ЗА СВИДЕТЕЛСТВОТО И СВЕТОТО КРЪЩЕНИЕ

  Покрай акта за раждане се сетих една история. Беше по комунистическо. Не си спомням какви документи правех и защо, но си спомням историята като днес. Една напета невеста ме връща три пъти за скици, справки и кво се сетите. И ме навиква, че не знам какво да донеса. И ми дава списък. Комплектът по списъка е пълен, тя го преглежда, и казва:
- Забравил си кръщелното свидетелство.
Ама не е записано у списъка. И тя ядосано го написва с едри букви най - долу:
.....
....
КРЪЩЕЛНО!!!!!!!!!!!!!!!

  След час съм при нея. На съседното бюро седи един мой познат. От завода. Давам И документите, тя ги гледа и казва:
 - Пак нема КРЪЩЕЛНО СВИДЕТЕЛСТВО. Ти малоумен ли си?
 Аз бъркам в плика и казвам:
 - Изпаднало е.
 И И подавам свидетелството. Сега е пред мен. Ето какво пише:

БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
СВИДЕТЕЛСТВО ЗА СВЕТО КРЪЩЕНИЕ.
В десетият ден на месец ноември на хиляда деветстотин шестдесет и втора година ......
.........
Новопокръстеното отроче възприето от св. купел от Жанета ...

Енорийски свещеник:ХХХХХХХХ

Оная пеняса:
-Кво си ми донесъл бе?
А аз спокойно:
-Другарко, донесох ви каквото написахте!
Тя:
-Акт за раждане трябва.
Аз отварям списъка и И показвам:
- Е па тук сте написали КРЪЩЕЛНО. Не пише акт.
Оная щеше да умре.
После И дадох акта за раждане. И той бе у торбата.
На другия ден отивам на работа. Заводът бе 1300 човека. Половината беха разбрали, че съм кръстен.
Миналата година един приятел ми припомни тази история

Кумичке, наздраве! Да се обадиш като дойдеш! И много здраве на Меркел!

Р. Антов