ДОБРАТА НОВИНА И ЕДНА ИСТОРИЯ ОТ МИНАЛОТО. И СНИМКА НА МИХАИЛ.

Тия дни при мен няма да има лоши новини. Само, че както ви обещах, преди всеки празник, ще ви припомням за Мишо. Същия, где го утрепахме у цеха за утилизация на мини у Горни Лом, заедно с още 14 човека. Мълчанието също убива. Убива и късата памет.
 Та добрата новина. Депутат от ДПС честити Великден на всички християни. Не повярвах на ушите си. И се сетих.
 Преди много години, братът на дядото на това момче, и на моя дядо, бяга от България. Тук му издават смъртна присъда. Що не обича БКП и КПСС. Около Великден, 1953 година дядо ми нощува при тъста си. През нощта чуват бръмчене на камиони. Облича се и изтичва до къщата, където живеят братята му, майка му и баща му. Къщата е заградена с войници. Отвътре се изнасят завивки, посуда и се носи рев. Мъжки и женски. Баща му е на легло. Единия му брат е на 15 години. Майка му тича да мъжа си, после до сина си в камиона. Дали са и право на избор. Избира между мъж и син. Накрая сяда при детето. Камионът тръгва. Никой не казва закъде.Докато минава през селото тук там се повдига някое перде. Улиците са пусти. Само няколко комунисти обикалят и следят, да не би некой да ги изпрати. Дядо и баба остават с баща му.
 Та дядото на Михаил ми е разказвал след години:
-След три дни пристигаме в едно турско село. Каменар. Русенско. Нямаме нищо за ядене. Отварят ни една къща и ни казват, че тук ще дочакаме старините си. Съсипани и гладни заспиваме. На сутринта дворът е пълен с хляб, сирене, яйца....Завити в кърпи и прехвърлени през нощта през оградата. Хората се страхуват, но помагат. Това се помни до гроб. После всички ни станаха приятели. Добри хора има навсякъде, независимо от религията. После комунистите ни научиха да мразим различните. Най-много хора са изтрепали нацисти, комунисти и ненормални религиозни водачи.....
 След години се прибират на село. Гробът на майка им е там. На баща им тук. Простили бяха на всички.
 Весели Празници!

МНОГО ТЪЖНА ИСТОРИЯ ЗА ЗЕТ, ТЪЩА, ЖЕНА И РИБА С ЩАСТЛИВ КРАЙ.

 Таман съм се оженил. На гости сме на тъщата. Аз съм осъмнал в реката. Рибата кълве,  слънцето грее и водата блести в очите. Към обяд съм вече уморен и полягам до един вир. И в просъница чувам, че некой идва. Изправям се на лакът. Рибар. Непознат.
-Ти ли си зетя на македонката?
 Разбира се, че съм аз. Друг луд нема. Оня вади половинка ракия и ме кани. Не пия, когато ловя риба. Той пие, плещи глупости, аз го слушам и задрямвам. Когато се събуждам, съм сам. Привечер се прибирам. И ужасът почва. Тъщата обикаля двора като пияна кокошка, и нито ме поглежда, нито ми говори. Невестата гледа буротачки, и нито ми говори, нито вечерта ми дава. Ужасен съм. Първо се сещам за една чужда невеста и едно хотелче. Друго нема кво да е. Некой ме е предал.Ще се развеждам седмица след сватбата.
 И така три дена. Накрая жената вика.
-Абе, идиотино, как можа да се напиеш с оня пустиняк и да паднеш и заспиш до вира? Тук ракия нема ли? Половин кило сте изпили!!!
 Тук от плещите ми пада огромен товар. Целувам я, а тя реве и гребе с накти. После обяснявам кво е станало. И завършвам.
-Абе, жено,знаем се от години. Как можа да поверваш, че половин кило ракия ще ме приспи. У " Кременчуг" пия десет водки, а после си допия с половинка ракия. А у Сапарево и Габрово мога да изпия по 3 кила ракия. Оная е по 30 градуса. У Карлово един път се отрових с едно кило. Ама оная там е 70. Те така са съсипват семейства. Не вервай на хората!
 Разгеле, убедих я. Даже досега не верва на никого. Най-вече на мен.
 После, надявам се, убедих и целото село, че не е верно. По сватби, купони и кръчми. Убеждавам ги досега.

 /БУРОТАЧКИ-дума от моя край, която се използва за да се опише поглед, който нема как да се опише. Подобен поглед има бик, когото рие по арената и се кани да наръга торерото./

ЗА МОСКВА, СИРИЗА, ПАТРИОТИТЕ И МИТАТА.

