НЯКОЛКО ВИЦА ЗА ПУТИН, ДОЛАРА, РУБЛАТА И ПЕТРОЛА. ОТ ДЕДА ВАНГА.

 Понеже съм фен на тъпите вицове, що са най - добри, вчера у главата ми дойде ей те тоя:
" Петролът, рублата и Путин се качили на върха на планината. После се подхлъзнали и падали, падали, падали...."
 После ми дожаля за приятелите, где обичат Путин и рублата и тоя виц по - горе, стана ей тоя по - долу...
  "Петролът, рублата и Путин се качили на върха на планината. После се подхлъзнали и падали, падали, падали.... 
 Видял ги доларът и почнал да се смее. И се скъсал от смях."
 После, понеже не долюбвам Путин, а ми не пука ни за рублата, ни за долара, ми примъчня за мен. И стана ей тоя:
 "Петролът, рублата и Путин се качили на върха на планината. После се подхлъзнали и падали, падали, падали.... 
 Видял ги доларът и почнал да се смее. И се скъсал от смях.
 Путин ударил дъното на пропастта, ама с последни сили казал.
 - Видя ли, че и ти се скъса! Сега ставаш само за тоалетна хартия.
 После си свалил гащите, изсрал се и почнал да си трие задника със скъсания долар. А скъсаният долар, като му видял насрания задник, пак почнал да се смее. И пак се скъсал. А наоколо ни сапун, ни вода."

Р.Антов.

ПРЕМРЪЗНАЛО ЩАСТИЕ

  Обичам такива утрини. Синьо небе със замръзнали слънчеви лъчи. Далечни замръзнали под него върхове. Малко замръзнали облаци. Брези, свили се от студ. Хрускав сняг под обувките. Премръзнали в снега коли. Премръзнали забързани мъж и жена. Премръзнали комини и премръзнал дим, носещ се на топло, към премръзнало слънце. Замръзнали прозорци. Зад тях спящо под топли завивки дете, майка правеща пресни мекици и баща, пиещ горещо горчиво кафе. И баба и дядо пред телевизора. Весело премръзнало черно куче, скачащо упорито върху мен, що знае, че когато и аз премръзна, ще съм щастлив.
  Обичам студа! Нямате си представа, колко много го обичам!
  После паля замръзнала кола и тръгвам по премръзнал път. Зад нея остава малко премръзнал дим. Премръзнали светофари весело ми намигат. Премръзнали хора бързат нанякъде. Две премръзнали котки изскачат от премръзнала кофа за боклук. Премръзнали дебели гълъби се греят на студа върху замръзнали блокове. Премръзнал кон, влачи премръзнала каруца, с премръзнал циганин, и ми намига зад премръзналата пара, излизаща от ноздрите му. Премръзналото радио говори нещо. Спирам пред премръзнал магазин и влизам на топло.
  - Добрутро, Илонке! На кой портфейла му е дълбок, морето му е до колене. Току що го чух по радиото. Цигари, република с кокос и малко сирене!
  - Добрутро! - и ми подава поръчаното.
  Девет лева. Та да ги закръгля, казвам:
  - И едно кисело мляко!
  -За ядене ли?
  И денят стана още по - прекрасен. Та да се не чудите. Вчера си купих пак мляко. Ама за мусака. Обичам тая жена. И кварталните магазини.
После слизам от колата и виждам една съседка. Носи две кисели млека. Заливам се от смях, а тя си пипа косата, оправя яката на якето и се оглежда отвсякъде, да не би да се смея на нея. Усмихва се и казва:
  - Добрутро! Как може да се смееш у тоя студ?
  - Ей така. Добрутро! Млякото за ядене ли е?
  И вече се смея с глас. После се изтърсвам на леда, а киселото ми мляко за ядене се търкаля по паркинга. Вече се смее и тя.
  Обичам студа. Даже когато съм на топло, а на печката кипи липов чай.