НЕОСЪЩЕСТВЕНИТЕ ПЛАНОВЕ И НЕИЗБЕЖНОТО.

Чета разни новини и разни анализаторски сайтове. Умен народ се е навъдил. Едни знаят плановете на Путин, други на ИДИЛ, трети на САЩ, осми на Меркел, трети на ЕС... И хич ги не интересуват плановете на света. А те може би нямат нищо общо с човешките!? Хайде да погледнем нещата безпристрастно! 

 Преди десетина години Обама реши, че не му трябва да е световния лидер. Лека полека, САЩ се прибра у САЩ. Европа си живуркаше спокойно и преяждаше. Китай крадеше и имаше ръст на икономиката 7-8% годишно. Живееше си с всички, крадеше от всички и растеше. Русия се бе позамогнала, що се бе позамогнала и цената на петрола. И си другаруваше и със САЩ, и с ЕС, и с Китай, и с НАТО... После видя, че има място за световен лидер, и реши да го заеме. Първо си взе Крим. После се изпокара с всички. И продължи. Ама пари нема. Пушки има, а пари нема. А у Африка, като у Африка. Сиромашия. У Южна Америка мир, любов и танго. У Австралия кенгура и Дънди Крокодила. У Антарктида пингвини.
  И нито САЩ заживяха по - спокойно и по - богато, нито Русия е световен лидер. А Европа си развали рахатлъка.
  И нищо не вървеше по човешките планове. Появиха се бежанци и мигранти. По плана на света. И скоро светът няма да е същия. И ще се промени напук на всички човешки планове. Независимо кой ги прави и осъществява.
  Като се замисли човек, може именно мигрантите да направят от ЕС, истински ЕС. С обща полиция, съд, министри и служби. Страх лозе пази. А може и да не направят. Може целта на света е да заличи границите. Та Динко да си гледа работата. Или да слее и унищожи религиите. Или и двете. Знае ли човек. Те Путин и Обама не знаят, а си бият мозъците като мътна вода у брег, та кво остава за простосмъртните.
  То кат се замисли човек, най - много хора са умирали и умират заради религии и граници. И заради малоумие.

Р. Антов

МАГАРЕШКИ РАБОТИ

  Та една история се сетих. Преди години. Не много. На гости съм на кума и се осветквам като казак. И тръгвам да се прибирам към 4 -5 заранта. До нас е далеч, ама се прибирам пеш. И виждам едно магаре на пътя. Хващам го, водя го до един камък, качвам се на камъка и го яхам. И тък тъгъдък, тък тъгъдък, та у нас. Слизам, потупвам го по гърба и се разделяме. После се сещам, че трябваше да го вържа, та да го намери чорбаджията. Взимам въже, настигам го и го връзвам до моста над нас.
  На другия ден се събуждам към обяд. Влизам в кухнята, а там майка. И ме пита:
  - Ти кога се прибра? И с кво?
 Казвам кога, ама не казвам с кво, що още не съм си припомнил с кво. А тя почва:
 - Абе, Роси, бива ли така? Мъж у години се. Деца имаш. Жена. Цело село за теб приказва. Отивам сутринта за хляб, а ората ме питат верно ли е. Аз ги питам кое да е верно. А те ми казват, че си взел магарето на Асен от двора му, и си обикалял по село. Видели са те, като са отивали за рейса. Сега ме е срам да се покажа. Кво ще кажат!? Те я майката на оня, где открадна магарето. Добре, че некой го е видел и вързал, та Асен си го прибрал.
  А аз гледам и се смея. И И казвам:
 - Споко бе, майко. Ти им кажи следното: Връзвайте си убаво магаретата, що ако избегат, винаги ще се намери второ магаре, което се е напило с трето магаре, где ще яхне първото магаре, та да не оди до тех на зиг заг по пъта и да пада у копривата.
  После с Асен изяснихме ситуацията. У кръчмата. Сега ни той, ни магарето му. Изяли сте го за телешко. Ама броят на кръчмите и магаретата у село нараства ежегодно. У геометрическа прогресия.
Р. Антов

ЗА СВИДЕТЕЛСТВОТО И СВЕТОТО КРЪЩЕНИЕ

  Покрай акта за раждане се сетих една история. Беше по комунистическо. Не си спомням какви документи правех и защо, но си спомням историята като днес. Една напета невеста ме връща три пъти за скици, справки и кво се сетите. И ме навиква, че не знам какво да донеса. И ми дава списък. Комплектът по списъка е пълен, тя го преглежда, и казва:
- Забравил си кръщелното свидетелство.
Ама не е записано у списъка. И тя ядосано го написва с едри букви най - долу:
.....
....
КРЪЩЕЛНО!!!!!!!!!!!!!!!

  След час съм при нея. На съседното бюро седи един мой познат. От завода. Давам И документите, тя ги гледа и казва:
 - Пак нема КРЪЩЕЛНО СВИДЕТЕЛСТВО. Ти малоумен ли си?
 Аз бъркам в плика и казвам:
 - Изпаднало е.
 И И подавам свидетелството. Сега е пред мен. Ето какво пише:

БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
СВИДЕТЕЛСТВО ЗА СВЕТО КРЪЩЕНИЕ.
В десетият ден на месец ноември на хиляда деветстотин шестдесет и втора година ......
.........
Новопокръстеното отроче възприето от св. купел от Жанета ...

Енорийски свещеник:ХХХХХХХХ

Оная пеняса:
-Кво си ми донесъл бе?
А аз спокойно:
-Другарко, донесох ви каквото написахте!
Тя:
-Акт за раждане трябва.
Аз отварям списъка и И показвам:
- Е па тук сте написали КРЪЩЕЛНО. Не пише акт.
Оная щеше да умре.
После И дадох акта за раждане. И той бе у торбата.
На другия ден отивам на работа. Заводът бе 1300 човека. Половината беха разбрали, че съм кръстен.
Миналата година един приятел ми припомни тази история

Кумичке, наздраве! Да се обадиш като дойдеш! И много здраве на Меркел!

Р. Антов

ПИЯНИ ДУМИ

.За да целунеш момиче, трябват няколко прости неща.

Малко страх.
Малко обич.
Малко мечта.
Малко докосване.
Малко слънце.
Малко облаци.
Малко зелени очи.
Като на наще деца.
Или сини.
Като небето.
Според вятъра.
Или кафяви.
Като теб.
И като всичко.
А после !?
После е те това.
Малка целувка.
Зад малко ушенце.
Непослушно.
Затова толкова сладко.

Чак да го схрускаш.

И две устни послушни

И шамар.
За кураж.

И най - важното е, да не те боли гърлото.

Р. Антов. На 5х100.

ЗА ПЛАНОВЕТЕ НА СВЕТА И СВЕТОВНИТЕ ПЛАНОВЕ.

