БЕСЕН СЪМ. БЕСЕН. БЕСЕН. БЕСЕН. БЕСЕН. БЕСЕН. БЕСЕН.

 Всички, где ме знаят, знаят, че съм спокоен човек. Рядко се ядосвам. Повечето не са ме виждали ядосан никога. Ама сега съм ядосан. Меко казано е ядосан. Бесен съм. То бива, бива, бива, бива наглост, ама такава наглост не бива. И безочие. Безочие и наглост. Нечовешки. И гавра. Гавра нечовешка. Не намирам думи. Треперя.
 Оня пожарникар, оня ден отмени някакви обществени поръчки. И се хили ехидно от телевизора. Кого лъжеш бре? Нали все някой ще изхарчи тези пари. После финансовият министър тегли още няколко милиарда. Ама може да ги не харчи. Кого лъжете бре? Радане, ти кого лъжеш? Догане, ти кого? Волене, а ти? Гоце, а ти? А ти Мишо?. А вие, госпожо Кунева- Пръмова!...
 Осъзнавате ли, докъде сте стигнали? Накъде отивате? Какво сте станали? Какво направихте с държавата? Какво направихте с хората? Великите вие! Недосегаемите вие!
 Другарю пожарникар, разбрахте ли, че социалното ви министерство ще купи десет коли, за 720 000 лева. Или това е нищожна сума за вас. Вие сте по сумите с десет цифри. Ама айде помислете какво са 720 000 лева! Народа е преял, открихте стотици хиляди работни места, държавата цъфти, няма социално слаби, училищата са прекрасни, пенсионерите ще преядат с още 40 лева по Великден, няма болни, бедни ...
 Та що да не купят 10 коли за 720 000 лева. Цървули. Цървули с немахната козина. Жалки чиновници, в жалки министерства, с малки пишки, у големи коли. Само цървул може да се вози у кола за 72 000 лева, купена с нашите пари. У село такива коли нема. До вчера карахте каручките. Сега ще ви видят съселяните у лимузина. Купена с техните пари. С техните пари. С техните пари. Мамка ви проста! Осъзнавате ли, докъде стигнахте? Осъзнавате ли, докъде стигнахте? Осъзнавате ли, докъде стигнахте!
 Явно не. Вие не знаете какво правите. Всичките горе. Без изключения. Прекалено високо се качихте по стълбата. Спрете се! Осъзнайте се!
 Крадете! Лъжете! Правете каквото искате! Но не се гаврете с хората! Не се гаврете с хората! Не се гаврете с хората! Ако осъзнавате какво правите, се спрете! Изяжте и изпийте тези 720 000 лева! Ама тайно. Да ви не гледаме. Що все някога ще се вбесим всички. Засега повечето са само ядосани. А аз съм бесен. Бесен съм. Бесен съм. А когато побеснеят всичките, ще грабнем тоягите. И тогава нема да гледаме кола ли е, глава ли е.

Р. Антов

СЕВЕРОЗАПАДНИ ИСТОРИИ. ЗА МОРЕТО И МАЛКИТЕ ГАЩИ.

  От под навеса.
  Непознат.
  Канехме се да ходим до морето с жената и децата. На палатка. Тя мрази палатките, ама мен ме обича, и ме пази. Обаче ми се налага да тръгна по - рано. Товаря палатки, тенти, чинии, ламарини, плавници, харпун... И тръгвам. Седмица по рано. Оказва се, че работата не е толкова страшна и я свършвам за два дни.
  После съм на плажа. Сам. Тя ще излезе в отпуск след седмица. Ще се върна да ги взема. Опъвам двете палатки, навеса, правя огнището, правя стелажче от изхвърлени на брега дъски и отивам до Каварна. Сезонът още не е започнал. Град като град. Още не е замирисал на плажно масло и пот. Пазарувам чайове, кафета, водки, коли, сладки и кво се сетите. 
  Прибирам се привечер. Плажното куче е опазило оставеното. После харпуна, плавниците и у морето. Десетина попчета и три рака. Излизам, взимам мрежестата торбичка и пак влизам. И излизам с малко миди и десетина рапана. Паля огъня, ламарината, мидите, попчетата, рапаните и раците... И местя шезлонга до него. И вече се мръква. Лампата свети, а водката приятно пари в гърлото. Морето леко гали пясъка. Луната прави пътека. За звездите. Някъде зад хоризонта проблясва светкавица. И по едно време виждам русалка. Жива. Излиза от тъмното. Чернокоса. Като фиданка.
 - Добър вечер!
 И аз съм добър вечер.
 -Може ли да поседна до вас?
 Скачам, разпъвам още един шезлонг и тя сяда. Не баш сяда, що съм го разгънал, та да полегне. Крака без край. А огънят гори до нас, ама и в очите И. После пием водка и говорим. Малко е тъповата, ама явно русалките са такива. У морето нема училища. И съм влюбен. До безумие. Така може да се влюби само човек на бутилка водка.
  После у палатката. А в гащите И жарава, где на нея вол да опечеш. Тогава спин немаше. То и презервативите беха кът. Ама както и да е. Жаравата ме изгори, после загасна и съм заспал. 
Събужда ме плажното куче. Сам съм. Девойката е станала по - рано. Сигурно прави кафе. Ставам и аз. И отивам да пия кафе. А там кафе нема. Нема чай. Нема водка. Нема бонбони. Нема кафеварка. Проверявам за плавници и харпун. Има ги. Поглеждам колко е часът. Сейкото го нема. Тогава и Сейко немаше. Що немаше долари. А девойчето никакво го нема. По плажа само куче и гларуси. После съм пак в Каварна. Купувам само кафе и водка. Не рискувам. После се прибирам и взимам плавниците и харпуна. После паля огъня. После отпивам. Няколко пъти. После се заливам от смях. Сам. А кучето гледа учудено.
Ама историята не свършва дотук. На другия ден се сприятелявам с Гошо. От Каварна. И му разказвам историята. Той се смее и казва, че ще се върне по - късно. И се връща. Със Сейкото и кафеварката. Другото е продадено. Русалката не била русалка, а общоизвестна девойка. После си тръгва.
  Ама историята не свършва дотук. Взимам жената и децата, идват още приятели. И мъжете сядаме под тентата. А жената чисти палатката и оправя завивките. После някой ме потупва по рамото. Точно разправям виц. Тя. И държи на една клечка, едни бикини. Черни. А зелените очи са като руско лазерно оръжие. Смъртоносно. И казва:
 - Не гледайте! Не са мои. Те тоя идиот го питайте кво правят у палатката му.
 А идиота забравя вица. Ама се сеща.
 - Не са и мои. Не помниш ли, че давахме палатката на Иван! Кой знае кво е правил. А тия малки гащи, у тая голема палатка, лесно се губят.
Сигурен съм, че ми повярва. Та да ви питам:
Вие стояли ли сте без секс, на плажа, до морето, под слънцето, цела седмица, а? Четирдесет годишни. Заради едни гащи. Нищо и никакви. Поне да беха неколко размера по големи!

Р. Антов.