После гася телевизора. После сядам да кажа нещо на тия деца. И на родителите им. На всички.
Споко! Това где се е случило, се е случило. Няма значение как и защо. Нещата просто се случват. На момчето лека му пръст! Това, где искате да се случи, няма как да се случи. Защото всички смятат, че няма как да се случи. А аз знам, че рано или късно ще се случи. Случвало се е. През 1997 година. Зимата. Ама тогава първо нещо се случи на всички. Инфлацията изяде парите на целокупна България. Пенсиите станаха десетина долара, а заплатите петнадесет. И тогава всички разбраха, че нещо трябва да се случи. И всички излязоха на улицата. ВСИЧКИ. У София, Пловдив, Видин, Враца... Всички, що всички разбраха, че така повече не може. И ги пометоха. Пометоха тия, где не искаха нищо да се случва и где ви казват, че от вас не зависи това, где се случва.
После нещата малко се промениха. Вие ги променихте.
През следващите години се случваха много неща. Убиваха деца. Убиваха баби. Гърмяха фабрики и убиваха хора. Биеха даскали. Биеха лекари. Крадяха и крадат като за световно. Няма правосъдие. Държавата ви смъква три кожи, да да има какво да се краде... Мога да изреждам какво се е случвало, до безкрай. Затова ще спра. Вие сигурно ще се сетите какво се е случвало. А аз ще ви кажа, защо ще се случва и се случва това, где не искате да се случва. И няма да се случва това, где искате да се случва. То е пред очите ви.
Когато преди малко повече от година гръмна фабриката у Горни Лом и някой утрепа 15 човека, никой не излезе у Враца, София, Видин, да поиска нещо да се промени. Не излязохте, що бе далеч от вас. Излязоха няколко диви селяни, где усетиха случващото се на гърба си. Сами. Сега остана само един от тях. Сега същото ще стане и във Враца. Тази вечер ще излязат хилядатина човека. Утре 500. След 7 дни ще излиза само бащата на детето. Що него вече го засяга. Вие ще забравите. Докато нещо засегне вас. Ама тогава пак ще сте сами, що другите това ги не засяга.
Та това исках да ви кажа. Най - вече да го кажа на децата, где плачеха. Защото в тях ми е надеждата. За да не плачете повече, разберете, че всичко, где се случва у тая територия, ви засяга! И че от вас зависи от нея да стане държава! Ама има една подробност. Когато у Враца или Горни Лом поискат нещо да се случи, същото трябва да поискат и тия у София и Пловдив. Заедно! Ако трябва с тояги. И тогава няма как да се не случи. Напук на тия, где ви казват, че нищо хубаво не се случва. Защото ако не го направите днес, утре ще плачете пак. За вашите деца.
Р. Антов.