 Чета за бежанци, атентати, велики президенти, тъпи министри и кво ли не, що ли не и за кой ли не. Та реших да ви светна. А кто понял, понял.
 Първо ще почна с плана на света. От самото начало. Първо не е имало свят. Не е имало нищо. После се появило едно яйце. Появило се без план, що нямало кой да го планува. И гръмнало. Така се появил светът, който познаваме. И всичко почнало по неговия план. Вселени, галактики, звезди, планети, черни дупки и некой и друг метеорит. Появила се и Земята. Според плана на света. После се появили растенията, после животните. Появили се и динозаврите. Станали господари на земята и почнали да правят планове. Ама светът имал друг план. Бухнал един метеорит там, где днес е Мексиканският залив и не стига, че съсипал плановете на динозаврите, ама и така съсипал динозаврите, че останали само у Джураси парк и Годзила. После по план светът създал нколко бозайника и две маймуни. По план едната станала човек. И светът седнал да си почине, що се уморил от планове.
  После почнали световните планове.А световните планове ги правел човекът. Не всеки човек, а само великите човеци. Фараоните строели гробници по план, а планът на света ги запълвал. Някои запълвал и преди да са завършени. По план Парис отвлякъл Елена, а планът на света бил да разруши Троя. Александър Македонски по световен план направил вечна империя до Индия, а планът на света го уморил на 33 години. Вечната империя умряла скоро след това.
Римската империя била по световен план на римляните, а падането на римската империя било по плана на света. Наполеон скроил световен план, завладял Европа, ама планът на света му скроил капата. Хитлер направил световен план за превъзходството на немската раса, а планът на света му показал, че нещо бърка. Сталин планувал световен план, как светът ще се развива по петилетни социалистически планове, ама планът на света бил той да ритне камбаната. Америка била планувала всичко да върви по неин световен план, ама планът на света поставил Обама за президент. И световните И планове рухнали. Путин почнал да гради световен план у Украйна и Сирия, ама планът на света бил да му свършат парите.
 Та това исках да ви кажа. Не се притеснявайте от световните планове на хората, та даже да са велики като Ленин и Георги Димитров. И от бежанците не се притеснявайте. Всичко е по плана на света. А неговите планове няма как да ги знаем. Затова нема смисъл да се притеснявате от нищо. Що току виж някоя керемида падне на главата ви. Или луната на земята. Или земята на слънцето. Или слънцето изгасне. Или ви светне светкавица насред къра. Или избухне Йелоустоунският резерват. Или, не дай си боже, съпругата или съпругът ви уловат с чужда невеста, или с друг мъж. Или преди да ви уловят, сте уловили некой СПИН...
 Та да обобщя. Световните планове никога не свършват по план. Плановете на света винаги свършват по план. Ама никога предварително не знаем какъв е планът.
Некой вярващ бе казал:
Неведоми са пътищата божи.
 За атеистите ще го кажа аз:
Никога няма да разберете плановете на света.
Това е.

Р. Антов.

БЕСЕН СЪМ. БЕСЕН. БЕСЕН. БЕСЕН. БЕСЕН. БЕСЕН. БЕСЕН.

 Всички, где ме знаят, знаят, че съм спокоен човек. Рядко се ядосвам. Повечето не са ме виждали ядосан никога. Ама сега съм ядосан. Меко казано е ядосан. Бесен съм. То бива, бива, бива, бива наглост, ама такава наглост не бива. И безочие. Безочие и наглост. Нечовешки. И гавра. Гавра нечовешка. Не намирам думи. Треперя.
 Оня пожарникар, оня ден отмени някакви обществени поръчки. И се хили ехидно от телевизора. Кого лъжеш бре? Нали все някой ще изхарчи тези пари. После финансовият министър тегли още няколко милиарда. Ама може да ги не харчи. Кого лъжете бре? Радане, ти кого лъжеш? Догане, ти кого? Волене, а ти? Гоце, а ти? А ти Мишо?. А вие, госпожо Кунева- Пръмова!...
 Осъзнавате ли, докъде сте стигнали? Накъде отивате? Какво сте станали? Какво направихте с държавата? Какво направихте с хората? Великите вие! Недосегаемите вие!
 Другарю пожарникар, разбрахте ли, че социалното ви министерство ще купи десет коли, за 720 000 лева. Или това е нищожна сума за вас. Вие сте по сумите с десет цифри. Ама айде помислете какво са 720 000 лева! Народа е преял, открихте стотици хиляди работни места, държавата цъфти, няма социално слаби, училищата са прекрасни, пенсионерите ще преядат с още 40 лева по Великден, няма болни, бедни ...
 Та що да не купят 10 коли за 720 000 лева. Цървули. Цървули с немахната козина. Жалки чиновници, в жалки министерства, с малки пишки, у големи коли. Само цървул може да се вози у кола за 72 000 лева, купена с нашите пари. У село такива коли нема. До вчера карахте каручките. Сега ще ви видят съселяните у лимузина. Купена с техните пари. С техните пари. С техните пари. Мамка ви проста! Осъзнавате ли, докъде стигнахте? Осъзнавате ли, докъде стигнахте? Осъзнавате ли, докъде стигнахте!
 Явно не. Вие не знаете какво правите. Всичките горе. Без изключения. Прекалено високо се качихте по стълбата. Спрете се! Осъзнайте се!
 Крадете! Лъжете! Правете каквото искате! Но не се гаврете с хората! Не се гаврете с хората! Не се гаврете с хората! Ако осъзнавате какво правите, се спрете! Изяжте и изпийте тези 720 000 лева! Ама тайно. Да ви не гледаме. Що все някога ще се вбесим всички. Засега повечето са само ядосани. А аз съм бесен. Бесен съм. Бесен съм. А когато побеснеят всичките, ще грабнем тоягите. И тогава нема да гледаме кола ли е, глава ли е.

Р. Антов

СЕВЕРОЗАПАДНИ ИСТОРИИ. ЗА МОРЕТО И МАЛКИТЕ ГАЩИ.

  От под навеса.
  Непознат.
  Канехме се да ходим до морето с жената и децата. На палатка. Тя мрази палатките, ама мен ме обича, и ме пази. Обаче ми се налага да тръгна по - рано. Товаря палатки, тенти, чинии, ламарини, плавници, харпун... И тръгвам. Седмица по рано. Оказва се, че работата не е толкова страшна и я свършвам за два дни.
  После съм на плажа. Сам. Тя ще излезе в отпуск след седмица. Ще се върна да ги взема. Опъвам двете палатки, навеса, правя огнището, правя стелажче от изхвърлени на брега дъски и отивам до Каварна. Сезонът още не е започнал. Град като град. Още не е замирисал на плажно масло и пот. Пазарувам чайове, кафета, водки, коли, сладки и кво се сетите. 
  Прибирам се привечер. Плажното куче е опазило оставеното. После харпуна, плавниците и у морето. Десетина попчета и три рака. Излизам, взимам мрежестата торбичка и пак влизам. И излизам с малко миди и десетина рапана. Паля огъня, ламарината, мидите, попчетата, рапаните и раците... И местя шезлонга до него. И вече се мръква. Лампата свети, а водката приятно пари в гърлото. Морето леко гали пясъка. Луната прави пътека. За звездите. Някъде зад хоризонта проблясва светкавица. И по едно време виждам русалка. Жива. Излиза от тъмното. Чернокоса. Като фиданка.
 - Добър вечер!
 И аз съм добър вечер.
 -Може ли да поседна до вас?
 Скачам, разпъвам още един шезлонг и тя сяда. Не баш сяда, що съм го разгънал, та да полегне. Крака без край. А огънят гори до нас, ама и в очите И. После пием водка и говорим. Малко е тъповата, ама явно русалките са такива. У морето нема училища. И съм влюбен. До безумие. Така може да се влюби само човек на бутилка водка.
  После у палатката. А в гащите И жарава, где на нея вол да опечеш. Тогава спин немаше. То и презервативите беха кът. Ама както и да е. Жаравата ме изгори, после загасна и съм заспал. 
Събужда ме плажното куче. Сам съм. Девойката е станала по - рано. Сигурно прави кафе. Ставам и аз. И отивам да пия кафе. А там кафе нема. Нема чай. Нема водка. Нема бонбони. Нема кафеварка. Проверявам за плавници и харпун. Има ги. Поглеждам колко е часът. Сейкото го нема. Тогава и Сейко немаше. Що немаше долари. А девойчето никакво го нема. По плажа само куче и гларуси. После съм пак в Каварна. Купувам само кафе и водка. Не рискувам. После се прибирам и взимам плавниците и харпуна. После паля огъня. После отпивам. Няколко пъти. После се заливам от смях. Сам. А кучето гледа учудено.
Ама историята не свършва дотук. На другия ден се сприятелявам с Гошо. От Каварна. И му разказвам историята. Той се смее и казва, че ще се върне по - късно. И се връща. Със Сейкото и кафеварката. Другото е продадено. Русалката не била русалка, а общоизвестна девойка. После си тръгва.
  Ама историята не свършва дотук. Взимам жената и децата, идват още приятели. И мъжете сядаме под тентата. А жената чисти палатката и оправя завивките. После някой ме потупва по рамото. Точно разправям виц. Тя. И държи на една клечка, едни бикини. Черни. А зелените очи са като руско лазерно оръжие. Смъртоносно. И казва:
 - Не гледайте! Не са мои. Те тоя идиот го питайте кво правят у палатката му.
 А идиота забравя вица. Ама се сеща.
 - Не са и мои. Не помниш ли, че давахме палатката на Иван! Кой знае кво е правил. А тия малки гащи, у тая голема палатка, лесно се губят.
Сигурен съм, че ми повярва. Та да ви питам:
Вие стояли ли сте без секс, на плажа, до морето, под слънцето, цела седмица, а? Четирдесет годишни. Заради едни гащи. Нищо и никакви. Поне да беха неколко размера по големи!