Напоследък навсякъде по българските новини попадам на Гърция и СИРИЗА. Когато ги чета, оставам с чувството, че повечето от тях са писани от олигофрени. Обаче  посещението на Ципрас в Москва и коментарите, свързани с това посещение убиха всичко детско в мен. И тъй като немам намерение да го коментирам и аз, само ще кажа:
 ВЧЕРА В МОСКВА БЕ ПОДПИСАНО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ДВЕ ФАЛИРАЩИ ДЪРЖАВИ, БЕЗ НИТО ЕДНА ЦИФРА В НЕГО.
 За друго иде реч. Много български патриоти злорадстват и посочват двадесет и шесте процента данък, който гърците смятат да ни  наложат, като нещо велико, направено от СИРИЗА. Така ни се пада. То като се замисля, верно така ни се пада. Вместо да блокираме границата и да обложим гръцкия внос с 50 % данък, в натура, ние се кефим на едни чужди управници, где се гаврят с нас. С ЕС не смеят, що ще излетят без време. Ама пропускат факта, че ние сме ЕС. И скоро ще го разберат. Нищо ново под слънцето.
 За непросветените ще поясня некои нещица. Този данък го имаше преди да влезем в ЕС. Наричаше се мито. Когато една стока минава през една граница, вносителят плаща определена сума, обикновено определяна със закон. У България се определя от митничарите.
 У Русия често се плаща от износителите. Това е, когато в страната има дефицит на некои неща. Най-дефицитен там е мозъкът.
 Когато няма граници, няма и мито. Така стоките би трябвало да са по-евтини. У България е обратното. Най-евтини са китайските стоки. Що са с мито.
В момента всеки българин може да произвежда и изнася в ЕС каквото си ще. Без мито. Има само едно условие. Да е евтино и качествено. А да произвеждаме евтино и качествено, забравихме, що бързахме да строим комунизма. За Русия можеше да изнасяме всичко. "Стюардеса" за тях бе лукс. Да не говорим за маратонки "Ромика"...А не го построихме, що материалите за строежа беха калпави. И се срина.
 И затова сега изнасяме най-качественото и евтино, което имаме. Работници и мозъци. А тук остават патриотите. Да се радват, как гърците ни прецакват.

ВОДЕЩАТА СВЕТОВНА НОВИНА. ПОБЕДА НА ЗДРАВИТЕ СИЛИ.

 Днес световната прогресивна общественност ликува. Най-после разумът победи. В Москва Ципрас и Путин подписаха договор за търговия и сътрудничество между Велика Русия и Велика Гърция. Това, че и двете държави са изправени пред фалит, е малка подробност. Очаква се към този договор да се присъединят и Северна Корея, остров Тамбукту и островът на съкровищата. Особено много се разчита на острова на съкровищата. Неговото присъствие ще гарантира появата на златните рубли. Путин точно реши да ги сече, и американците си прибраха техниката, где копа злато.
 Двамата управници разясниха, как виждат бъдещето на този договор. Ципрас каза:
 Когато се прибера в Гърция за Великден, банките ще са празни. Но това няма да ни уплаши. Ще изнасяме краставици, а не пари. Земеделието ни е добре развито. Надявам се, ЕС да не спре субсидирането му. То малко грозно се получава, ама тия европейци това заслужават. Те дават субсидията, ние продаваме евтино на Русия. Демек Путин лапа на аванта. Ама това са подробности. Ще печелим от пренос на газ. След България и Турция, и ние. Само се притеснявам, откъде ще дойде тая газ и закъде ще я пренасяме...
 От своя страна Путин каза:
 Газ ще има. Ще ви я доставяме с изтребители и подводници. Ще я изнасяте за Македония. Ще им трябва, за да си светят докато търсят македонската история. После през Сърбия за Унгария. С нея Орбан ще произвежде евтин ядрен ток, що не мисля Русия да му прави ядрени централи. А у Сърбия, на границата с България, негде на високото около връх Ком, ще направя огромен факел на газ. Да се вижда от всички българи. Да се изядат от яд, че немат нито газ, нито ядрена енергетика, нито проблеми. А проблеми немат, що ме разбраха колко струвам. То цел свят ме разбра миналата година.
 После Ципрас отиде да почива, а Путин да си допие. Тоя алкохол ще го съсипе.
 А Меркел отиде на некакъв остров. Да си почине жената. Трудно се работи с идиоти.