигара и я виждам. Кума лиса. От приказките. Скача насам натам, като луда тая красавица. Дали е луда!? Скача към мен и нито ме вижда, нито усеща цигарата. Обаче аз виждам. Лови скакалци. Залегне, скочи и го хрусне като бонбон. Паля втора цигара. Сляпа и глуха стига на метър от мен. Цигарата е изгоряла. Хващам фаса с палец и показалец и го хвърлям над нея. Тя заляга и почва да го дебне. Тук вече се изкикотвам здраво. Тя ме поглежда сърдито, и в тръс изчезва в гората. Обидена.

Oт фейсо

Златко И.

Моята идея за Рая съдържа всичко, заради което се отива в Ада....

Кратка история на НРБ. Безплатно.

Едно време беше живот. Безплатен. Бай Тошо беше жив, а у село немаше вода. И реши да ни докара. От реката над село. Та по тоя повод ни самообложи. Всеки селянин требваше да внесе по 25 лева, та да се купят материали. И всеки селянин требваше да копа десет дни. Кой не мое да копа, ке рине. И парите внесоме, и канал изкопаме, и вода докараме до селото. После копаме и от главната тръба до нас, ама накрая докараме водата до къщите. А най-после, почнахме да я плащаме на ВиК... Вече не беше безплатно.
И телефон си прекарах. От пощата ми дават номер. Купувам апарат. От Белоградчик. Български. Ама главната кутия далеко. Требват стълбове и жица. Питам за стълб, казват ми, че на ливадата над нас има. Дървени. Безплатни. Не им трябват. Режа два дървени стълба. Набивам ги здраво от нас до моста. После крадна 100 метра телефонен кабел. Безплатно. И след година ми пускат сигнал. Плащам за сигнала, где не съм откраднал, ама плащам и за стълбовете и жицата, где съм откраднал. Десеторно...

Автостоп

Сетих се, за пътуването на стоп. Няма по емоционално пътуване. Като ученик в Белоградчик, почти винаги се прибирах така. Под града има един обратен завой. Ставаме, махаме, колата не спира, пресичаме гората на бегом, и пак махаме на същата кола. И циркът е пълен.
Един път тръгвам да се прибирам със сегашната ми балдъза. Вървим, приказваме и никой не спира. Така десетина километра. В един момент тя се хваща за главата и спира. Забравила си е чантата. Обръщаме стопа. Спира първата кола. Мои селски. Има едно място. Балдъзата се отказва от мен, и се връща за чантата сама. После има рейс. Още не са тръгнали, махам, и спира зелена Лада. Сядам:
- Добър ден!
- Добър ден! За къде?
- За Горни Лом. А вие?
- За Варна.
- Добре. Ще сляза на разклона. За Горни Лом съм. На 15 километра е.
- Няма проблем. Ще ви закарам. Аз съм от Унгария. Не бързам.

петък, 20 март 2015 г.

Сърбежи

Малкият ми син е на две години. Февруари. Снегът се топи. Пуснал съм го пред блока с други деца. На вратата се звъни. Комшията. Лови ме за ръка, не казва нищо и излизаме на терасата. А отпред огромна локва, отстрани сняг, а още по-отстрани деца, превиващи се от смях. А моят юнак се засилва, плъзва се в локвата, претъркулва се няколко пъти и излиза. И пак същото упражнение. Захласвам се и аз. И те ти, жената:
- Какво се смеете толкова? Я да видя!
От смях не мога да ѝ кажа, че е по-добре да не вижда. И тя вижда:
- Абе, вие идиоти ли сте!? Детето е замръзнало. Ще взема точилката и ще почна от вас. Веднага прибирай детето! И ще има пердах.
Успокоявам я:
- Споко! Нищо му няма. Като поизмръзне, ще дойде.
След 5-6 минути юнакът се прибира. Като видра. Няма сухо местенце по него. И нема по-измръзнал човек от него. Ама няма и по-щастлив от него. Смеят му се даже и обувките.
И жената излезе човек. Като го видя, не се сдържа. И вместо бой, падна смях.

