ДЕН КАТО ДЕН

  Събужда ме тракането на щорите. Тъмно е. Телевизорът изгоря вчера. Нема сутрешен блок. Опъвам се като дърт котарак на припек и ставам. За пръв път от години ставам, без да изпуша цигара в леглото. Отварям вратата на терасата и автоматично се отваря вратата на спалнята, що снощи съм забравил да затворя прозореца и вратата на кухнята, които пък автоматично се затварят. Неколко пъти. С гръм и трясък.
   После пея под душа. От зор. След вчерашния съм забравил до пусна бойлера. Първо тече леко хладка вода, ама като вижда, че не бегам, почва да тече студена. После изтривам пяната от мен. Небръснат. Винаги се бръсна под душа, ама тоя път нещо не се разбираме.
После излизам на терасата. С кафето от вчера. Винаги сутрин първото ми кафе е вчерашно. После паля първата цигара и гледам.
  Вятърът гони сиви облаци, по сиво небе и търси слънцето. Упорити сиви облаци. Като магаре на брод. Гони и стотина гълъба, ама и тях ги не стига. Играе си с жиците и се крие сред клоните на зимните дървета. После поглеждам надолу. Една червенокоса индийка, с черно яке, черен панталон, бели ботуши и дебел задник се е завряла в една кофа за боклук. Дали ще се измъкне!? Измъква се, ама с празни ръце. А боклукът не е у кофата. До нея е, до оградите и до храстите. И до колите. Вятърът е почнал работа по програма за временна заетост. Мете. И не само мете, а и кичи дърветата. С найлонови пликове. Зелени, сини, черни , бели и тук там някой шарен. И хем е грозно, хем е красиво. Даже ги е накичил с два три чорапа, една тениска и една кърпа. Красиво е.
  После се сетих какво беше, когато минах за пръв път през Словения. Невероятна чистота. Невероятен ред. Невероятна красота. След петдесетина километра ми омръзна. След сто вече бех ядосан. Бах ти идиотската работа!? Ни празни пликове у храстите, ни празни бутилки, ни дюшеци, ни гуми. Поне ей така. За разнообразие. И окосили идиотите. А за капак не дават и да спреш у аварийната лента, та поне една вода да пуснеш. И деретата си облицовали с камъни. Абе мани! Префърцунената красота не е красота. Друго си е да се изпикаеш у храстите, и заобикаляйки празни битилки, да сгазиш некое говно.
  После от един вход излиза една баба. Отнякъде излизат десетина котки и я наобикалят. Явно ги храни.
  - Мац! Мац! Мац!
  На терасата на втория етаж излиза един ненаспал се.
 - Мама ти пенсионерска, събрА всичките мачки на малата.
  Бабата все едно не го е чула. После се провиква:
 - Господ да те убие! Същият малоумник си като баща ти и дедо ти.
 Отгоре полита пластмасова бутилка с вода и се пръска до бабата, ама тя не спира. 
 - И като оная курва, майка ти.
 А мачетата са награбили кво са могли и лапат на някое тайно място. Бабата се прибира преди втората бутилка да е излетяла. А тя излита и пада до 2 -3 закъснели мачета, които се разбягват като американци, пред руски танк " Армата".
 После се чудя какво да правя и се сещам, че имам заръки. И съм у склада за смески. По заръка от мама.
 - Смески за агнета има ли?
 - Има. За малки или големи? Ти откога стана овчар?
 Поглеждам продавача. Познавам го от някъде, ама не се сещам. И му казвам. 
 - Цял живот съм овчар. И да ти кажа, нема малки и големи агнета. Има големи и малки овце.   Големите ще ги видиш по целия град. Малките са по ливадите. 
  И взимам смески за малки агнета. До 2 месеца. Да знаете, че агнето става големо когато подкара третия месец!
 После съм на една бензиностанция. По поръчката на баща ми.
 - Дайте ми масло за Щил.
 - За бензин ли? 
 Само що не падам.
 - Че те и дизелови ли правят?
Тук само що не пада и продавача.
 - Не. Но има и масло за верига.
 Тук не падам. Само що се подпирам на бюрото му...
  После минах да си купя цигари. И изпих едно кафе. И се сетих, че съм 100 кила, що ме подсети магазинерката. Взех си кисело млекце, от онова за ядене, и банани. Преди да седна да пише това, прибрах у камерата една кокошчица. И малко месце от врата на прасенцето. И каймичката за принцески. И топеното сиренце. И кашкавалченцето. И саламченцето. Докато отслабна. Или докато огладнея.
  И ще ям маслинчици с хляб. Майка така ги яде. Сам.

