Всичко започна някак тривиално. Двама проверяващи влизат в един селски магазин. Представят се и почват проверките. И се почна екшънът. Най - отгоре на рафта три гъски. Не у хладилната витрина, а на рафта. Проверяващите са грамотни, и веднага разбират, че това не са родни руски гъски. Еврогейски са. Ужас. Веднага звънят на Путин. Да прати танка " Армата", та да ги гръмне. Но тъй като танкът още не е ремонтиран след парада на девети май, Путин праща булдозер. Огромен. Верижен. Май японски. През това време проверяващите нареждат гъските на асфалта до едно сметище. Там за екарисажи не са чували. След това цялото село се събира да гледа. Камерите снимат. Японски и американски камери. Булдозерът тръгва и лявата верига минава през трите еврогъски. После минава още един път. Жените пищят, децата гледат ужасени, мъже скришом трият сълзите си. Зрителите пред екраните реват на глас. Даже Путин тихо поплаква в Кремъл. Филмът свършва. Русия е потресена. Но е и горда. Врагът е смазан. Два пъти смазан. Мъжете и жените си наливат самогон. Да удавят мъката. И да станат по горди. Децата, забравили филма, реват що са гладни, а майка им е пияна и не им дава хляб и черен хайвер. Бащите взимат нагайката, и вече реват и майките. После самогонът свършва и ревват и бащите. Реве цялата велика Рус. Реве Тарас Булба, где утрепа сина си и не му мигна окото. Утрепа го, що обича чужоземна девойка. Реве и Павлик Морозов, где предаде баща си и стана за пример на пет поколения. Реве и един, где му откраднаха шинела.Реве един идиот. Реве Сталин, где изтрепа половината руснаци. Реве и приятелят му Адолф, нищо, че е германец.
А у Европа се смеят. Мислят, че гледат комедия.
Не се смеят у САЩ. Даже двата милиона руснаци, где са там, не се смеят. А не се смеят, що не гледат руска телевизия.
Смее се и Остап Сюлейван Мария Бендер бей. От Рио де Жанейро. Нищо, че има в джоба си нула рубли, нула нула копейки.