Сърбежи

У втори клас съм. Февруари. Студ. Реката е замръзнала. Прибирам се от училище. От моста до нас виждам как там, где водата пада у цигански вир, се върти нещо червено. Само там се вижда вода. Вирът е замръзнал. Оставям чантата на пътя, и газя у снега до реката. Червеното е топка. Почти нова. Моя е. Стъпвам на леда, и тръгвам към нея. Стигам до ръба на леда, но не ми достига много малко, за да хвана топката. Излизам, намирам една здрава пръчка и се връщам. Лягам по корем и я прикарвам до мен. Хващам я, и точно когато се изправям, ледът се чупи. Топката обаче се търкаля до брега. Аз се мъча да се кача на леда, той се чупи, аз се качвам, той се чупи. Накрая някак излязох. Бррррр. Грабвам топката и бегом у нас. После баба, Бог до я прости, отиде за чантата ми. Мама беше заета да ме загрява. С шамари. Тогава немаше закрила за децата.
П.П. Забравих. Топката беше спукана.

Сърбежи

За сърбежите:
Зима е.  Със сестра ми сме вече улегнали хора,  ама ни е засърбяло у главите.  На село сме. Взимаме децата и отиваме на пързалка.  Аз съм нарамил ски,  а тя тегли шейна и найлонов чувал със сено в нея.  Стигаме и виждаме пързалката.  Предния ден е било топло,  снегът се е стопил и после замръзнал.  Стръмен леден склон с три синора от по метър високи.   Дълъг около 200 метра с дървена ограда в края.  Пускам се два пъти със ските и спирам,  преди да съм се утрепал.  Децата се возят отстрани с шейната.  Кефят се,  кефят и мен. В един момент гледам,  сестрата се качва на върха с чувала.  Изтръпвам.  Опитвам се да я спра, но не става. Страшно е да сърби дебелоглав мозък.  Виждам,  как сяда на чувала и полита. Скача от първия слог и пада на главата си.  После бие страничната ограда и се завърта.  Удря дърво и се върти като пумпал.  Второ дърво,  скок,  дърво,  дърво,  скок,  дърво.  И накрая спира.  У оградата.  И добре,  че спре,  що иначе щеше да строши плевнята на петлето.  И сега немаше да ще да ни пасе овцете.
Хаха.  Ането!!!!

Още за лисиците

За лисиците, кучетата, кокошките, жените и истинските мъже.
Едно време, в едно село, с една истинска жена, живееше един истински мъж. Той имаше истинска пушка и истински ловни кучета. Там живееше и истинската жена. Тя хранеше истински кокошки и пържеше на мъжа си истински яйца, в истинско палмово олио. И всички бяха щастливи. Но...
Един ден една кокошка изчезна. После друга. После още две. Ужас. Капанът бе сложен и в него се хвана лисица. Златно-бронзова. Дива. Със зъби.
Кокошките се разлетяха. Кучетата лаеха отдалеч. Жената пищеше. А мъжът, нали е истински мъж я хвана с мрежа и я затвори. У клетката, где едно време гледаше зайци. Дървена. И започна да я храни. Той храни, тя хапе. Той храни, тя хапе. И той, понеже се бе наобичал на жена, кокошки, пушки и кучете, я обикна. Но на третия месец вече немаше к’во да храни, що лисицата бе прегризала неколко дъски и избегала. У гората. И я заобича повече.
Но истинската жена, понеже не прежали истинските кокошки изпрати истинският мъж, да

За лисиците

За лисиците, кучетата, кокошките, жените и истинските мъже.
Истинският мъж, где седеше под истинското дърво и гледаше в следите, оставени в снега затвори очи и видя спомени. Видя истинската лисица, где я уби с истинската пушка. И усети, че по бузите му се стичат сълзи. Истински. Той не знаеше, че плаче, що никога не бе плакал. Нали е истински мъж. . А над дървото заваля сняг. Бял и пухкав. Заваля и над следите. Бе тихо. А той вече не беше истински мъж, а най-обикновен. Що плачеше. И бе толкова студено, че сълзите замръзваха по бузите му.
И тогава некой го близна по ръката. Отвори очи и видя. Лисица. Златно-бронзова. Усмихната.
И тогава лисицата проговори.
- Не плачи. Нали съм тук. И ти си тук. Стани и да тръгваме!
- Къде? - каза той.
- Накъдето ни видят очите.
- Откъде идва снегът? - каза той.

Въпросче

Абе, когато хвана риба, казвам, че съм уловил риба... Чудно ми е, когато не хвана риба, рибата казва ли, че е уловила рибар!