Р. Антов.

ЗА ПРОСТИТЕ НЕЩА. И ЗА ТОКА.

 Свършва нощната смяна. Почва другата. Слънцето се оглежда в прозорците. Седем гълъба летят в оранжево небе. Черно куче гони червено колело. По новините загинали и утрепани. И чувам от него:
 -Абедаслам, терористът от Париж, где заловиха, щял да се взриви, ама се отказал да се взриви.
И си мисля:
 Светът става добър. Нали се сещате, още колко човека ще се откажат като го чуят. Истината е в дребните неща. В няколко думи. В една усмивка. Или в една жилава дрянова пръчка по дупето.
 И друго си мисля. Светът е просто устроен. Много просто. Както и човекът. Както и всички истински неща. Толкова просто, че чак не е за вярване. Паля цигара, правя кафе и пак поглеждам навън. После виждам у нета тази снимка. И пак си мисля. За простите неща.
 Щастлив съм, когато съм щастлив. Здрав съм, когато съм здрав. Щастлив съм, когато другите са щастливи. И здрави. Тъжен съм, когато съм тъжен. Когато другите са тъжни, съм тъжен. Слънцето изгрява сутрин. Слънцето залязва вечер. Слънцето не изгрява и не залязва когато е облачно. Пред деня е светло. Тъмно е нощем. Нощем под леглото има нещо страшно. През деня става на прах. Дъждът вали от облаците. Ако е студено, вали сняг. Дърветата имат листа през пролетта, лятото и есента. През зимата нямат. Водата тече винаги надолу. И е мокра. Ако е студено не тече. И е ледена. Корените на тревите, цветята и дърветата са в земята. Над земята са тревите, цветята и дърветата. Когато клоните на дърветата се клатят, се ражда вятърът. Гълъбите летят, що не умеят да плуват. Пъстървите плуват, що не умеят да летят. Кучетата лаят, що не могат да блеят. Блеят котките.Когато мъж и жена се обичат, се раждат деца.... Като ей тия двете на снимката. И ако са послушни, ги водят на море. Или им купуват сестриче. Като това дебелото до мен. Или им ги носи дядо Коледа. Или дядо Мраз. Кой знае...
 После гася лампата, що съм я забравил. И нещата стават сложни. Половин час търся, где се е скрил токът. Сега почивам и пиша това. После ще продължа да го търся. Кой по дяволите изобрети крушката?

Р. Антов

БЕЗПЛАТНО УЧИЛИЩЕ ЗА ЦЕННОСТИ.

  От един коментар и от прегледа на новините се замислих. Замислих се за младите. За ценностите и културата им. Били сме нямали държава и образование, та затова немат ни ценности, ни култура. Та се върнах назад във времето. 
  Баба и дядо бяха хора без никакво култура и ценности. Родени през 1911 година. Баба останала сираче, що баща И загинал през Европейската война. Дядо не. Ходили на училище колкото да се научат да пишат и сметнат вересиите у хоремага. Та кво ще те научат такива хора. По цял ден стоях в стаята им, на печката джезвето с кафе, а дядо пуши и ме трови. И не може да ме изгони, що искам да ми разказва разни неща. А той не е чел, как се каляваше стоманата и тезисите на БКП. И ми разказва за лов, риболов, работа, роднини, семейство, фамилия... Все истински неща. Баба пък не обичаше истинските неща, а ми разказваше за караконджи, самодиви, тенци ... Дотук ни ценности, ни възпитание.
  Ама добре, че бяха мама и татко. Културни хора с ценности. И с твърдото убеждение, че трябва да ги предадат на мен. А за да запомня бързо ценностите, мама имаше една тояжка. Баща ми нямаше тояжка, ама в двора имахме дрян. Пращаше ми да си отрежа пръчката, а според това, где трябваше да науча, ми казваше колко дълга и дебела да бъде. Така се научих да не крада. Баща ми ме научи, след като бяхме брали грозде в лозето на Цветко Боцановски. Мама ме научи да се не къпя през март, ако до Върбак има сняг. Баща ми няколко пъти ми набиваше по дупето ценността да не пуша , ама явно недостатъчно.
  Мама ми наби ценността да ходя на детска и училище. Методично, травматично и несимволично. И двамата ми набиваха ценността, да не се бия винаги когато биех сестра ми. Бяха ми забранили да се къпя сам докато бях в първи клас. А аз се къпех и лъжех, че само седя до вира. Наклеветиха ме. Така ми набиха ценността за лъжата, че още ме топли. Веднъж ме видяха да бия кучето. Мама, с тояжката где биех кучето, ме научи да съм добър. В пети клас бях овладял всички ценности и набиването на ценности спря. И бях свободен да правя всичко. И го правех. Не всичко. Що знаех какво ще стане, ако направя нещо, где противоречи на ценностите им.
  Та това ми е мисълта. Не ви е виновна държавата, че нямате ценности. Изпорязахте дреновити дървета, та една дрянова пръчка нема от где да намерите. А без пръчка нема ценности. У детската най - много да се научиш да псуваш. Като каруцар. И биеш по - малките. Искате ли да чуете и видите, кво научих там преди 47 години, а?

Р. Антов

СЕВЕРОЗАПАДНИ ИСТОРИИ. ДВОЙНО ПИЯНА ТРОЙКА.

