Днес попътувах из Северозапада. Горни Лом, Чупрене, Белоградчик. Прекрасен облачен майски ден. Два софийски номера и един наш не успяха да меутрепят. В една поземлена комисия, между две кафета, една намръщена невеста, сложи два печата, на две скици, за нема два часа. Когато я попитах, добро ли е кафето, ме погледна канибалски.
У горското у Чупрене се оправих за две минути, с две засмени невести. Подсигурих майстори за тъщата. Циганчета. Българите не могат да изтрезнеят, а като изтрезнеят, немат време да работят, що през целото това време где са трезви, реват, че нема работа. Нема да ремонтират тъщата, а къщата.
Докато обикалям из общината се наслаждавам на пътищата. ПЕРФЕКТНИ. С отбивки и чешмички. Освен циганите, явно работят и други. По селата нови тротоари и площади. И градинки. И тук там човек. Не вярвам на очите си. Значи може.
После тръгвам да се прибирам. Вдясно е реката, вляво