Приказка


Жега. Вятърът се е скрил в листата. Въздухът е като тетива на лък, опъната до скъсване. И звъни. Небето от синьо, става бяло. Слънцето изчезва. Гората изтръпва. Далечен тътен. Реката спира. Мирис на озон и дъжд. Всичко живо се крие где свари.
 После небето и земята се сбират. И почват див секс. Светкавица и тътен. Зевс. И незнам си коя. Сами са. Хера още не се е родила.
 А от гората излезе лисица.
 И почна да събира светкавиците. Гърмежите остави за лешоядите. После ги занесе в дупката си. Беше сбрала светлина до следващия път. Да и свети, та да види, где има още светлина. Та да прибере и нея. А все някога ще има на кого да я даде. У тъмното светлина може да види и хиената. А тя бе разбрала, че много светлина, се вижда с много светлина.
 После заваля пороен дъжд. После тих и напоителен. После лисицата огладня и излезе да търси какво да хапне. После намери една жаба и я изяде. Що беше гладна. И що не знаеше, че жабите стават принцове...
А принцесата, понеже немаше жаба, где да целуне, взе първата ѝ попаднала флейта и почна да свири.
После лисицата изяде една пуйка. Що се сети, че днес е ден на благодарноста... Оная, помилваната от президента. И подгони втората.

Евробиография

Понеже много хора ми правят забележки, че пиша само глупости, реших с нещо да съм полезен. Днес ще ви покажа как се попълва евроавтобиография. Дано ви помогна в търсенето и намирането на работа!

А В Т О Б И О Г Р А Ф И Я

Име: Аспарух Никифоров Сюлейманов-Иванов
Постоянен адрес: България
Настоящ адрес: България
Място и дата на раждане: Онгъла 681г.
Семейно положение: неясно
Мобилен телефон: алкател
Е-mail: нема

Образование:
Кво се сетите

Предишна месторабота:

Съвет

Ако я обичаш, преди да я пуснеш ѝ дръпни един як бой. Ако посмее да тръгне, значи не те обича. Стигни я, и я дотрепи!

Змия

 Седнал съм на скалата над вира. Водата е кристална, а коритото изчистено от пороя. Зеленина и слънце. Въдицата е пусната. В бързея проблясва сребристожълто кълбо. Пълно е с риба, а не кълве. Вече съм уловил достатъчно. Паля цигара и мързелувам пълноценно. Хич ми се не ще да клъвне, що ще трябва да ловя, ама ми е чудно какво става. Рибата се движи, а не пипа. Гледам, едно по-малко кълбо сребро се отделя и тръгва към брега. Жълто, сребърно, жълтосребърно. И виждам. Една голяма змия е захапала риба и я мъкне към брега. Ама са под водата. Змията се поизмори, рибата почне да се бори и да я мъкне към бързея. И пак. Към брега. Към бързея. Забравям въдицата. Борба за храна. Борба за живот. Накрая змията изпълзява на отсрещния бряг, но главата ѝ и рибата са във водата. Рибата пляска и тръгва към бързея. И дотук. Вече няма борба. Змията изпълзява и измъква мряната. От най-големите. Рибата само трепери. Скриват се в камъните. Змията ще обядва.

Писмо до министъра

Прочетох едно писмо до военния министър от един, где не ще да воюва с Русия, та реших и аз да му драсна два три реда.

ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

И аз не ща да воювам. Не само срещу Русия, а не ща да воювам срещу никого. Навоювах се. Знам какво е война. Победител няма. Преди 30 години се ожених и се почна. Нападение. Отбрана. Примирие. Нарушаване на примирието. Огън и жупел. Ръкопашен бой. Лазарети. Две деца, где днес са с мен, утре с врага. Окопна война. От време на време вечери със заря, а после тихи утрини. И фугасни бомби. Ходене из минни полета. Разузнаване с бой и без бой. Сега съм вече в запаса.
При добро желание от ваша страна, бих ви помогнал. Пратете ми една повиквателна. Да
воювам с вятърни мелници. Не тия на Сервантес, а тая у Созопол. Готов съм да воювам с нея от първи юни до тридесет и първи август. Може и интернационален взвод да сформирам. С рускиня, украинка, шведка, севернокорейка, арабка и некоя черна като натурален шоколад американка. Едно време и рота можех да сформирам, ама остарех. Оръжие засега нема да ви искам. Имам едно старо, ама сигурно.
Вярвам, че така ще помогна на Вас и Родината си.
В замяна ще ви помоля две неща:
1. Да ми дадете бележка, че съм воювал за Родината, а не по плажа, що невестата на думи и сълзи не верва.
2. Да намериш тоя и тия, где не щат да воюват само с Русия и да ги пратиш на психиатър!
И после може да ми пратиш пак повиквателна. За Банско. От първи декември до първи март.

