АНАЛИЗ, НА АНАЛИЗА ,НА АНАЛИЗА, НА НОВИНИТЕ.

 Преди шест месеца си направих блог. Деда Ванга. Мислех, че като ви представям истинските новини, от смешната страна, ще Ви накарам да се замислите. Но не би. Повечето четяха заглавията, други ме псуваха, а трети се кефеха. Станах евреин, соросоид, руска подлога, еврогей и кво се сетите. Най - посетените публикации бяха:
 САЩ, подпалвачи на ....
 НАТО нападна Русия....
Трупове след учения на НАТО...
 Мълния утрепа...
 Та сега съм отворил едно шише червено вино, и пиша. Няма да ви кажа, кво е виното, що не са платили за рекламата. Струва 11.50 у Кауфланд, и е страхотно. БЪЛГАРСКО.
 Крайно време е да свалите черните очила. Новини добри няма да видите.
 Ако днес утрепят един у България, не са утрепали седем - осем милиона. Не е новина, че няколко милиона са живи .
 Ако някой гръмне двама репортери, няколко милиона репортери репортерстват. Ама това не е новина.
 Ако някой изнасили, обере и пребие някого, пак е новина. Не е новина, че няколко милиона не са.
 Ако катастрофира влак, самолет, камион, е новина. Не е новина, че милиарди не катастрофират.
 У новините са Бойко, Миков, путин, НАТО, проститутки и проститутковци. А са там, що четете. И що не плащат. Плащате Вие.
 У новините няма "Телериг", где три български момчета я направиха от нищото, и я продадоха за 200 000 000. Там е Пеевски. Що трябва да го псуваме.
 Нема го и Топалов, гимнастичките, Ивет Лалова и волейболистите. Има Григор, Маша и ЦСКА. И оня, где се подписа у Колизеума. А Григор тепърва ще влиза у новините. Когато спре да  му пука от новините.
 Няма да видите новини за отворена фабрика, за отворен цех, за майка, родила дете, за български деца, жънещи награди по шах, математика, химия... Що едните не плащат за реклама, а другото не е интересно.
 Няма да чуете и " Хей, ти..." По БНР. И да видите Иве у фейсо. Що гледате сиси и Азис.
 Приятно ви гледане и слушане!
 ПП.Азис вече има ли сиси?
 ППП. Ако некой си познае ноктите, да се обади! Ако пие червено вино, ще му пратя една бутилка за авторските права. И за идеята.

АВТОБИОГРАФИЯ 7

 После дойде лятото. Пак същото. Реката, Варна, баири... И пак не ми даваха да се къпя сам. А вече плувах като риба. Проверки. Прибирам се, и веднага проверяват дали панталоните са влажни. После драскат с нокът по кожата. Ако остане бяла ивица, присъда, без право на обжалване. Ама се изхитрих. Прибирам се и у банята. Един сапун заличава веществените доказателства. С нож да стържат, нема бяла ивица. А банските криех до Върбак, вира, в който се къпехме. Под един камък, който водата заливаше, когато пускаха централите. Иди ги търси у голямата вода. И вече нема никакви веществени доказателства. А без доказателства, нема и бой... Обаче предатели е имало винаги. Вечер. Баща ми играе карти. Минавам да го попитам, дали да закъснея, а той:
 - Роси, точно казвам на приятелите, какви хубави бански ти купихме. Я ги покажи да ги видят!
 И всичко рухва. Правя пълни самопризнания и съм изпратен да ги донеса в тъмното. От под камъка. Сам. Водата бучи страховито между скалите. Нема начин. Страх, ама имам грях да изкупвам. Лъжата. Събличам се и нагазвам... И тати ме хваща. Не съм бил сам. Даже не ям бой. Вече мога да се къпя сам. Где искам. Даже и у басейна на централата.
 После трети клас. Сестрата едва е дочакала да тръгне в първи клас. Една година по - рано. Аз избягах една година по - рано от нея, ама нема отърване. Нема и спасение. Водя я. Прибирам я. У всяко междучасие е при мен:
 - Бати, тоя ме закача!!! Бати, тоя ме скубе!!! Бати, тоя ме бие!!!
 А аз си мисля:
 - Е па че те скубят. Това не съм аз, где не смея да те пипна.
 После училището ми стана интересно. Идват млади учители. Съпрузи. Харесвам и двамата, ама повече учителката. Чернокоса красавица. Ако бе поискала да се оженим, нямаше да се чудя. Това бе първата ми любов. При тях внимавах в час. А понеже знаех, ме пращаха да им купувам банички, а да не зяпам синигерите по дърветата в часовете им. Купувах, и винаги им я носех. Тогава помнех.
 Хаха. После пратили един съученик на сестрата да им купи две банички. Прибира се, и им носи една. Що една? Замислил се по пътя, и изял другата.
 Та се сещам. Прав е човекът. Мислителите мислим, а не купуваме банички.