 От под навеса.
 Илия.
 Кат стана дума за тройки и пиене, ще ви разкажа и аз една история. Беше по комунистическо време. Нали знаете, морал, здраво семейство и трезвеност. Та се залюбих с една девойка. За пръв път се влюбих в зъбите, а не в дупето. Имаше едри и бели зъби, като на лъвица. И се смееше невероятно. Обичаше да се смее. Сисите като зъбите. Едри и бели. И кожата И такава. Бяла. Ама не бяла и нежна като мляко, а бяла и матова. Не съм виждал жена с такава кожа. Като бисер. Бяла и дълбока. И като фиданка. С черна коса и бял кичур отпред. За другото нема да ви казвам. Днешното порно е детско филмче пред това, где правеше. Некои се раждат с него. Не се учи. Що щуротии сътворихме по планини, реки, морета, нема да ви казвам. Ще ви разкажа за тройката.
 Имах един приятел. Мъкнеше се с мен навсякъде, а когато видя това създание, нема отърване. И го черпя, що е циция и отгоре. И един ден ми вика:
  -Братче, ако знаеш какви работи съм чул за тая, ще ти падне капата. Айде я пазари, да направим тройка!
 Първо не повярвах на ушите си, ама после ми проблясва идея и викам:
 - Па ти що мислиш, че съм с нея. И аз чух същото. Затова съм с нея толкова време. Ти нали знаеш, колко се задържам с жена. А тройки правим редовно. Ама като се понапие. 
 После му казвам плана. Понеже Пенка, да я наречем така, е маниак на убави кръчми, ще я заведем у некоя скъпа кръчма и ще я напоим. А оня умира от кеф. Ич не загрява, че Пенка и едно И е много, и се влачи с мен по кварталните кръчми, що ги обичам. И не обича ни кръчмите, ни пиенето. Обича мен. И аз нея.
 И на другия се разбирам с Пенка. И му викам:
 -Довечера ще ходим у Ростов /примерно де/. Що е най - скъпата и убава кръчма. Ще хапнем, ще пийнем, после у бара, а после у хотела. Ама свърших парите, а е кофти да искам от нея. Ти ще платиш. За пръв и последен път. И вземи апартамента. Може да се наложи да ви оставя на леглото и да спя на дивана.
 Оня цъфна. Пари при него бол, що не харчи. И сме у кръчмата. Аз пия виски, лапам бадеми, вечеряме, пия вино, а Пенка едва близва от чашата. Оня притеснено ме поглежда, а аз му смигам. У бара ще се донапие. После у бара. програма и 12 годишно уиски. Бутилка. Пенка не пие, аз пия. Млад бях и можех. Оня се притеснява, а аз му викам:
 -Вземи една бутилка за у апартамента! И бадеми. 
 После сме в апартамента. Пенка е пияна на талпа, що аз съм излял три по сто дванадесетгодишно уиски у саксията до масата. И отива да си легне. С дрехите. Ляга и вика:
 - Айде, няма ли да идвате. И се съблечете.
 Приятелят се съблича трескаво по гащи, ама не сваля чорапите. И рипа у одъра. Тя става и тича у тоалетната. Ще повръща. После се връща и сяда до масичката. Приятелчето лежи самотно, става, облича се и сяда при нас. Пенка ляга, що е пияна и пак ни вика. Оня пак се съблича и рипа у леглото. Тя пак става и отива у банята. Оня 4 пъти се съблича, тя 4 пъти повръща...
 После хванахме рейса, що съмна.
 После бяхме приятели още няколко дни. На третия ден Пенка разказала на една приятелка тази история и плана за тази история. А тя на друга приятелка. Тя на трета. И приятелчето чуло. И вече не беше приятел. Ромео се казваше. Без майтап. 
 А за Пенка какво да ви кажа. Роди двама сина. И внуци има. По някакво стечение на обстоятелствата, са и мои внуци. Сега ме чака да се прибера. И да ме захапе. С ония зъби. Белите и едрите. Като на лъвица.

Р. Антов

СЕВЕРОЗПАДНИ ИСТОРИИ. ТРОЙНО ПИЯНАТА ТРОЙКА.

 От под навеса.
 Непознатият.
 Седим под навеса. Пия лимонадка. Другите пият кво им се пие. Приказки от цял свят. И един става. Леко пиян. Ще ходи по невеста. Нова. Излиза, а непознатият казва:
. -Момчета, един съвет от мен. Никога не ходете по нови невести, когато сте пили. Слушайте кво препатих, и как Пешо щеша да парадира по гейпарадите. На купон сме. Квартира с огромно легло и кухня. По едно време една ми лови окото, ама още съм трезвен, а и тя трезва. Танци, манци, народа се разотиде, Пешо спи на масата, аз я тръшвам на леглото и се почва. Кво се почва, не помня, ама помня, че по едно време и Пешо се намъкна гол при нас. После пак не помня. По някое време се събуждам. Махморлуков мерак нали знаете кво е. Нема друг такъв. Обръщам се и почвам да галя едно дупе. А то се събужда и се намества. Топло, топло... И го напъвам леко. И Пешо:
 - Недей, Илко, че ще се посакатимЕ.
 Оная от снощи, се била изнизала през нощта. Докато сме спали. Добре, че Пешо се събуди. Иначе верно щеше да се осакатим. А може и да греша. Знае ли човек?
 Това е. Внимавайте да се не посакатитЕ! Приятна и споделена вечер! Нема значение с кой.

Р. Антов

ЗА ЖЕНЕНЕТО ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД И XV КОНГРЕС НА БКП

 След тежък и изнурителан ден се прибирам у нас. Пия три по сто,наглеждам ви у фейсо и бегам при невестата. Телевизорът работи,легам и викам:
 -Где си бе,жено? Гушни ме!
 А тя:
 -Гледай бе, идиотино! Гледай! Хората се женат от пръв поглед. А я те погледнах цели три пъти, и въпреки,че те видях, се омъжих за теб. Нема да си го простя цел живот.
И ме рита, апе и гледа за некви, где се женат от пръв поглед... По нова.
 Я погледах, погледах и И казвам:
 -Времената се менат бе, Росе.Едно време я кат се жених за теб, телевизорите беха кът. Гледахме един у фоайето на общежитието. Не дават ни кой се жени, ни кой се развежда. Дават XV конгрес на БКП или XXV на КПСС. После токът спре и не видиме с кой си легаме. И пиехме кво има. Кат изтрезнех за пръв път, от пръв поглед те видех за пръв път. И разбрах,че си ми вече невеста. Кат изтрезнех за втори път, от пръв поглед видях, че си ми родила двама юнака. И от тогава не изтрезневам. Що ме е страх да гледам. Та тия где ти ги гледаш сега, нема ги гледам. Че ме викнеш да ги гледам кат изтрезнеят!
 И сега си допивам бутилката. И ви споделям живота си. Ич ви не виждам профилните снимки. Току виж съм се оженил за Евгени Минчев... От пръв поглед.

Р. Антов

КОЙ СПЕЧЕЛИ В СИРИЯ.