ПРИЯТНА РАБОТА, ГОСПОДИН МИНИСТЪР!

Подпис: ЕДИН ИСТИНСКИ ПАТРИОТ.

Кратко разказче

Сутринта се звъни на вратата. Отварям, комшията. Смее се:
- Това твое ли е? Беше на терасата. - и ми показва моя панталон.
Благодаря му от сърце и си го прибирам.
Та сега се сетих:
Ами ако нощес не бе духало, дали щеше да се смее!?!

Рибар

Морето бе пролетно-лятно. Вълните още не знаеха това,  и се блъскаха една в друга. От време на време, се завираха в някоя пещера, после излизаха, после пак се завираха... Изпразваха се и после пак се завираха... Там.. И пак... И пак...
- Харесва ли ти? - чух.
- Кое? - Попитах
И го видях. Селянин от селото. А той:
- Това, което виждаш.
А аз:
- Морето ли!
А той:
- Какво видя?
- Море. - Отвърнах аз.
- А рибите? - попита той.

Римляните


Коситбата бе към края си. Слънцето бе почнало да пари. Косите съскаха и ухаеше на билки.
- Добър ден, момци!
Шестимата се обърнаха.
- Дал ти бог добро!
Дядо Стефан се усмихна:
- По живо! По живо! Да избегате от жегата!
И отмина към дола.
Иван свърши откоса, взе манерките и тръгна към кладенчето след стареца. Водата извираше от една скала, над която имаше римско кале. Говореше се, че дядо Стефан на младини е намерил тук някъде римско светилище. После е взимал от съкровищата в него и е продавал. И не е казал на никого. Когато се разприказва, най-много да каже, че ще посочи мястото само на римляните. Когато дойдат. У селото го имаха за малко чалнат.
Старецът седеше до кладенчето и пушеше. Иван се наведе и гребна от бистрата вода. Един тритон, полегнал на дъното го гледаше учудено. После отпи и чу:
- Иване, май и ти си намерил светилище!
Вдигна глава и се зачуди за какво говори дядото. А той опъна от цигарата и рече:
- Поседни. Ще разбереш какво ти казвам. Едно време пасях овце. По тия баири. По цял ден бях сам. Баща ми бе починал. Нямаше с кого да обеля дума. Спях в колибата до кошарата. една вечер реших да оправя камъните до огнището. Разместих ги, а там три жълтици. Спестени явно от баща ми. На другия ден зарязах овцете, отидох в града и ги продадох. Купих си дрехи, това онова и вечерта у кръчмата. Едва ме познаха. Почерпих, а те ме гледат като утрепани. И шушукат. На другия ден изкарах овцете. Гоня ги по баирите, ама усещам, че не съм сам. Влязох в една сечина, и гледам, Петър и Стоян се промъкват към мен. Зачудих се, ама овцете беха уловили ливадите и излязох да ги върна. На другия ден същото. На другия пак. Влизам у гората, те след мен, овцете се пръснат, излизам и ги гоня. След неколко дни разбрах, че по селото се говори, че съм намерил светилище. Римско. Един ден влизам в гората, един след мен, овцете се пръскат, ама другият ги събира. Скришом. Да ги не сбирам аз и да не мога да стигна до имането. И се почна. Влизам у гората, единият след мен, поровя у камъните и легна на некоя поляна. Лежа цел ден, единия ме пази, а другия ми пасе овците. И понеже идваше време за коситба го измислих. На другия ден се скрих, а на по другия отидох до града. Купих това онова от ония пари, върнах се и пак почерпих. Вече целото село бе сигурно, че съм намерил нещо големо. Питат ме отдалече, а аз се усмихвам и черпя. От другия ден кой има, кой нема път, почнаха да ме навестяват в кошарата. Един донесе винце, друг ракия, трети хляб... А сиренето от мен. И питат, ама отдалеч. Вече не бях сам. После ми помогнаха у коситба, сбраха сеното. И дръвца ми пренесоха.
После се ожених. Отгледах две деца. По точно, селото ги отгледа. Косят, пасат овце, копат кукуруз, а аз от време на време отскоча до града и после почерпя. И от време на време кажа, че когато римляните дойдат, има да им казвам нещо. А римляните са децата. Синът е търговски представител у Рим, а дъщерята работи у неква модна агенция. Пак там. Ама кой се усеща, кога у главата му са златни свещници и олтари.
Та да се не чудиш, що те питам за светилище. Много косачи си сбрал. Айде да ставам, че път ме чака. Требва да наобиколя светилището.
Иван помага на стареца да стане и налива прясна вода. После тръгва към ливадата. Косите вече се не чуват. А една такава мисъл му просветва у главата:
У къщи има една пиринчена гривна. Довечера ще я лъсне, ще отиде на кръчма, ще почерпи всички и ще я изпусне без да иска. После бързо ще я прибере, ама така, че да я видят всички. И нищо нема да казва. Петима човека го видяха, че се забави с дедо Стефан у гората. Ако се забави с чужда невеста, ясно що се бави. Ако се забави с дедо Стефан, още по-ясно. И нема да мисли повече ни сеното, ни компира, ни кукуруза. Че го мисли селото, а он че мисли невестите.
А във въздуха се носи аромат на лято. И гласът на дедо Стефан:
-Айде, римлянииии!!!! Цел живот ли ще ви чакам!?!

