Имало една детска градина, с деца и лелички. Там ходело и едно момченце. Владко. Децата си делели закуските, делели и с него, а той се пристрастил към мазните филии. И разбира се заякнал. Един ден си играели, а той видял, че Киевчо си играе с една пушка, кримка, на батерии, която му бил подарил лани. И понеже бил по - як си я взел. Децата видели, ама понеже били хилави, не можели да му кажат нищо. Казали на лелките, Владко казал, че лъжат и че прав е той. Понеже децата били слаби и не искали да го бият, само спрели да си делят закуските с него. Спрели и да играят. Той си поиграл с кримката, ама батериите И паднали и останал без играчка, що нямал пари за нови. После надонесъл от дома си танкове, самолети, ракети и по цял ден бръмчал. Един ден счупил самолета на Нидерландко, и хептем останал без приятели. Децата му били сърдити и не играели с него. Той се ядосал и почнал да ги ръга в ребрата със самолетчетата. Редовно със синини се прибирали Шведко, Естонко, Литвенка и Латвенка. Ама само се оплаквали, и никой не смеел да му посегне.
След време в детската дошли Османко, Асадчо, Иранчо и Хизбуланчо. Той се сприятелил с тях и вече имало с кого да си играе. Ама пусти навик. Почнал да ръга Османчо у ребрата. Османчо търпял два три дни, ама накрая се ядосал, и тъй като още не знаел колко силен е Владко, му счупил самолетчето и му обърсал един шамар. Владко ревнал и тръгнал да се жали. Ама лелките били разбрали, че много лъже и не му повярвали. Децата пък даже не искали да го чуят. Ревал Владко три дни. Немало вече мазни филии, батерии за играчките и приятели. Така става с яките деца, где налитат на бой.
После не знам кво станало. Май го изгонили от детската.
