Абре, другари, ценности се не учат у училището. Учат се в къщи. Децата ви ценят тези ценности, които цените и вие. А след като не цените евроатлантическите, явно цените комунистическите. Аз ги помня, затова ги не ценя. Една от тях бе, че в името на идеята трябва да предаваме бащите си. Справка - Павлик Морозов. Даже го учехме. Друга ценност беше да станеш отряден ръководител. Условието не бе да си отличнк, а примерно дете. Трета ценност бе да кандидатстваш и да не те приемат, що са приеле деца на активни борци. А най - важната ценност бе да измамиш държавата. Три каруци сено у стопанството и една у вас. Тайно. А държавата виждаше и се смееше. Що искаше да мислите, че вие мамите нея. Това я устройваше. Така никога нямаше да посмеете да потърсите сметка от тия, где мамят вас. Същото прави и днес. Ценност бе да прередиш някого, що хубавата стока беше кът, ама връзките бяха на почит. А най голямата ценност бе да мълчиш. От страх. Що ще те намрази началникът и ще ти даде лоша характеристика. За новата работа. За старите пари. Това ви бяха ценностите.
Затова мразя, когато някой нарича младите загубено поколение. Загубено поколение са тия, где им казват, кое поколение е загубено. Погуби ви страхът. Не го вменявайте в ценност на децата си, защото ще погубите и тях! Те са свободни. А от вас зависи, дали ще бият некоя учителка, дали ще помагнат да не бият някоя учителка, дали ще сритат задника на нагъл управник или ще му лижат ... Ценности се учат в семейството, а не у парламента. Там са ги овладели до съвършенство. Комунистическите.
И накрая да ви кажа:
Няма по - голямо робство от това, да си свободен, а да мислиш и живееш като роб.
Р. Антов.