Рибата

Най-после Иван успя да измоли една седмица отпуск. Сега вече бе на село. Въдиците бяха в багажника. Отби колата пред къщата, свирна с клаксона и отвори портичката. На терасата се показа майка му. Усмихна се:
- Добре дошъл!
- Добре заварил!
Влезе, здрависа се с баща си, хвърли багажа и каза:
- Излизам до кръчмата. На разузнаване. Утре съм за риба.
- Поне хапни! - каза майка му.
Баща му само махна с ръка, що гледаше финала на тенис турнир.
В кръчмата бе задимено. Миришеше на мастика и сладки приказки. Повечето маси бяха заети. Поздрави, огледа се, и видя дядо Илия. Взе две ракии и седна при него. Старецът го погледна, усмихна се и попита:
- Е що си не взе една ракия и за теб? Какво правиш? Къде си? Що си?
Иван се усмихна и каза:

Автобиография 16

  Зима е.  Вече овладяваме модерните оръдия,  воювали с Хитлер.  И учим марките натовски самолети.  И се политпросвещаваме.  Ленин, Димитров, Тодор Живков. Преди стрелбите на Шабла се ходи на полеви лагер на Дъбене.  Старите войници ни казват,  да се запасим със сланина и вафли.  Било голям глад.  Това правим. У торбите сланина и вафли.  Другото, где требва да е у мешките по устав, е скатано за като се върнем.
  За Дъбене тръгваме рано.  Небето е ясно, а студът, гарниран с вятър, е непоносим.  За 3-4 часа успяваме да запалим всички машини.  Сняг няма.  Свили сме се под брезента и треперим от студ.  Некоя цигара ни стопля.  Машините са отпреди втората световна война.  Малко по-модерни от оръдията.  Тръгваме.  Карлово - Дъбене са 5 километра.  През полето-повече.  Суха и замръзнала земя, техниката се троши ежеминутно.  Поне знаем, че когато стигнем, ще има топъл чай и храна.  Стигаме късно след обяд.  5 километра - 5 часа. Яли сме сланина, и от солта сме ожаднели здраво.  Спираме, а там нито кухня, нито водоноска. Навеждаме се да пием от реката, а тя мирише на сапун.  Вадим кирките и почваме да копаем около нея.  Да се просмуче, та да се напием.  Оказва се, че камионът е свалил палатките, но когато се е върнал за храна и вода, се е строшил.  „Джоган“.  Супермодерен.  Разпъваме палатката за спане.  Глад, жажда и студ.  Палатката е за 50 човека. Постиламе брезентите от колите, а върху тях одеяла, чаршафи и пак одеяла.  Вътре има две печки, заобиколени от нас.  По некое време пристига яденето.  След час и водата. Хапваме, и вътре става по светло.  Когато изваждаме и скатаното пиене, вече е пълно щастие.  Истинският ужас настъпва малко по-късно.  Тогава 50 човека си събуха обувките и окачиха чорапи и партенки да съхнат.  Противогазите не помагат.
 През нощта заваля сняг.  Бял.  Повечето офицери се прибраха тайно при невестите.  Полето бе нашарено със следи на зайци.  Наблизо имаше изкуствено езеро с диви патици.  Всички бяхме навън.  Машините и оръдията лъснати.  Ние правим снежни човеци и се замеряме със снежни топки.  По някое време изгря слънце.  Напалихме огън и започнахме да печем сланината.  Некои отидоха до близкото село за ром.  За у студа.  Старшината само се ловеше за главата, и се правеше на сляп и глух.  После един от старите утрепа неколко патици и два заека.  С автомат Калашников.  Поне половината месо по тях беше останало, ама го съсипахме и ядохме консерви.
