Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

сряда, 30 март 2016 г.

НЕОСЪЩЕСТВЕНИТЕ ПЛАНОВЕ И НЕИЗБЕЖНОТО.

Чета разни новини и разни анализаторски сайтове. Умен народ се е навъдил. Едни знаят плановете на Путин, други на ИДИЛ, трети на САЩ, осми на Меркел, трети на ЕС... И хич ги не интересуват плановете на света. А те може би нямат нищо общо с човешките!? Хайде да погледнем нещата безпристрастно! 
 Преди десетина години Обама реши, че не му трябва да е световния лидер. Лека полека, САЩ се прибра у САЩ. Европа си живуркаше спокойно и преяждаше. Китай крадеше и имаше ръст на икономиката 7-8% годишно. Живееше си с всички, крадеше от всички и растеше. Русия се бе позамогнала, що се бе позамогнала и цената на петрола. И си другаруваше и със САЩ, и с ЕС, и с Китай, и с НАТО... После видя, че има място за световен лидер, и реши да го заеме. Първо си взе Крим. После се изпокара с всички. И продължи. Ама пари нема. Пушки има, а пари нема. А у Африка, като у Африка. Сиромашия. У Южна Америка мир, любов и танго. У Австралия кенгура и Дънди Крокодила. У Антарктида пингвини.
  И нито САЩ заживяха по - спокойно и по - богато, нито Русия е световен лидер. А Европа си развали рахатлъка.
  И нищо не вървеше по човешките планове. Появиха се бежанци и мигранти. По плана на света. И скоро светът няма да е същия. И ще се промени напук на всички човешки планове. Независимо кой ги прави и осъществява.
  Като се замисли човек, може именно мигрантите да направят от ЕС, истински ЕС. С обща полиция, съд, министри и служби. Страх лозе пази. А може и да не направят. Може целта на света е да заличи границите. Та Динко да си гледа работата. Или да слее и унищожи религиите. Или и двете. Знае ли човек. Те Путин и Обама не знаят, а си бият мозъците като мътна вода у брег, та кво остава за простосмъртните.
  То кат се замисли човек, най - много хора са умирали и умират заради религии и граници. 
И заради малоумие.
Р. Антов

МАГАРЕШКИ РАБОТИ

  Та една история се сетих. Преди години. Не много. На гости съм на кума и се осветквам като казак. И тръгвам да се прибирам към 4 -5 заранта. До нас е далеч, ама се прибирам пеш. И виждам едно магаре на пътя. Хващам го, водя го до един камък, качвам се на камъка и го яхам. И тък тъгъдък, тък тъгъдък, та у нас. Слизам, потупвам го по гърба и се разделяме. После се сещам, че трябваше да го вържа, та да го намери чорбаджията. Взимам въже, настигам го и го връзвам до моста над нас.
  На другия ден се събуждам към обяд. Влизам в кухнята, а там майка. И ме пита:
  - Ти кога се прибра? И с кво?
 Казвам кога, ама не казвам с кво, що още не съм си припомнил с кво. А тя почва:
 - Абе, Роси, бива ли така? Мъж у години се. Деца имаш. Жена. Цело село за теб приказва. Отивам сутринта за хляб, а ората ме питат верно ли е. Аз ги питам кое да е верно. А те ми казват, че си взел магарето на Асен от двора му, и си обикалял по село. Видели са те, като са отивали за рейса. Сега ме е срам да се покажа. Кво ще кажат!? Те я майката на оня, где открадна магарето. Добре, че некой го е видел и вързал, та Асен си го прибрал.
  А аз гледам и се смея. И И казвам:
 - Споко бе, майко. Ти им кажи следното: Връзвайте си убаво магаретата, що ако избегат, винаги ще се намери второ магаре, което се е напило с трето магаре, где ще яхне първото магаре, та да не оди до тех на зиг заг по пъта и да пада у копривата.
  После с Асен изяснихме ситуацията. У кръчмата. Сега ни той, ни магарето му. Изяли сте го за телешко. Ама броят на кръчмите и магаретата у село нараства ежегодно. У геометрическа прогресия.

Р. Антов