Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

събота, 17 октомври 2015 г.

ЦЕНАТА НА ЕСЕННОТО ЩАСТИЕ.

 Смяната ти е свършила. Нощната. Първата, где не си палил цигара. А не си палил, не що имаш воля, а що нарочно си отишъл на работа без пари и цигари. Да нема изкушения. И първата ти работа след работа е да минеш през едно магазинче. Вътре ухае на кафе и на парфюмиранатата, некъпана невеста пред теб. 4 цигари са един лев. У тефтера. После ще платиш. Кафето е 50 стотинки. Навън всичко е мокро. Прибираш се. Във входа ухае на котешка пикня, на къпано куче, на непрекипяло вино и на рекламни материали в пощенска и под пощенска кутия. Когато не си палил 24 часа, вече усещаш ароматите. Един бърз душ и сядаш на терасата. На масата пред теб камъни, още незалепени я по празна бутилчица, я по визитка. И виждаш фаровете на колата си. Забравени. Да светят на слепите духом. За 4378 - ми път. Взимаш два лева, слизаш, гасиш ги, плащаш борча и взимаш още 2 цигари. Да има.
 На терасата кафето е студено. Да не пада емайла от зъбите ти, где ги извадиха оня ден, та да слагат нови. Емайлирани. И палиш.
 И ароматът те връща в детството. При първата цигара. При реката. В киното с момиче и целувка у беседката пред детската градина...
 После се сещаш за хора, где са далеч от теб и ги обичаш, що ги познаваш. И знаеш, че и те те обичат, въпреки, че те познават. Или поне се надяваш да е така. Сещаш се и за хора, где не ги познаваш, а вече ги обичаш. Сещаш се, че трябваше да пътуваш, да събираш камъни и да цепиш дърва на приятел. И после да пиете вино. Младо вино.
 А вали. Ту дъждец, ту мъгла. Есен е. Дърветата са още зелени. Улиците са пусти. Две котета се катерят по купчина мокри дърва, а по покривите стоят премръзнали гълъби. После си наливаш чаша червено. Старо. Полезно е за сърцето. На гладно. И си пиеш хапчетата. У дъжд дърва се не цепят. И камъни не се събират. Що са измамно красиви. Като изсъхнат погрозняват. В дъжда е красиво и грозното.
 Та много се отплеснах. Исках само да ви кажа, колко струва щастието през есента. Точно 25 стотинки.
 Една цигара.
 ПП. Сега се чудя колко струва сърчице, нарисувано на замъглен прозорец.
После ще лепна неколко камъчета.