  Привечер влязохме пак у палатката.  Сега там бе и смрад, ама и потоп.  Некои не бяха ходили на палатка, и бяха бутали брезента, та да съборят снега.  Сега от докосваните места течеше вода.  По завивките ни.  Ледена.
  Когато некой от офицерите се връщаше, се учехме да приготвяме оръдието за стрелба.  Не стреляхме.  Стреля се на Шабла.
  След две седмици тръгваме натам.  Всичко е натоварено у машините, а те на влакове.  У влаковете сме и ние.  Великите войници от една велика армия.  Малко неизкъпани и миризливи, ама аромат и величие вървят заедно.  Най-вече у конски вагон.  Нема началници. Те са у купета.  Тръгваме.  Имаме консерви и вода.  На една гара спираме срещу цистерни с вино. След 10 минути манерки, казанчета, баки и к‘вито съдове има, са пълни с вино.  Вода пак немаме.  Верно е бело, ама поне е много.  След още 30 минути пеем патриотични песни.  Например:
Мълчи бе, кир, баща ти пее.
За свойта мъка и съдба. .
. . . . . . . . . . . . .
Ти може би, живял си волно!?
И мойта путка си ебал. !?
Кога съм сърбал, чая блажен,
ти кафе с коняк си пил...
...
  С тази песен бойният дух се вдигаше до такива висини, че немаше нужда с оръдия да сваляме самолетите на НАТО.  Направо можеше да ги ловим с ръце.  Тогава немахме нужда и от командири.  Имахме нужда от майките им.  Тук там некои споменаваха и невестите им.
  После спираме на Толбухин.  Разтоварваме техниката и тръгваме за Шабла.  Февруари.   Добруджа.  Над нас небе без гълъби.  До нас нема и шипкови храсти.  Радичков се не учеше у училище.  Имаше следи от лисици.  И една батарея, от една велика армия, где допиваше последното вино.
  После стигаме полигона на Шабла.  Има спални помещения.  Има и баня, ама не сме по график.  Но има и друго.  На самия бряг над морето има басейн с минерална вода.  Забранен за къпане, що всеки момент ще падне от 50 метра.  С един приятел сме там.  Оня, где ядохме млякото с ориза.  Около три през ноща е.  Плуваме тихо.  Водата е 40 градуса, а навън -20 и вятър.  После излизаме.  Обличането започва от ушанката.  Прибираме се, и ядем вафли.  После спим.   Физзарядка няма. Яденето у стола е отвратително.  Лавка нема.  Сега Пеевски направи.
После, мръзнем, мръзнем, гладуваме, гладуваме и от време на време стреляме срещу морето.  И тия идиоти ме правят ефрейтор.  Що съм умеел да стрелям по морето.  Събирам и 17 дни отпуск.  Ама най-важното е, че има баня с минерална вода.  Всяка свободна минута съм там.  А вечер, у басейна.
  После, сред като сме хвърлили в паника шести американски флот, где дебне преди Босфора тръгваме обратно.  Стигаме у Карлово.  Тогава всички.  Нема жертви.  Взимаме и заплатите, май по лев и дваес на калпак.  Прибирам ги за членски внос и през оградата съм у Сопот.   После обратно през розите, а у торбата дрънкат троянска сливова, ром и бренди.  После и батареята се надрънква, а България спи спокойно.  Враг няма да допуснем.
  П.П. А неколко циганчици, где обикалят около оградата, допуснаха неколко войника да им бръкнат у гащите.  Допускът е между 3 и 5 лева.  Некой набори после ги допуснаха и до лечебницата.  Презервативи немаше. То и проституция немаше.
  КРАЙ НА АВТОБИОГРАФИЯТА, ЩО ПО ТОВА ВРЕМЕ СЕ ЗАПОЗНАХ С НЕВЕСТАТА, А ПОСЛЕ СЕ И ОЖЕНИХ.