Тия дни се начетох на простотии. За полове и джендъри. Последните били тръгнали по детски градини и училища. Да правят децата ни третополови. А едно време това немаше как да стане. Тодор Живков пазеше децата от третополовите. И казарма имаше. Да прави мъже. Та на историята.
Свършваме десети клас и сме на военно обучение на Дружба. Два пола. У чая буат яко бром, що може да навирим дулата и да нацелим некоя грешна мишена. Лекар на лагера е Ферат. Нема видинчанин, где не знаеше Ферат и Рози. Ферат бе Фери. Лекар. Обратен. Утрепаха го по-късно в една тоалетна. Защото тогава немаше убийства. И понеже немаше и Истанбулска конвенция, го изпратили за лекар на лагера. Немаше и обратни. Кой нормален ще изпрати обратен за лекар на военен лагер. Болнични на девойките не даваше. Не ги дишаше. Ама на момчетата даваше. Болнични. И ги преглеждаше. И попипваше, за да провери болните места. Всички знаеха, ама си траеха. На некои им беше забавно. Други го шамареха. Трети му се смееха.
Та в лагера имаше един ров, с въже над него. И трябваше да го минем. По въжето. Или както искаме. Дълъг около 5 метра. И понеже не ми се виси по въжета се засилвам и го прескачам. Почти го прескачам. С единия крак стъпвам на здраво, но коляното на другия се удря в бетона. Лежа, вия и ритам от болка. Фери долита и почва да ми опипва коляното. Нормално. После съм в кабинета му. Почва:
- Ей, мацо, много ли боли?
Аз.
- Като за десет дни болнични.
Той:
- Свали панталоните да го видя!
Аз:
- Няма нужда. Боли като за четринадесет дни.
Той:
- Ще ти дам. Може ли само да го пипна?
Аз:
- Кое?
Той:
- Ти знаеш. Само ще го пипна. И ще ти дам десет лева.
Аз:
- Фери, и да го пипнеш, файда нема. Бром лапам на поразия.
Той:
- Нищо!
И посяга към мен.
Аз:
- Фери, а си посегнал, а съм ти счупил ръката! Дай да си другаруваме!
Той се дърпа стреснат.
- Спокойно! Нищо не съм направил и казал, нали!
Аз съм спокоен. Болничните са в кърпа вързани. Две седмици. Това бе всичко. Но тая история ме направи третополов. Сега ще ви дообясня.
Едва ли има по-извратен човек от мен. Бях мъж. Такъв ме направиха казармата и военното обучение. А сега съм станал лесбийка. Явно тая случка е счупила нещо в мен. Като видя некоя убава жена ми потичат лигите. И ми се ще... Абе нема ви казвам кво ми се ще. Бах ти извратеняка третополов съм станал. Или десетополов. Мъж лесбийка некой виждал ли е? Те ме.
РА
