Още за лисиците

За лисиците, кучетата, кокошките, жените и истинските мъже.
Едно време, в едно село, с една истинска жена, живееше един истински мъж. Той имаше истинска пушка и истински ловни кучета. Там живееше и истинската жена. Тя хранеше истински кокошки и пържеше на мъжа си истински яйца, в истинско палмово олио. И всички бяха щастливи. Но...
Един ден една кокошка изчезна. После друга. После още две. Ужас. Капанът бе сложен и в него се хвана лисица. Златно-бронзова. Дива. Със зъби.
Кокошките се разлетяха. Кучетата лаеха отдалеч. Жената пищеше. А мъжът, нали е истински мъж я хвана с мрежа и я затвори. У клетката, где едно време гледаше зайци. Дървена. И започна да я храни. Той храни, тя хапе. Той храни, тя хапе. И той, понеже се бе наобичал на жена, кокошки, пушки и кучете, я обикна. Но на третия месец вече немаше к’во да храни, що лисицата бе прегризала неколко дъски и избегала. У гората. И я заобича повече.
Но истинската жена, понеже не прежали истинските кокошки изпрати истинският мъж, да
вземе истинската пушка, и истинските питомни кучета и да тръгне да я търси. И да я утрепе. .
Беше лято. Нямаше следи. Той пусна кучетата и седна до едно дърво, наведено над бистър ручей. Истински мъж, с истинска пушка, под истинско дърво, над истински ручей. И тогава я видя. Лисицата. Истинска. . Вдигна пушката, и пак я видя. Истинска. Усмихна се, и я остави да си отиде. Нямаше следи. Само аромат на свобода.
Но това не е края. Дойде зимата. Кокошките пак почнаха да намаляват. Падна сняг. Един ден истинската жена се ядоса истински. Не изпържи не само истински яйца у истинско палмово масло, а направи истински скандал с истинска точилка. После мъжът грабна пушката и тръгна по следите, оставени в снега. Тя свободата оставя следи. Истински. У двора нема следи, що ги крият лайната. И я видя. Вървеше срещу него. И се усмихваше. Бронзово-златна. А той беше ядосан и гладен. Вдигна пушката и пак я видя. Истинска. Бронзово-златна. И я утрепа.
После я погали, и тръгна напред по следата. После стигна до дупка. Истинска. А вътре лисичета. Истински. И го ухапаха. Истински.
И истинският мъж, истински се вбеси. Прибра се в къщи, натрепа истинската жена. После изгони истинските кучета и потроши истинските яйца. И почна да купува кокошки. И колкото повече купуваше, толкова по малко носеше у курника. Изчезваха по пътя.
Когато следващата зима падна сняг, истинският мъж излезе сам в гората. И седна под истинското дърво, наведено над истинският ручей и се замисли за истината.
И тогава я видя. Снегът бе целият в следи. Лисичи. Миришеха на свобода. И се усмихваха. Истински.
Ха аха. Не стреляйте по пианиста!