 Тия дни Путин каза, че си тръгва, та се начетох на анализи и коментари, кой загуби и кой спечели в Сирия. От сложни, по - сложни. От пристрастни, по - пристрастни.
А нещата са прости, както всичко на тоя свят. А простите неща, обяснени сложно, пречат на простите хора да разберат простите неща. Какво стана, когато Русия отиде в Сирия? И когато си тръгна?
 Първо кой загуби.
 Големият губещ, както и преди е Сирия. Губи хора. Губи пари. Губи територия.
 Другия губещ е Турция. Тя спечели атентати. И загуби руските пазари. И евротуристите.
 Повече губещи няма.
 Кое остана същото.
 Остана същата цената на петрола. Путин опита да я вдигне, като и той  отиде в при петрола. С пушки. Преди години там, где имаше петрол, ако гръмнеше пушка, цената му скачаше здраво.  Сега не мръдна.
 Останаха си и руските бази в Сирия.
 Остана и Асад.
 Рака си остана столица на ИДИЛ.
 Алепо си остана столица на бунтовниците.
 Американски, френски, английски и кви си щете самолети си летят бият по ИДИЛ. От време на време и по нещо друго. Погрешка.
 Европа, въпреки бежанците, си остана Европа. Даже научи хубав урок.
 А някой спечелиха.
 Най - големите печеливши ще са кюрдите. Има всички изгледи скоро да имат държава. Не в Турция. В Сирия. От това Турция може и да спечели. И кюрдите в Турция. Неведоми са пътищата божи.
 А най - много спечели България. Без да си мръдне пръста. Ако не вервате, питайте туроператорите!
Сега стана ли ви ясно? Ако не е, по - просто няма как да ви го кажа.

Р. Антов.

ИСТОРИИ ОТ СЕВЕРОЗАПАДА. ЗА БОНБОНИТЕ, ЖИВИТЕ И УМРЕЛИТЕ.

 От под навеса.
 Георги.
 Седим с Павел у кръчмата. Павел е 110 килограмов, 60 годишен българин. Не като днешните подхвъркачи. Северозападно село. Истинско. Разкрачено между миналото и бъдещето. Позната история. Родна. Привечер. Павел е на петото за днес. Мастика. С лимонадка. Всички знаят, че обича сладкото. На шега го питам, дали да не го почерпя една водка. А той:
 -Гоше, Гоше, ква водка бе, дете!? Не усетя ли захар, повръщам. И кажи на кръчмарката, да спре тоя индийски сериал, що повече нема да стъпя тук.
 Знам неволите му, ама винаги ми е доставяло удоволствие да го слушам. И го питам:
 - Що!?
 А той:
 -Ще ти разкажа. Ама кажи на кръчмарката да ми донесе една мастика и една вафла. И да пусне порно или новини, що сериалите ми действат на чревния тракт.
 Мастиката е пред него, на телевизора е Драгана Миркович, а той почва:
 - Нали ме знаеш. Кротък човек съм. То с такава жена нема как да не си. И с тъща. У една къща. Ама пусти мерак към сладкото. Най обичам мастиката. После бонбоните. Всякакви. Та пия пет мастики. Тръгвам да се прибирам и си купувам бонбони. Прибирам се тихо, та ония двете да ме не усетят и вгорчат сладкия вкус в устата. Те са на първия етаж и гледат телевизия. Тихо се качвам на втория, легам и бия ключа на вратата. И вадя бонбоните. Пробвам от всичките. И съм заспал. По едно време си отварям очите, що ме буди рев на умряло. Опитвам се да си вдигна главата, не става. Не мога и да я обърна. Обръщам очите си, а върху мен бонбони, вафли, целувки. А под мен извиват на умрело. Значи съм умрел. Ама що нема цветя и свещи!? Сигурно що скоро съм умрел, та не са могли да купят. Ама сладките по мен и неподвижната глава ме убеждават, че съм умрел. Напъвам да я повдигна, ама ме скубе. Викам си, че щом ме скубе, съм жив. Ама на етажа под мен реват на умрело. Значи друг е умрел. Напъвам се,нещо се къса и надигам главата си. От мен падат бонбони. Тичам към  първия етаж радостно, що очаквам да видя как реват я за тъщата, я за жената. А там двете. Пред телевизора. И те и той реват на умрело. Не видях дали за робинята Изаура или за малката булка. Що ми причерня пред очите.
После влязох в банята и стоях два часа. Пуста лакта. Изпуснал съм няколко бонбона на възглавницата, те се разтопили и залепили косата ми за леглото.
Та оттогава мразя ревливи сериали. Нема да намразя бонбоните, я!
 А аз седя и го слушам. Жив и истински. Децата му са ми приятели. Най - обикновени хора. От едно село. У северозапада. Сега май са у Ню Йорк и Лондон. Едни най - обикновени хора. Като вас и мен.

ЗА ПРАВОТО, КРИВОТО, И КОЙ ПЕЧЕЛИ. И ЗА СМИСЪЛА НА СМИСЪЛА

  Събужда ме слънцето. Пак съм забравил да пусна щорите. Псувам наум, пускам ги, и пак лягам. Не пускам телевизора, що не е спиран от снощи. Ама сънят безвъзвратно си е заминал. И докато се излежавам и събирам сили да стана, чувам една новина, где ми пълни душата. За един мой далечен приятел с инициали ВП и неговата армия. А щом на мен ми пълни душата, значи на доста хора не я пълни. И рипам, та да я съобщя. И изкоментирам. Та да ги вбеся рано рано. За те това живея. Винаги да съм прав.
  Душ, чашата вчерашно кафе до лаптопа и цигара. Рядко първата цигара не е в леглото. Студентски навици. Снощи преместих масата с лаптопа. Сега гледа през прозореца, що се чудех, какво да правя. И пиша:
"ПОСЛЕДНИ НОВИНИ. САМО ЗА ТЪПИ ГЛАВИ". И поглеждам навън. И спирам. После отварям прозореца и пускам студа в стаята. И спирам дотук. И пиша: "Събужда ме слънцето..."
  А пиша, защото навън е невероятен ден. Слънце. Небето е синьо. Цъфнали сливи /истински/, заскрежени дървета. Коли, с диаманти по тях. Училищен двор с хиляда и седем гълъба. Сини, сиви, кафЕви, шарени. Белите се не виждат от скреж. После един зъл котарак ги подплашва и те кацат по покривите. После минават няколко човека, сгушени в пролетни якета. В зимния студ. Забързани. Една майка води дете към детската градина. Една жена води две огромни къдрави кучета и едно маломерно. Гълъбите пак кацат в двора. Котаракът е на дървото. Едното куче е под дървото. Другото влачи жената към дървото. Детенцето дърпа майка си към оградата. Да види по отблизо как ще приключи историята...
  А в далечината планина. Мъгливата планина. Ама не оная от книгите. Моята. Като някакъв дух. Нощес е имало мъгла. Сега почти я няма. Останала е по дърветата. Като скреж. Или като бяла премяна. На невеста. Която иска да я видим. Преди слънцето да я съблече. Оставам без дъх.
  В написаното няма никакъв смисъл. Както нямаше да има никаква смисъл, ако бях написал това, где почнах. Затова никога не търсете смисъла! Защото няма да го намерите. Ще го видите, ако не го търсите. Много търсехте смисъл в това, какво търси ВП у Сирия. Сега ще търсите смисъл, що си е тръгнал. А смисъла е пред очите ви. 
  Препълниха ни се курортите. И поради това ще отменят забраната за палатки на плажа. Ей това е. Изтрепаха се, та да си опъна палатката на плажа или планината. Както я опъвах преди да се изтрепят. И както ще я опъвам винаги. Палатката. Спалният чувал отлетя.

Р. Антов

ЗА ДИНКО, ЕВРОПА И ИНТЕРЕСИТЕ НА БЪЛГАРИЯ.