Р. Антов.

АНАЛИЗИРАНИТЕ НОВИНИ. ПАЗЯТ В ТАЙНА АСТЕРОИД, КОЙТО ЛЕТИ КЪМ ЗЕМЯТА. РЕФОРМАТОРИ. РУСИЯ ЖЪНЕ ПОБЕДИ. САЩ ЗАТЪВАТ В ДЪЛГОВЕ.

  ОТ СТРАНАТА.
  *България е с най - ниска смъртност на калпак у ЕС. Поради това, Москов реши да реформира болничните легла. До две години трябва да стигнем от последното, до първото.
  *Кунева реформира  реформаторите с 40%. Има вероятност да реформира и образованието така, че повече никой да не може да го реформира.
  *Останалите 60 % от реформаторите, ще реформират военния министър. Що е реформатор.
 *Военният министър ще бъде реформиран и от тия, где искат казарма, та децата им да станат мъже. Днес е внесъл предложение, всички над 18 години да се водят в запаса и така да станат мъже. Тия где искаха децата им да стават мъже, от утре ще искат децата им да не стават мъже.
 *Борисов говори с българи в Лондон. На български. Пак там говори и с Кери. Пак на български.
 *Депутатите свършиха ракията, а тая у магазина поскъпна. Три месеца след като приеха ракия да се пече само шест месеца, ще отменят приетото и ще печем по 14 месеца. Два за тях.
 *Панов поиска от Борисов да каже кой - му е протил SMS-а. Борисов го прати по дяволите. Там, где прати съдебната система, а скоро ще прати и държавата.
 *БСП не отива по дяволите, а бавно и сигурно отива в историята. У тая за робство и минало величие.
 *А кметът на Хасково се възмути от селските кметове у Хасковско. Искали секретарки. И каза, че са нагли. Аз установих друго. Неграмотни са.
  ОТ СВЕТА.
 *Българи у Босилеград, Сърбия се бият с българи. Заради бензиностанция. Българска работа.
 *У Атина полицията бие анархисти. Пак там анархисти бият полицията. Останалите гърци стачкуват.
 *Руското МВнР обяви, че четиримесечната кампания в Сирия е успешна. Руската рубла се опита да го потвърди, ама припадна от слабост, преди да успее да го потвърди.
 *Оня, Обама, увеличил щатския дълг двойно. И некои доволно потриват ръце, че САЩ ще фалират.Преди време Буш го бе увеличил двойно, и същите пак ги потриваха. На въпрос, кой ще го връща, президентът отговори кратко и ясно:
 - Как кой!? Африканците.
*Пак там, кралица на красота стана мъж. Най - после една жена да стане мъж. Че ми писна от мъже - жени.
 *След като Русия обвини Турция, че шантажира и лъже, че руски самолети летят над Турция,  без да имат доказателства, Турция отговори.
 - Споко! Ще има. У Сирия едно такова стои неколко месеца.
 *Дойчебанк и Голдман купуват фирма за бисквитки. Лично аз очаквам скоро да стане нещо, а явно и те. И вложителите, и акционерите им, ще лапат бисквитки, докато тия на другите банки ще им лапат оная работа.
 *А астероид се приближава до земята. След направената проверка, разбрах, че е малък и не е опасен за Земята. Но има друга опасност. От 22 декември, миналата година, Земята се приближава към слънцето и на 22. юни тази година,ще е опасно близо до него. Към земята се приближават и осем планети, няколко хиляди трилиона звезди и същия брой галактики. Ама като наближат и ни видят кви ги вършим на Земята, бегат като опарени. Затова вселената се разширява. Ще се свие, когато изчезнем.

