Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

сряда, 30 декември 2015 г.

КАКВО ЩЕ СТАНЕ, КОГАТО ДОЙДЕ НОВА ГОДИНА.

Никога не съм обичал Нова година. Когато бях малък винаги бяхме на гости, или ни идваха гости. пълно с народ, мляскат ме, мачкат ме, викат... После наще почнаха работа в кръчмата. Ужас. Ужас. Ужас... После поотраснах, ама Нова година си остана същата. Некакъв безумен празник, где си дочакал нещо ново, где нема начин да не го дочакаш. Нова година, неносеща нищо ново. Пуцане, целувки, равносметки и обещания. От утре наново. Наново - постарому. Отказване от пороци. Пожелания. Претъпкани маси, претъпкани търбуси, претъпкани подмаси...
 А първият ден на новата година идва с главоболие.  И палиш цигарата, где снощи си скъсал. До теб непозната жена/недай си боже мъж!/. А някой близък е далеч от теб. 
 Пиша това, що вчера едни познати тръгнаха на Боровец. Според мен нема по - големо безумие да опукаш една заплата, та да спиш, ядеш и пиеш два дни. Те даже и ски не карат. Не съм човек, где не харчи пари за безумни неща, и то какви, ама това не го разбирам. Не бих го направил никога.
 Та друго се сещам. Те ходят всяко лято на почивка. От 4 звезди нагоре. Отгладуват ги после, а никога не са доволни от почивката си. Една година съм на Болата. Една вечер идват. Жената е бясна. Настанили се в хотела, ама никой не им качил куфарите. Ужас. Два куфара за пет дни. Цяла вечер това бе темата. Нема туризъм, нема обслужване, нема култура. А аз гледам палатката и си мисля. 
 Имам една раница с дрехи. За три месеца. Палатка. Две кислородни бутилки, два плавника, неопрен, очила, лодка и въдици. И няколко дребни неща. Ето ги.
 Море. Зеленосиньочерно. Слънце. Луна. Хиляда и пет звезди. Дъжд. Буря. Гръм и светкавица. Морското дъно с раци и миди. Лаком рапан и няколко кончета морски, яхнати от морски игли. Медузи, жилещи като оси. Имам два уплашени кефала, един опулен калкан и седемдесет и седем делфина. Милион мързеливи попчета и градина от водорасли. Неколко милиона декара. И един извор със студена вода.
 Имам пясъка. Езерото над залива. Поточе през плажа. Десетина пещери, сто гларуса и безброй чайки. Имам маса и стол до водата. И две въдици, от двете страни. Бутилка водка. Салата от миди и малко рапани. Вечерен бриз. Море като тепсия. И едно куче. Клеп. Плажно. Съкратено от клептоман. Крадеше от всички и бе приятел с всички. Имам и един рибар. Помагам му да вкарва и изкарва лодката. И една мрежа, где ми подари. За риба. Когато имам гости. А ги имах всяка вечер. Отвсякъде. Един дойде една вечер с каяк от Германия. Едни дойдоха с колелета от София. Едни дойдоха с колелета от Румъния. Повечето идваха с коли и не им се тръгваше.
 Имам и малко цивилизация. Една цистерна с кран, от който тече минерална вода. Едно селско пазарче, где вече съм приятел с всички. Едно малко магазинче, где  има всичко, което ми трябва. А то не е много. Водка, олио, оцет и сол. И една усмихната продавачка, где понякога се превръща в русалка и идва на плажа. Ама е страхлива. Идва само когато съм сам. Сега до мен са децата. Поотраснали. Утре и те ще се гмуркат. Ще ги уча. Те също обичат морето. И жената. Дойдоха същия ден. За месец. До мен е и огънят с ламарината. С мидите. Огромни. От десетина метра. Без перли. Тия с перлите ни стават за ядене, що перлите хрускат по зъбите. Оставям ги да растат, та да има за огърлици. Ако отидеш на кръчма не става по бански.
 После познатите си тръгват. Мъжът гледа тъжно огъня и му се ще да остане още. Жената бърза. За у хотела. Та да има от какво да се оплаква до следващата година. 
 Малкият син рови в жаравата с една клечка. Големият се скрива да пуши, що аз не знам, че пуши. Жената потръпва от хлад, аз паля цигара от въглен и я гушвам. Не приказваме. Приказва морето. Оттогава мина доста време. Доста неща се случиха. Ама морето си е там.
 А Клеп лежи и набелязва какво да открадне. После скача и почва да лае. Един таралеж се свива на топка от страх. А може и да не от страх, а от смелост. Страхливите бягат.
 пп.Когато си тръгвах през септември, облякох ризата. Ленена. Скъса се. Да знаете, че ленена риза, где не я обличаш три месеца до морето, гние. Добре, че панталоните се не скъсаха.