  Днес в новините, новина от английските новини. За Динко. Англичаните му се кефят. И с право му се кефят. Утре ще му се кефят у цела Европа. И с право. Що имат акъл. Ама що му се кефят българите!? Нито е умен. Нито е убав. Нито прави нещо, где е полезно за България. Точно обратното. Ама явно на народа му е трудно да разбере, за какво иде реч. Що отдавна е спрял да мисли. Като кучето на Павлов. Светне му новина, стъмни му се пред очите и вие на умряло. А ето за какво иде реч. Чисто прагматично и патриотично. Хипотетично.
  Динко обикаля границата. И лови един граничен нарушител. Обажда се на милиционера. Милиционера пали колата и прибира нарушителя. За бензин гори 100 лева. За извънреден труд му плащат 20 лева. Дотук 120. Предава го на служител у бежанския център. Още 20 лева за служителя. Дотук 140 лева. От мен и вас.За ядене ще 5 лева на ден. Спане и режийни 10 лева. По 15 лева на ден. Ако Динко улови 100 бежанци еднократно ще платим 14 000 лева. И на ден по 1500. Наши пари. Дотук осъзнавате ли, колко немислещ народ има! А я си представете, че нарушителят е решил да гръмне влака Кула - Брегово. Ужас. Мани че ще го храним, ама и влака ще потроши. Не вервам да утрепе някого, що влаковете напоследък пътуват празни. А после пари за следователи, прокурори, съди... Ужас! Пара и пара народна се троши. Заради Динко.
  А решението е просто. Милиционерът да спи, даже и да работи. Динко да почерпи нарушителите с цигарка и да им каже, че ще го прекара до сръбската граница. За например 300 лева. Сбира 100 човека, откупува рейс и ги кара. Стоварва ги негде до Балей. Там Тимок никой го не варди. Целувки за сбогом и при братята сърби. Драган и Неманя да ги мислят. А те нема да се чудят. За ушите и на унгарската граница.
  А после Динко се разплаща с шофьорите на рейсовете с по 2 000 лева и отива у НАП Видин. И попълва данъчната си декларация. 100 човека Х 300 лева = 30 000 лева. 30 000 лева - 4 000 лева за превоза = 26 000 лева. 10% данък Х26 000 лева = 2 600 лева. Грубо 30 % за безработица и пенсия = 7 800 лева. Демек, че Динко ни е отървал от нарушителите, държавата взима 10 400. Само от Динко. За него остават 15 600 лева. От ДДС и акциз на нафтата за рейсовете, още 500 лева.  За Лукойл още 500. И работи яко. От Шофьорите още 300 лева данък печалба и 900 за осигуровки и безработица. А за тях остават по 900 лева. Да почерпат децата и невестите. Да ги заведат на Шипка. На Бузлуджа. Да си купят български байраци и да ги провесят на неизмазаните си къщи. За един ден. Ако се не строши рейсът.
Ама за Динко ми е мисълта. С тия 15 600 лева знаете ли колко хапчета за прости патриотични глави може да купи, а? И Огнян фармацевта ще живне. И Марешки. И психиатрите....
  Мислете бре, ора! Мислете!

ЗА СЪЩОТО, НЕПРИСЪЩОТО И ПРИСЪЩОТО.

 Най- много мразя следното изречение:
"Да, ама не е, както преди.".
 Винаги ме е вбесявало.
Пораснах. Не е като преди. От мама. Искаш да те целуне.И искаш да останеш дете.
После целуваш, що обичаш. Целуваш, ама ти казват, че не като преди. А си същия. Значи някой целува по - добре.
Обичам те! Що ти ме не обичаш, както преди!? А си същият. Обичаш.
После се оглеждаш. Не е както преди.
 Няма ги старите приятели. Не е както преди.
Няма зеленооко момиче. Не е както преди.
 Май верно, не е както преди.
А е същото. Даже по хубаво.
Пишеш, кво си щеш.
 А после пишеш. Па кой ще да чете:
 Няма преди.
Има днес.
Има мен.
Има вас.
Има теб.
Днес.
Ей сега.
Има мама.
Двама сина ги има..
Има зеленооки момичета с внучки.
Има целувки.
Има приятели.
Нови.
Преди днес е днес.
Днес е преди утре.
Вчера няма.
Умря и го погребах.
Утре ще погреба днес.
За да няма преди.
Днес е днес...

АНАЛИЗИРАНИТЕ НОВИНИ. РАДАН, БОЙКО И ИЛИЯ. МЕРКЕЛ, ПУТИН И КЛИНТЪН.

 ОТ СТРАНАТА.
 *Еврокомисията за българската икономика:
  Малко доверие и инвестиции, много корупция и несигурност. Точка.
 *Горанов ще емитира нов заем от 2 000 000 000 евра. Без икономика торбата му е празна. А колелото на дълга набира скорост. А основният игономически закон на дедо Ванга гласи:
 Когато скоростта на колелото на дълга, надхвърли скоростта на колелото на икономиката, дълговото колело се къса и се превръща в дългова спирала, а това на икономиката се троши като руски танк Армата на парад. /Танче, поздрави Путин!/
 *Москов икономисал 500 000. Браво! А един научил магарето си да не яде. За икономия. И останал без магаре.
 *КЗК нема да има шеф. Единственият кандидат за тъкъв се отказа. Ще се избира наново. Кандидатите вече ще са двама. Отказалият се и Гълъб, от квартал Нов път у Видин.
 *Радан е виновен за всичко. Бойко е света вода ненапита. Личи по това, где ръси напоследък. Толкова глупости преди ръсеше за цела година. И журналистите да спрат да канят бежанците!
 *Илия Илиев обича да чете. Даже изяви желание да чете в затвора. Споко, Илия! То и Бисеров щеше да чете там. Колко книги непрочетени ще останат!!!
 *Българският патриарх се срещна с руския патриарх. Равен с равен. По православному. И получи заплатата си. 1 000 000 долара. Първо го помолиха с рубли, но отказа с аргумента, че БДЖ нема толкова товарни влака, та да ги прекара.
*Кубрат Пулев спаси един, где си глътнал езика. Лекар от бърза помощ, с мощен десен ъперкът, изби на противника си три зъба. На ринга пред спешно отделение.
*Нов лифт над Банско нема да има. Нов лифт над Банско ще има. Въпрос на пари. Ще има, що тия где не щат да има, немат. Или не им се дават. Пазят ги за къмпинг през лятото. Или за глоба от 1000 лева за палатка на плажа.
 *Иначе както обикновено. Една утрепана на пътя. Друга осакатена на пешеходна пътека. А у Банско взимат мерки срещу джигитите на пътя.
  *А българката, где уби древен македонски лебед не е българка, а лебедът не е убит. Древен е, ама жив.
  ОТ СВЕТА.
 *Британците проведоха референдум за или не на ЕС. След три месеца. 65% гласуваха ЗА. Там е парата.
 *А Германия мрази Меркел заради имигрантите. Ако изборите са сега, за нея ще гласуват над 50% от германците. Обичат тоя, где не обича имигрантите. За него ще гласуват 5 %. Ква я мислиме у България, ква става у Германия. Опак народ, брей. Нема Кьолн, нема под полите. Паритеееее, паритеее...
 *А имигрантите в Италия плащат толкова данъци, че Италия плаща с тях 600 000 пенсии. Не руски или български. Италиански.
 *А 57 депутати от европарламента поискаха персонални санкции срещу Путин. И още 28 прокурора, следователи и съди. Заради Савченко. Не поискаха санкции срещу Сорос. За цялостна дейност. По света и у нас. И за Обама. Такива ще поискат българските патреоти /не е грешка/.
 *А около Армагедон става все по интересно. Двама малоумници пускат бомби над мирни хора. Един руснак и един турчин. Над турци и кюрди. И некоя сгрешена по ИД. А народа бега към Европа. Не към България. Тук е Динко и не могат да припарят.
 *Пак там Иран изпробва ракета, с надпис " Ще унищожим Израел". А Израел се посмя, и помоли САЩ за некоя и друга пушка. И ще получи.
 *А у САЩ Тръмп и Клинтън. Дано спечели Клинтън. Има да връща. Нещо се присетих за едни пури, та ще ми е интересно
 *Северна и Южна Корея пак се скараха. Като семейство са. По - чести кавги, по - дълъг семеен живот.
 *Гръцките фермери!!! Гръцките фермери??? Ех тия гръцки фермери!?!
 *А у Китай Нова Година. От първи до петнадесети. У голема държава, голема Нова Година.
 *А Маша е невинна. Идвала е на гости на Гришо и са разглеждали комбината за цветни метали. Та магнезият е от там. Ако не верват, да проверят целокупния български народ. Магнезият в кръвта ни е сто пъти над нормата. Затова сме толкова издръжливи.

