Рибар

Морето бе пролетно-лятно. Вълните още не знаеха това,  и се блъскаха една в друга. От време на време, се завираха в някоя пещера, после излизаха, после пак се завираха... Изпразваха се и после пак се завираха... Там.. И пак... И пак...
- Харесва ли ти? - чух.
- Кое? - Попитах
И го видях. Селянин от селото. А той:
- Това, което виждаш.
А аз:
- Морето ли!
А той:
- Какво видя?
- Море. - Отвърнах аз.
- А рибите? - попита той.

- За теб са рибите. - му казах аз.
- Море без риби няма. - каза той.
- Ти имаш риби, значи имаш и море. - му казах аз.
- Когато имаш само морето и рибите нямаш нищо. - каза рибарят и тръгна да нахрани овцете...
Обърнах се.
Прегърнал бе една русалка.