вторник, 29 декември 2015 г.

НАЙ - ДЪЛБОКО ПАЗЕНАТА ТАЙНА В БЪЛГАРИЯ СЛЕД 1989 ГОДИНА.

  Скъпи сънародници, българе, роме и мюсулмане,
 Използвам коледните празници, та да ви открия най - дълбоко пазените от вас тайни, от 1989 година до днес. Те винаги са били пред очите ви, ама повечето май сте били и си оставате слепи.
 България 26 години се е управлявала от българи. Тя е суверенна държава, с демократична Конституция. Ако я прочетете, ще видите, че всеки българин, навършил 18 години има право на глас. Когато отиде да гласува, според това, колко, и за кои сте гласували, избирате кой да ви управлява през следващите 4 години. Може и по - малко, ама повече не може. Тук не е Русия, да един да управлява пожизнено.Гласува се само за българи. От българи. Не се гласува за Сорос, САЩ, евреите, масоните, тамплиерите, илюминатите и рогатите. Не могат да гласуват Сорос, САЩ, евреите, масоните, тамплиерите, илюминатите и рогатите. Така, че вие избирате.
 А после тоя, где е избутал на преден план тия, где избирате, почва да ви пълни главите със Сорос, САЩ, евреите, масоните, тамплиерите, илюминатите и рогатите. Та да може на следващите избори пак да гласувате за тия, где той избута напред. Той е оня, где ви краде парите от данъците и от евроданъците. А вие псувате Сорос, САЩ, евреите, масоните, тамплиерите, илюминатите и рогатите. И се оплаквате. През сълзи. Че нема. Нема пари, нема работа, нема здраве, нема образование, нема съд, нема прокурор, нема полиция, нема армия ... Нема и нема.
 А може да има. Просто трябва да си отворите очите и да не ви е страх. Тогава ще видите, че държавният служител също го е страх от вас. И то повече. Защото тях ги е страх единствено от това, да не загубят спокойствието и  сигурността, где я има благодарение на вас. Где не смеете да се озъбите, а стоите чинно навели глава пред чиновника, що не се сещате, че той зависи от вас, а не вие от него. А после ревете от Сорос, САЩ, евреите, масоните, тамплиерите, илюминатите и рогатите. И ревете, че нема здраве, нема образование, нема съд, нема прокурор, нема полиция, нема армия ...
 И друго. Сорос не ви краде. Вие добре виждате кой краде. Манете големите крадци! Почнете от селските кметове! От общинските служби! Отнякъде трябва да се почне. После ще дойде ред и на големите. Те се крепят на дребните. И най вече на страха.
 А най - добре е да почнете от вас. От изхвърлянето на боклука. Домашния боклук. Само у кофите за боклук. И от превишената скорост и дребните тарикатлъци. С дребни тарикатлъци се не борят големите тарикати. Те са на ваша издръжка, а не вие на тяхна.
 Та накрая да обобщя:
 Не държавата е направила от вас това, което сте. Вие правите държавата това, което е. И което тя прави с вас.
 Весели празници!
 пп.Дано и догодина не сте като рибките на снимката!

От Роси Антов

петък, 18 декември 2015 г.

ИСТИНСКА ИСТОРИЯ ОТ ДЕТСТВОТО НА ВЛАДИМИР ПУТИН.