Р. Антов.

ПРИКАЗКА ЗА СПАЛНОТО ЧУВАЛЧЕ

 Имало едно време един спален чувал. Не се знаело кой точно го е направил, но се знаело, че се казвал Хъски. От едната страна бил червен, от другата син. Веднага след като му сложили ципа, го сгънали, пъхнали в синя торба и тръгнал на път. Така и не видял нищо, що бил затворен. А бил най - любопитния спален чувал на света. После стоял дълго на някакъв рафт, докато един ден не го вдигнали и понесли. Чул, че ще го подаряват. И се зарадвал. Не знаел на кого, но имал добро предчувствие. После го хвърлили в една кола и тя тръгнала на път. Чувалът знаел, че нещо ще се случи, но не знаел какво. И се случило...
 За пръв път видял слънцето. Било месец май. На Болата. Опънали го на пясъка и той видял морето. После видял скалите. После видял чайките. После видял палатка. После видял огън. Видял цигара. После видял миди и водка. А вечерта усетил, как в него се намъква някой. Било студено, и чувалът разбрал, че ще трябва да топли. И стоплил. Бил благодарен, че е видял света. Но не знаел, че това е само началото. Тогава прехвръкнала първата искра на обич между него и човека, где го сгъвал, разгъвал и се топлел в него.
 Дълги години били заедно. Видял морето от Дуранкулак до Резовска река. Усетил  неща, где си затварял очите, да не гледа, ама усещал, че били прекрасни. Тогава топлел двойно по - силно. Видял Дунав и каменистите му плажове. И пясъка, донесен от знайни и незнайни реки. Видял планината и полето. Видял планински реки, букови гори и хайдушки поляни. Видял сърни, заек и елен. Видял балканска пъстърва и раци, опечени на камък. Видял язовир. Видял Гърция, Сърбия, Хърватия, Словения, Румъния, Италия... Та до Балтийско море. Бил най - щастливият спален чувал. Топлел, приспивал и после си говорел със звездите. С вятъра. С облаците. Със снежинките. С прибоя. С вечното плажно куче. С пясъка и камъните. С канарите. С ромона на реките и потоците. Със славея. С тревата. С росата. С мравките... С всичко. Знаел всички езици. Не се разбирал само с дъжда, защото оня се опитал един ден да ги отнесе заедно с палатката и приятелят му, свит в него и слушащ бурята. И му бил малко ядосан. Само малко.
 После един ден тръгнал пак на път. Пътувал дълго, но така и не видял нищо. После бил пъхнат в пералнята и после отишъл на простора. После излязла вихрушка. И той, понеже бил малко ядосан, че не са го извадили поне за малко, я помолил да го вземе от простора. И тя го взел и понесла. Надникнал в няколко прозореца и полетял високо, високо, високо... Чак до звездите. Да ги стопли, що примигвали от студ. Дали се е сетил, че някой ще тъгува за него!? Сигурно. Ама е знаел, че тоя някой ще го разбере и ще му прости. 18 години са били заедно.
 Та това е историята на спалното чувалче, на име Хъски. Ако някой го види, е хубаво да ми се обади. Ей така, да знам какво прави. Що още го обичам, макар, че малко ме е яд на него. Ще го познаете по няколкото дупки от цигари. Етикетчето с името не се чете от доста време. Синьо отвън и червено отвътре. С две джобчета. За спомени.

Р. Антов

НИЩО И ВСИЧКО.

Мамка му! Забранено за жени!.И за децата ми!

Дънките женски са свят.
Под тях е скрита цяла вселена.
Горещи огньове във ад!?
Или космически студ!?
Или нищо!?
Два пръста, засмукани в черната дупка.
Език, ближещ от нея нектар..
Два смучещи зъба, жадни за кръв.
Стонове.
Вик недочут.
И нещо друго.
Черна дупка, раждаща нови слънца.
И вода.
И вода.
И вода.
И деца.
Това е всичко.
Или нищо.
Нищо, поглъщащо всичко.
Или нищо, което е всичко.
Два замръзнали пръста.!?
В топлото между краката.
Или два изпепелени!?
От космически студ, пак там.
И едно сърце.
За основен ремонт.
Или нищо.
Това е всичко.
А всичко е нищо.
Нищо е всичко.
Като дънките.
Нищо и никакви дънки.
А под тях е всичко.
И нищо.
Зависи где е ръката ти.
И колко е стегнат коланът.

ДО ИТАЛИЯ И НАЗАД. НАЗАД.

 

  Италия. Магистрала до магистрала, магистрала върху магистрала и магистрала под магистрала. Вдясно Алпите до небето. Вляво поле. И лозя. Хиляди лозя, със старинни къщи сред тях. А в мазетата на къщите бурета със съкровища. Бистри реки, по големи от Марица, със зеленобели води. Странен цвят.
  После предприятия с хиляди коли в дворовете. Редят се едно след друго. Хиляди предприятия, с хиляди коли. Работещи. Италия работи. После слизаме от магистралата. И тръгваме към планината. Двуетажни къщи с дървени кепенци. Стари. С дворчета и палми. Розови, сини, червени, жълти, зелени... Живи огради и зеленина. Много зеленина, и все различна. Глинено гърне 2 000 литра. Манастири със зидове. Катедрали. 500 годишни имения, неподвластни на времето. По хълмовете замъци и крепостни стени. Кафенета с празни маси. Не знаем как да стигнем, но знаем къде отиваме. Път 248. Друго ни не трябва. Ако го пропусна, завъртам два пъти у кръговото и напред. Отстрани къщи, предприятия и пак къщи. Села и градчета без начало и край. А зад нас стотина коли. Нови. Карам с 40. Нещо ми липсва. И се сещам. Италианските коли сигурно нямат клаксони. Я карай кола с 40 у София. С монтански номер. Та да видиш и чуеш концерт.
  После намираме това, за което сме тръгнали. Предприятие за обувки. Чифт 300 евра. До него дървопреработващо предприятие. До него за електроника. Сваляме и после сме в града.Боби се изляга в буса. Преди малко ми е звъннал оня телефон, где не звъни никога. Утре трябва да съм в Монтана. Ще се спи и ще се кара. Снимам и пълня паметта на картата. После сядам в едно кафе и я сменям. Пия каbе и отивам към буса. Ама съм забравил фотоапарата. Връщам се, а барманът се смее и ми го подава. И ми показва един възрастен човек на съседната маса. Отивам до него и казвам:
 - Мерси! Бира!?
 Той маха с ръка и се мръщи:
 - Ноу! Не! Нет!
Абе разбирам се с всички. И италиански назнайвам. 
  После тръгваме. После разбирам, че картата със снимките е останала завинаги в Италия. Малко ме е яд. Само малко. После снимам от буса. Снимам и гледам, че излизат страхотни снимки. Одеве гледах, кво съм снимал. Жалка картинка. Ама карай! Лев мигач и газ. Път 248. После магистралите. 200 километра, 17 евра. Дизелът евро и шестнадесет цента. Три платна. 