Р. Антов

ДЕН КАТО ДЕН.

  Свършвам работа. Слънцето току що е изгряло. Небето е на портокалови парченца. Февруари, а все едно е пролет. Прозорците по високите етажи светят като светещи портокали. Не съм виждал светещ портокал, но ако има, така ще свети. Тръгвам към колата, а кучето Кучето се сплита в краката ми, подскача, дърпа ме за ръката и не ме пуска. Играе му се. Посочвам с ръка към нищото и казвам:
 - Дръж! Дръж! 
  И то се втурва да държи нищото с весел лай. Това е част от играта. Когато се усеща, че е измамено е късно. Паля и тръгвам. То ме гони до първото кръстовище, а аз надувам клаксона. Така е всеки път. Прехвърчат искри от обич. 
  После свивам към Кауфланд. Обичам да пазарувам рано. Пред мен един носи шейна. По средата на пътя. Не бързам и карам едва едва зад него. Стотина метра. Обаче един ме настига. И свирва с клаксона. Зверски. Оня само що не скача на капака ми и изпуска шейната. Спирам и чакам да я вземе. И отнасям неколко псувни. Що карам по пътя, а не по тротоара.
У магазина десетина човека и двадесетина работника. Намръщени.
 - Добрутро! - казвам. И се усмихвам.
  За мен нема добрутро. Нема усмивки. Кво става!? Оня ден целият свят се смееше. Получавам едно добрутро на касата. И едно как съм пазарувал. И намръщена усмивка.
 - Дал бог добро! Идеално.
  После сядам и тръгвам. И виждам един познат до колата. Винаги недоволен. Оня ден ревеше срещу просветния министър. Спирам пред него, да не би да трябва да му помогна нещо, а той ми се хили. Най - после усмихнат човек. И ми вика.
 - А женко, сега да те видя!!
 - Е що?
 - Кат ти вземат инвалидната пенсия, кво ще правиш, а?!
  И се смее. Смея се и аз. И му казвам:
  -Днес си щастлив. Мани мене! Кунева ще става просветен министър. Сбъдна се желанието ти.
Усмивката замръзва на лицето му. Мрази Кунева в червата си. 
  После пак тръгвам. После решавам да пия кафе. И точно спирам пред магазинчето, един приятел излиза и зяпа у облаците. Натискам клаксона на два метра от него. Свири като влак. Рипва на място и кафето отива на плочките. Спасих го от изпиване. После отнасям една усмихната псувня, едни други познати се смеят от една маса, а неколко човека ме поглеждат лошо и се качват на тротоара.
  После взимам две кафета. Нормални. Моето със сметана. Без захар. Неговото без сметана, ама със захар. После си говорим за разни работи. После минават две наши познати, не ни виждат и аз им свиркам. Фиууууууу... Фиуууууууу....С уста. Не поглеждат. После подвиквам:
 - Галеееее! Галенцееее!
  Обръщат се и двете. Ухилени. И се връщат. Да ми откъснат ушите. Поне така каза Галя:
 - Леле, ще ти откъсна ушите. Колко по дъртееш, толкова по - голям идиот ставаш.
 - Не бех аз. Антон беше. Аз не умея да свиркам. Той владее тоя занаят перфектно. 
  А Антон се смее. Той май не е спирал, откакто изля кафето. После взимам още две кафета. Едно дълго, едно късо. Без сметана. Без захар. Разни хора. Говорим и се смеем. За някакви неща, где нормален човек няма да се смее. После тримата тръгват на работа. Изпращам ги с поглед, а те ми махат над главите си и не се обръщат. Знаят, че ги гледам. Поне невестите. Фен съм на убавите женски дупета. Само на гледката, ей. Особено ако имат и глави. Пълни глави. После се чудя, накъде да тръгна. Както казах, хора разни.
  Та пиша това и още се чудя, накъде да хвана. Май ще хвана гората. Зимна пролет е. А там може да викам и се смея на глас колко искам. И никой няма да ме помисли за луд.
  Приятен ви ден!

 Р. Антов