 Гледах оня ден как Путин отговаря на въпросите на журналисти. Исках да видя един велик човек, на който се кланят 86% от руснаците и 33% от българите. И кво видях. Руснак. Нито хубав, нито грозен. Нито много умен, нито много глупав. Каза некоя и друга истина, некоя и друга лъжа, ама нали се сещате, че го не каза Иван Петров от село Балей, а лидерът на Русия.Част от журналистите го гледаха с любов, други с омраза, ама най - много го гледаха с иронични усмивки. А аз си мислех, че лидерите са същите като нас, преди да станат лидери. После повечето стават идиоти. Некои стават масови убийци, други ядат сърца, трети се борят за мир и любов. Та реших да ви разкажа истинската история за детските години на Путин.
 Имало една детска градина, с деца и лелички. Там ходело и едно момченце. Владко. Децата си делели закуските, делели и с него, а той се пристрастил към мазните филии. И разбира се заякнал. Един ден си играели, а той видял, че Киевчо си играе с една пушка, кримка, на батерии, която му бил подарил лани. И понеже бил по - як си я взел. Децата видели, ама понеже били хилави, не можели да му кажат нищо. Казали на лелките, Владко казал, че лъжат и че прав е той. Понеже децата били слаби и не искали да го бият, само спрели да си делят закуските с него. Спрели и да играят. Той си поиграл с кримката, ама батериите И паднали и останал без играчка, що нямал пари за нови. После надонесъл от дома си танкове, самолети, ракети и по цял ден бръмчал.  Един ден счупил самолета на Нидерландко, и хептем останал без приятели. Децата му били сърдити и не играели с него. Той се ядосал и почнал да ги ръга в ребрата със самолетчетата. Редовно със синини се прибирали Шведко, Естонко, Литвенка и Латвенка. Ама само се оплаквали, и никой не смеел да му посегне.
 След време в детската дошли Османко, Асадчо, Иранчо и Хизбуланчо. Той се сприятелил с тях и вече имало с кого да си играе. Ама пусти навик. Почнал да ръга Османчо у ребрата. Османчо търпял два три дни, ама накрая се ядосал, и тъй като още не знаел колко силен е Владко, му счупил самолетчето и му обърсал един шамар. Владко ревнал и тръгнал да се жали. Ама лелките били разбрали, че много лъже и не му повярвали. Децата пък даже не искали да го чуят. Ревал Владко три дни. Немало вече мазни филии, батерии за играчките и приятели. Така става с яките деца, где налитат на бой.
 После не знам кво станало. Май го изгонили от детската.

сряда, 9 декември 2015 г.

НЕВЕРОЯТНО НАУЧНО ОТКРИТИЕ. ИСТИНСКАТА ИСТИНА ЗА КОМТРЕЙЛСА И ПОРАЖЕНИЯТА ПОД НЕГО.

 Напоследък все по - често се появяват статии, где се опитват да обяснят явлението комтрейлс. Демек следите след самолетите в небето. Затова аз ще се опитам, да го обясня на разбран език.  Комтрейлс е необикновенно природно явление, що ако беше обикновено, щеше да го има преди да има самолети. Използва се, за да се убедят неверващите у световната конспирация, че световна конспирация има. И че световните конспиратори пръскат химикали, за да тровят световните неконспиратори. Предполага се, че конспираторите управляват световните ветрове, дъждове и снегове така, че химикалите да падат на главите на неконспираторите.
 Та след направените от мен и още десетина световноизвестни учени опити, реших да ви разкажа за експериментите, които направихме.
 Първо взехме една печка. Заредихме я с дърва и ги запалихме. В началото от кюнеца се появи много комтрейлс, който се издигна нагоре, но вятърът бързо го раздуха. После в същата печка сложихме кюмур. Комтрейлса бе по - плътен и по - миризлив, но и него го раздуха вятъра. Направихме опит и с нафта у нафтова печка. Пак същия резултата. Накрая сложихме в едно пернишко кюмбе самолетно гориво. Същия резултат, ама и малко мирис на опърлена коса. Следата се задържаше за малко, и вятърът я раздухваше. После на един академик от БАН му хрумна да сложим на печката крила. След като ги монтирахме, заредихме самолетно гориво. Когато го запалихме, печката излетя и остави такъв комтрейлс, какъвто не оставя и СУ 24. Направихме същия опит и с ракетно гориво. Резултатът бе същия, ама опърлихме и кучето на ръководителя на експеримента.
 После решихме да направим опит с балон, пълен с хелии. Излетя. Никакъв комтрейлс. После балониерът почна да ръси най - отровните химикали, измислени от човек, от коша на балона. Никакъв комтрйлс. Същият експеримент бе направен с делтапланер и същия резултат. Накрая всички учени стигнаха до единодушно заключение:
 Комтрейлсът е пеобикновено природно явление, при което след крилата печка остава дим от горивото, где кара печката да лети. Ако духа, димът се разсейва бързо. Ако не духа, се разсейва по бавно.
 Установен бе и един страничен ефект:
 Когото молекула дим от летяща печка, падне на празна глава, не я пълни, а я кара да вижда илюминати, ХАРП, бели мишки и разни други такива неща.

