АНАЛИЗИРАНИТЕ НОВИНИ. 26-06-15. ЦИГАНИ, БЪЛГАРИ И ПРОСТИТУТКИ. И АКРОПОЛИС, АДИО!!!

 ОТ СТРАНАТА.
 *Един утрепа баща на три деца на автомагистрала Струма. Що го помолил да не минава там, где не требва да се минава. Убиецът не е циганин.
 *Марсело от гетото на гр. Монтана, ще учи в Кеймбридж. Мечтите се сбъдват. Циганин е.
 *Работници протестират, що не искат работодателите им да плащат скъп ток. Предпочитат да го плащат те.
 *ЕС нема да праща имигранти в България. Имаме достатъчно. Скоро ще са предостатъчно. Лошото е, че немаме икономика.
 *Проститутчиците по морето заработват добре. По магистралите не толкова добре. Не се знае, какво заработват 240 проститутчици, срещу паметника на един цар на кон.
 *А у събота ще има гейпарад. Български интелектуалци се опълчиха срещу парада. Българска работа. Каквито гейовете, такива и интелектуалците. На парада нема да присъстват Александър Македонски и Фреди Меркюри. Не що не са гейове, а що са умрели.
 А българските волейболисти са на финал на ЕП. Ще го спечелят с 3:1.
 ОТ СВЕТА.
 *Блумбърг: Атина си подписа фалита. У Брюксел звучи една френска песен. Акрополис, адио!
 *У САЩ разрешиха еднополовите бракове. Нема лошо. Лошо ще е, когато разрешат триполовите.
 *Четири атентата на три континента. Има още три континента.
 *През май, руската икономика се сви с 5% на годишна база. Руската територия се увеличи с 5%. Въпрос: С колко ще се свие руската икономика, ако руската територия се увеличи със 100%.
 *А брананжелина ще се развежда. Ципрас нема да се развежда.

НЕЩО, ЗА НЕЩО И НИЩО

 Двамата седяха на терасата. Баща и син.
 -Това е вечерницата.
 Каза бащата и опъна от цигарата.
 -Това е зорницата.
Каза синът и подмести пепелника по- близко до цигарата.
 -Утре тръгвам.
Каза синът.
 -Знам. Намести ли си багажа?
Каза бащата и опъна така, че огънчето му изгори пръстите.
-Да. Вече свикнах. Не ти ли е мъчно?
Каза синът.
-Защо? И аз свикнах.
Каза бащата и се опита да опъне от филтъра от цигарата.
-На теб било ли ти е мъчно за нещо и някого?
Попита синът.
-За какво? И защо? И за кого?
Попита бащата и скришом избърса очите си. И се сети за малки деца, изцапани до ушите. Сети се как направиха първите си крачки и първите си пакости. Спомни си за пързалки, море и обелени колена. После запали пак.
-За нещо. За мен, за бати, мама, дядо и баба...?
Каза синът.
-На човек му е мъчно за това, което е загубил. Аз ви имам. Ти защо плака вчера, когато се разделяше с баба и дядо?
Каза бащата и запали загасналата цигара.
-От страх, че повече няма да ги видя. Стана ми мъчно.
Каза синът, и скришом обърса една сълза.
-Няма значение, дали ще ги видиш. Това е живота. От време на време се мре. Хубаво е да има ред.
 Каза бащата и забърса поредната сълза. И си спомни за нарушен ред, сълзи, и мъка.
-Ти си непоправим циник. Какво обичаш в този живот? Какво ще правиш утре?
Каза синът и стана да дооправи багажа. Утре тръгваше. Там, где се чувстваше по- добре. Единствено му пречеше раздялата. И страхът, че утре тук някой няма да го има.
 А бащата запали поредната цигара. Знаеше, че обича всички. Знаеше, че мрази разделите. Знаеше какво е болка и радост.Ама и знаеше, че животът е низ от срещи и раздели. После се провикна:
-Утре ще отида да плувам. И да ловя риба. Ей, и другия път искам да ми доведеш внуче! Да го посрещна и да му покажа вировете по реката. И баирите. И камъка, где си сцепи главата. И пързалката, где те учих да караш ски. И дървото, где се подписахме. И черешите, где ги садихме заедно...
-Айде лека нощ! Май ракията ти дойде в повече.
 Каза синът и се засмя. Засмя се и бащата.
А вечерницата се бе скрила зад облаците. Или бе отишла да спи. Или тъгуваше за нещо. Или се радваше за нещо. Кой знае.

-