Вали. Седя до прозореца, протегнал ръка. Да събирам дъжд. Някой събира ли дъжд? Не за да го пусна в чашата ято също стои на прозореца. Не и да загася цигарата, която дими. Просто събирам дъжд. Капка по капка. И си говорим:
- Здрасти! Ти коя беше?
- Аз бях сълза. Първата твоя сълза. И последната. Пусни ме!
Разтварям пръсти и я пускам. И хващам втората.
- Ти коя си?
- Аз съм капка пикня в канавката да пътя. Сега летя. Пусни ме!
Разтварям пръсти и я пускам. Десет капки не ги питам какво са. Мия се.
После хващам третата капка:
- Здрасти! Ти коя си?
- Аз съм първата ти капка пот. И последната. Помниш ли как се изпоти когато крадеше черешите на Цветко? После как се изпоти когато за пръв път целуна момиче? А после как се изпоти, когато каза на десетото целунато момиче, че то е твоето момиче? Пусни ме!
Разтварям пръсти и я пускам. И хващам друга.
- А ти коя си!?
- Няма как да ме познаеш. Ти беше влюбен. В морето. Аз съм капката от вълната от която се плашеше като малък. От вълната, която после те кефеше. От вълната, която ви галеше с момичетата в прибоя. От вълната, която не те плашеше никога. Защото те обичаше. И ти я обичаше. И още я обичаш. Пусни ме!
Пуснах я и другата се спря в дланта ми.
- Коя си?
- Аз съм реката от детството. С водопада. И пръските вода от приятели. И смеха. Пусни ме!
Пускам я и хващам следващата.
- А ти коя си! И защо избра да паднеш на ръката ми?
- Абе, ти идиот ли си?! Паднах там, защото те обичам. Да те погаля. И не ме ли позна? Аз съм капката свят на стрък папрат. Над вир. Събрала слънце, заек и вълк. Същата, която падна на носа на кучето, което кихна. Капката жива вода от водопада с жива вода. Сълзата на майка ти и баща ти, когото те видят. Твоята сълза, когато видиш децата си. Аз съм. Капката свят.
- Не си ти. В теб има само облаци и няколко светещи прозореца.
- Аз съм. Твоят свят е в мен. Сега е облаци и светещи прозорци. Вчера беше слънце, заек и вълк. Утре ще е звезди, луна и вятър. Пусни ме! Мразя те!
Пуснах я. Но преди това я целунах. И тя падна нагоре. После се върна и ме целуна. А аз бях затворил очи. За да я видя. Капка. Събрала слънце, луна и звезди. Заек, вълк и Пумба. Вятър, листо и корен на дъб. Погалване, целувка и всичко... Капка свят. Моят свят.
После ми каза нещо на ухото. Ще ви го кажа и на вас:
- Отивам да стана извор. И всеки който пие от него вода, ще гради свят. Има право на избор. Какъв свят да гради. Аз съм просто капка. В мен е светът, който вие градите. Пусни ме бе, тъпанар! Знаеш ли колко жадни за мен хора чакат?!
И я пуснах. После запалих цигара. И сега се чудя, дали разговарях с дъжда или не. Протегнал съм ръка навън. Вали... А аз събирам дъжд.
Такава ми е длъжностната характеристика. В нея не пише, че имам право да разговарям с капки дъжд.
йде чао!