петък, 4 декември 2015 г.

ВЕЧЕРНИ РАЗМИСЛИ.

Некой хора умират от кеф да се возят легнали по гръб и отрупани с цветя, а зад тях да върви пеш една сурия народ.
Приятна ви вечер!

сряда, 2 декември 2015 г.

ЗА МАЛОУМИЕТО.

 Та чета разни новинарски, пропагандаторски и антипропагандаторски сайтове и си мисля, че или не мога да мисля, или че некои не могат да мислят, или че некои мислят, че не мога да мисля. Първо да уточня, че не обичам нито Русия, нито Турция, нито САЩ. Не обичам Путин, Ердоган и Обама. Обичам България, ама не обичам управниците И от последните 70 години. Както и да е.
 Та какво става. Навсякъде по сайтовете на български и руски, се веят руски байраци и се горят турски, американски, натовски и европейски. Ни един изгорен руски. Бре, мама му стара!? Що така!? Тук има нещо. И се връщам 2 -3 години назад.
 Русия бе у нормалния свят. Свят, отворен пред нея и за нея. Един долар се разменяше срещу 33 рубли. Демек 1000 рубли за 30 долара. После Путин си взе Крим. Доларът вече се разменяше за около 60 рубли. Демек 1000 рубли за  16 долара. После почнаха да освобождават руснаците у Донбас, и курсът се закова. В резултат на руските победи, заплатите и пенсиите в Русия се изравниха с българските. Преди няколко седмици Русия спря  газта за Украйна, Украйна спря тока за Крим, и кримските руснаци заживяха прекрасно. Даже и топла храна на опашки почнаха да получават. Значи победителите и победените заживяха по зле. Чудя се, благодарение на кого и защо!?
 После Асад покани Путин. Да освободи Сирия. И се почна освобождението. Путин освобождава поканен, другите освобождават непоканени. Ама руснаците забравиха, че има граници, и караха направо през Турция, та да бомбардират турци у Сирия. Същото, както би било ако Украйна покани Турция да я освободи, а турците да прелитат над Русия, та да пускат бомби над Донбаските руснаци. Дотук добре. Ама пустите турци, где не четат български сайтове, взеха че свалиха руски самолет. Ако бяха чели, щеше да знаят, че руските самолети са супермодерни и несваляеми, ама не четат, а пуцат. И се почна наново. Санкции, заплахи,
лъжи ...
 А крайният резултат е плачевен. За великият Путин. Победителят. Пак е сам. Далеч от нормалния свят. Както и да е.
 А днес 1000 рубли се разменяха за 14.89 долара. Демек един долар за 67 рубли.
 Едно знаме струва 5 долара. Тоя, где гори чужди знамена, сере на своето.


вторник, 1 декември 2015 г.

ПИСМО ДО Б. БОРИСОВ.

