Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

петък, 5 януари 2018 г.

ЗА ТОЗИ ТЪП, МЪРЗЕЛИВ И ХЛЕНЧЕЩ СЕВЕРОЗАПАД

Снимка на Роси Антов.  Та за северозапада. Мързеливият и тъп северозапад. Да ви обясня за какво иде реч, защото се начетох на тъпотиите ви. Първо да ви кажа, че референдумът за отцепване е измислен от некой болен мозък, ама поне разлая псетета. Та ще почвам, стъпвайки на икономическите теории на Хегел, Маркс, Малтус и Робинзон Крузо.
  В частност ще се спра на Видинска област, защото между нея и другите две няма разлика. Ще започна с пътищата. За последно път там бе правен през 1986 година. Следващият бе направен през 2012. После ще свърша пак с пътищата. Та на темата. 
  Във Видин имаше химкомбинат, произвеждащ основно гуми. Основно за СССР. Суровините поручаваше основно от СССР. Имаше телефонен завод в Белоградчик. Произвеждащ телефони за СССР. Имаше няколко по-малки завода, които няма да изброявам, защото няма да променят основното, което искам да ви кажа. В момента в който СССР реши да търгува с пари, да продава суровини за пари и в частност да пазарува според правилата на пазара, нещата зазляха. Заводът остана без суровини и пазари. И се снима. Така се снимаха повечето предприятия. И народът остана на улицата. Най-умните усетиха накъде отива работата и се преместиха. В София например. До там имаше пътища. После се повиха инвеститори. И инвестираха там, където имаше пътища, а не дупки. И видинско остана без нито едно голямо предприятие. Някои, не толкова умни като първите решиха да правят бизнес. А както знаете, бизнес се прави или с глава, или с дупе. Ленин го е казал. Тия, които го правеха с глава, фалираха. Ще ви обясня защо. ВНИМАВАЙТЕ! Ако в един район има едно голямо предприятие, то създава целия район. За пример ще дам тецовете Марица. Дават работа на работещите в тях. Работещите в тях дават работа на продавача на дрехи. На продавача на месо. На продавача на кебапчета. На продавача на водка. На продавача на тоалетна хартия. Тецовете дават работа и на десетки или стотици по-малки предприятия. Едно им копа кюмура. Едно им ремонтира ел. двигателите. Друго им продава лагери. Трето им чисти боклука, четвърто им прави палета... И тези предприятия от своя страна дават работа на още хора, които дават работа на продавача на дрехи, на продавача на кебапчета и на таксиметровия шофьор. А във Видинско не остана нито едно такова предприятия. А държавата нехаеше. Не само ББ. Нехаеха и комунисти, и седесари и царисти. Само помогнаха на някои техни хора, които правят бизнес с дупе, да дръпнат напред. И друга голяма част от хората, които искаха да правят бизнес с глава, се изнесоха. Към София. После по цела Южна България. Там имаше пътища. А както е казал Мойсей, там, где има път, има и бизнес. И кебапчийници има.
После държавата направи мост. През Дунав. Появи се надежда. Ама когато мостът бе готов, се оказа, че до него път няма. И надеждата изгасна. После към София и Южна България се запъти друга голяма част от малкото останали умни и работливи хора от видинско. И умните и работливите се свиха до минимум. Останаха тези, които да гласуват за Бойко и Нинова. Защото взимат помощи за безработни. И вече нито един инвеститор няма да даде и един лев там. Няма хора. Хора, които знаят, мислят и могат. Броят се на пръсти.
  А беше лесно. Много лесно. Един нормален път до моста. И например една малка промяна в някой закон. Да примамят инвеститор. Не да освобождават от данък печалба инвеститора. Нефтохим не е освободен, ама и не плаща. Защо например не освободиха инвестиращите там от ДДС? Например. Или пък държавата не пое част от осигуровките на работещите. Значи за държавни служители може, за другите не. За Банско може, за турлаците не може. Или... Стига или.
За съд, прокурори, милиционери, кметове, земеделски служби, поземлени служби и секакви служби, нема да говоря нищо. Вие си знаете всичко. Нали сте умни. Не сте от моя край.
  Ако държавата бе направила нещо, сега щеше да печели от Видинско, а не да плаща помощи. И нямаше да дрискат управници у гащите, защото северозападът ще отиде в Румъния точно докато сме председатели на ЕС. В частност и на Румъния сме председател.
  Прочем, ще отида да гласувам на тоя референдум. Ама не да отиде в Румъния. Ще гласувам всички бивши и настоящи управници да отидат на майка си в... В колибката.
Айде чао, кореноплодни! Чао и на вас, тъпи и мързеливи земляци! 
ПП. Не референдум трябва. Тояга трябва. ТОЯГА. Дрянова.