 После Нова Гориция, село Село и Словенско -Хърватската граница. И митничарят ме пита:
 - Ща возиш?
 - Нищо. 
 Оня скача като ужилен:
 - Я отвори!
 Отварям, а там нищо. Само два сака. Оня ме поглежда и казва:
 - Фото имаш ли. 
 Аз си мисля, че изгорях с апарата и питам:
 - Що!?
 А той.:
 - Да се снимам с теб бре, брато. И че пазим фотото. Ти си пръвият бугарин, где се прибира празан от Италия.
  После газ... 130. Отляво баир и 70-80 километра къщи под него. Вдясно поле, блата, канали, сърни и рибари...
  После сме на сърбохърватската граница. Хърватинът бегло поглежда личните карти. Същото прави и сръбския митничар. Сръбския граничен полицай ги поглежда и ми казва да отбия след гишето и да се върна. Връщам се и казвам.:
 - Кажи!
 Оня потропва с картите:
 - Ти кажи!
 Не му казвам нищо. А той: 
 - Паркире на паркинг и се връни ту!
 Паркирам, а Боби ми подава два евра:
 - Дай му ги, че ако ни върне ще стоим до утре!
 - Дай му ги ти!
 Той тръгва и се връща:
 - Каза ти да му ги дадеш.
 Бесен съм. Що бързам. Заради оня телефон. Иначе нито щях да му ги дам, нито да мълча. И тях ги уволняват. Ама отивам. Двете евра се търкулват на пода у кабинката. Той ги вдига и се хили с криви зъби, зад пъпчиво лице:
 - Мало.
 Вадя пет евра и му ги давам. Той ги взима и ми връща картите. Аз съм бесен. Чувствам се унизен и изнасилен. Смазан и стъпкан в калта.Тъпа история. И казвам:
  - Дано се задавиш?
 Той, неразбрал:
 - Ща рече?
 Аз:
 - Дано ти преседнат! - и му посочвам с ръка гушата си.
 Оня пеняса. На Балканите се разбираме добре.
  После карам. Нямам спомени как съм карал. И псувам. А в устата ми е горчиво. И ми се пие вода. И решавам, че няма да оставя у Сърбия една стотинка, та ако ще да умра от жажда. И гледам за крайпътна чешма. И знаете ли какво установих. Крайпътни чешми има само в България. Без майтап. Пътища може да нямаме, ама чешми имаме.
  На Връшка чука изчакахме сръбският полицай да си доспи половин час. На наща почти се влюбих у една русокоса граничарка, ама ми се пиеше вода. От чешма. Пих в Димово. Чешмяна. С етикет Бачково. В 7:30 си бях в нас. 36 часа. До Италия и назад. 2300 километра, 3 истински граници, 10 гранични пункта и една граница без гранични пунктове.
  А снощи пих водка. И ми мина. Даже не мразя онова кривозъбо нагло пъпчиво гранично полицайче. Дано се задави!

Р. Антов.

ДО ИТАЛИЯ И НАЗАД. ХЪРВАТСКА И СЛОВЕНИЯ.

Хървато - словенската граница.

  Хърватия. Караме към магистралата на юг. От изток се зазорява. Нема за какво да псуваме нито Лили Павлова, нито винетките. Път прав като конец и гладък като женско дупе. И равно като тепсия. И не ти трябва винетка. Няма Лукойл и нафтата е 1,20 евра. Къщите като в Унгария. После .се появяват хълмове. Селцата са скрити в ниското. Пак сме на Балканите. Така са в България и в Сърбия. Да не ги види някой, що може да поиска да ги строши. И черкви. Големи.
После стигаме Вуковар.
  Огромна водонапорна кула, с огромен хърватски байрак върху нея, развяван от сутрешния вятър. Кулата с огромни дупки. От сръбски снаряди. И тя е оставена като паметник. На границите и малоумието. Тук сме Балканите. Горди хора, где се избиваме, та да живеем по - добре. И где тачим миналото и границите. И сме готови да умрем за миналото, та да останем без бъдеще.
  После сме на магистралата. Хърватска се прекосява за 25 евра. 400 километра за три часа. Отляво поле, и диви животни. Вдясно хълмове. В подножието на хълмовете къщи. 70-80 километра къщи. И се виждат отдалеч. Вижда се краят на Балканите, нищо, че още сме на Балканите. Загреб остава вдясно. Кафето на бензиностанцията е страхотно. Спира босненски рейс и слизат усмихнати деца и викащи учители. Спира и рейс с белградска регистрация. Пътниците слизат да пушат. Говорят и се смеят. Говорят и шофьорите на рейсовете. Приятелски. А може би преди двадесетина години са искали да се утрепят взаимно. Всички говорят един език. Балканци винаги сме говорили разбрано, ама никога не сме се разбирали. 
  После пак газ.130. И сме на границата. След нея е Словения. Хърватският митнически пункт е затворен завинаги. На сградите на Словенския стоят хърватин и словенец. Подаваш личната карта и получаваш въпрос:
  - Брат, що возиш?
  - Саи за ципеле.
  - Добро. Сречан пут!
  Даже не поглеждат кво возиш. Европейци сме.
  На първата бензиностанция до границата зареждаме. Нафтата е едно евро. Винетката за седмица е 30 евро. И вече си в друг свят. Там преди време остана сърцето ми.
  Магистралата е меко казано, перфектна. Перфектни мостове, скатове укрепени с камъни, и широки и светли тунели. 130 км/час ти се струват 60. По хълмовете зелени ливади, окосени като английски паркове. Китни къщички, сред които няма две еднакви. Дим от комините. И селца с черкви. По върховете на хълмовете. Най - горе. На показ. Горди. Селце с пет къщи, ама с черква и огромна камбанария. И тук сме балканите, ама не баш. А, че сме, ме подсеща една танкета. До една къща над пътя. Със словенското знаме на нея. Балкански синдром. После бързо я забравям. Зад всеки завой красота. Нечовешка. И много човешка. 
  Любляна остава вдясно. Отпред е краят на Алпите. Или началото. Постойна. Гара сред облаците. После виждаш табела. Село. То и там селото се казва село. Ама това село се казва Село. Село Село. И го не е срам, що е село. Стои си на хълма и ни гледа.

Село Село.

  После табела, Нова Гориция. Не знам колко е нова, ама знам, че е в Италия. и у Италия новото е ново. Тук вече нема граница. Шенген. После ни спират карабинери. Спират бусове. Отварям, а Боби им обяснява кво караме. Ама не разбират. Единият се качва, а аз поемем инициативата. Свалям патъка си и му го показвам. Оня се смее и кима с глава. И си запушва носа. И казвам:
- Монта Белуна.
А той още се смее, и ми подава личната карта и книжката. И казва:
- Роси. Пауло Роси...
Та разбрах, че и италиански знам. Иначе немаше как да се разберем.. После палим и политаме. Алпите се белеят вдясно. Гоним Венеция...

Р. Антов.