 Другарю Борисов,
 За последно ти писах когато ме пратихте да паса агнета по северозапада. Днес ти пиша, притеснен за здравето ти, и имайки една молба към теб.
 Не знам какво стана докато бяхте в Китай, но за два дни изприказвахте толкова глупости, колкото не си казвал за цяла година. Дано това се дължи на оризовите питиета где сте пили и на лястовичите гнезда и кучешките деликатеси, где сте яли, а не е нещо по - сериозно. Дано скоро ти мине. Виждам, че вървиш към подобрение. Как само изкомандва кметовете да станат, а! И как скокнаха като кученца. И как им потекоха лигите. Дано се оправиш бързо, та де не се товари здравната каса!
 Та на молбата ми. Спомни си как ръфаше филията със свинска мас и виж какъв мъж израсна! Канара. Убав. Умен. А сега кво ти стана. Дали искаш да ми спреш сланинката и ракииката? Недей. Те са спасили България. През 500 години турско сме оцелели благодарение на тях. Иначе биха ни потурчили, ама ако от вярата сме се отказвали, от ракията и сланината не сме. Те може да ни спасят и сега. Я турете 27 скари на женския пазар, а на тях цел ден да се премята сланинка. Каращисана с месце. И месце със сланинка. Мюсулманин нема да припари, камо ли терорист. Я задължете кметовете да се пече сланина у всеки град, у всяко село, квартал, махала... Тогава ще се разбере за що иде реч. А свиневъдството ще цъфне. Като при бая ти Тодор.
 А в частност, не ме лишавай от единствените ми удоволствия, где ми останаха у тоя живот.
Те не са много. Да пална една цигарка до огъня. Да отпия малко греяна ракия и да замезя с малко пушена сланинка. Розовожълтокафява. А на огъня да се върти шиш с мръвки от врата. Ивица месце, ивица сланинка. Ивица месце, ивица сланинка. И после да отпия от онова вино. Дивото. Черен отел и виала. И да резна парче полуизпечено месце от шиша, где още е до огъня. И да замезя. После пак и пак.
 Това исках да ти кажа. Па ако щеш направи винетките 500 лева!
 ПП. Катя от околовръстното каза, че ти е фен. Ще гласува за теб, що още не сте турили данък околовръстно.

НЕПОУЧИТЕЛНА ИСТОРИЯ ЗА КАПКА, СНЕЖИНКА И КУЧЕ.

  В тази история няма поука. Кой я търси, да не я чете!
 Имало една капка вода. Родила се от снега в планината, през пролетта. Нямала спомени какво е била, пък и не я интересувало. Била току що родена. В планината. После се затичала по скалата и се събрала с още хиляда сто тридесет и пет капки. После с още толкова, после с още толкова... И станали поточе. От капки става поток. Уж еднакви, а всяка различна. Тичали по склона, играели си с пясъка, камъчетата и тревата. Тук там подхващали някое есенно листо, грабнато от това, где преди малко е било бряг. Те не знаели, че това, где напролет е поток, през есента е бряг на поток. И не ги интересувало. Те знаели, че там къде тече вода, е поток. И капката била щастлива. Спирала в някой вир, говорела с рибките, с рачетата и с някое жабе. Зелено. После пак хуквала с другите капки.
 После стигнала един язовир и се спряла да почине. Било вече лято, но тя не знаела. Пък и не я интересувало. Била щастлива. Играела си с двеста и седем къпещи се деца, една гладна видра, седем корморана, два щъркела и три диви патици. И си говорела с тях, що не били мълчаливи като риби.
 После дошла есента. Птиците се скрили, видрата отишла по реката, а децата тръгнали на училище. И тъй като капката вече не правела щастлив никого, се натъжила. И си спомнила, че преди да стане капка, е била снежинка. Винаги, когато капките са тъжни, защото не правят никого щастлив, си спомнят какви са били преди да станат капки.
 После капката се качили на последния лъч есенно слънце и отишла на един облак. После станала снежинка и полетяла към земята. И тъй като не искала да стои цяла зима в планината, та да направи някого щастлив чак напролет, се чудела и маела, где да падне. После видяла едно дете да води куче и литнала към тях.
 И паднала на мокрия, топъл, черен нос на кучето. И се изпарила. Кучето кихнало, а детето се засмяло. После пак кихнало, а детето пак се засмяло. После паднало едно кихане и един смях, где край нямали. Що снежинката била станала вълшебна снежинка. Щастието, где раздавала било заразно.
 Та да знаете, тая зима да се не криете от снежинките. Ако искате да сте щастливи. Има и вълшебни. И ако видите някое кихащо куче, се усмихнете. Кучетата може да кихат, та да ви накарат да се усмихвате, а не да дирите щастието. То е пред вас. У една снежинка, паднала на носа на едно куче, което кихнало и направило едно дете щастливо. Децата не търсят щастието. Те просто умеят да са щастливи.
 Това е.

 Р. Антов