ХИЛЯДИ ЖЕРТВИ В МАКЕДОНИЯ. УЖАСЕН УЖАС.

 Най- после моят репортер се добра до Македония. Куманово гори. Стрелба и хаос. Случайно се натъква на македонският премиер и вътрешен министър. Въпреки напрежението, те му описали ситуацията. Ето я от първо лице:
 Група терористи преминали от Косово в Македония. Целта им била да нападнат обекти в Скопие. Ама се изгубили и така се озовали в Куманово. Първа ги видяла вътрешната министърка. Преброила точно 50. Познала какви са, защото носели ленти с надпис " АЛБАНСКИ ТЕРОРИСТИ ОТ КОСОВО".
 Разделили се по живо, по здраво и се почнало.
 Терористите почнали да избиват мирни граждани. Полицията да избива терористи. Терористи да избиват полицаи и тук там некое прасе. От Скопие дошъл премиерът. Има данни за 76 978 убити цивилни, ама досега е намерен само един труп. Утрепала го невестата му, що го уловила при друга невеста. Има и две ранени невести. Не се съобщава, дали не са ранени тези двете.
 Има убити полицаи, ама терористите са скрили труповете им. Може да са ги изяли.
 Почти всички терористи са изтрепани, ама са намерили само униформите им и два цървула. Албански. Трупове нема.
 Премиерът с прискърбие съобщил, че избитите македонски герои, ще бъдат погребани до паметниците на умрелите македонските царе. Най-много ще заровят да паметника на македонския цар Самуил. Така и трябва.

ПАРАДИ И ГЕЙПАРАДИ. ДЕТЕ С БИБЕРОН И ПРЕКРАСНИ СРЪБСКИ МОМИЧЕТА.

  От много време не се бях забавлявал колкото вчера. От новините по ТВ, от новинарските сайтове, от социалните мрежи и митингите. Почна се на съмване. Фейсбук се напълни с червени знамена. Красота. Ама надписите на руски за деня на победата бяха тотално сбъркани. 99% се превеждаха "С СЛЕДОБЕДА НА ПОБЕДАТА". НЕма лошо. Като у американския софтуер няма "Е" с две точки отгоре, тъй ще е. От дни на победи на някои не им остава време да сложат две точки една до друга. Над "Е". Една под друга има. Има ги при всички. Знак за делене.
 Погледах, посмях се и пуснах парада. Директно по руската. А там дикторът съобщава, че парадът се излъчва директно в България и Куба. Само тук и там. Вече ми текат сълзи от смях, ама гледам. Грандиозен парад на мощ. Военна мощ. На едната трибуна гости и руски ръководители. Наблизо опакован мавзолеят с мумията. Да се не вижда. Срам и гордост заедно. Това е Русия. Поне да бяха викнали Кристо... Да го направи грамотно.
 После гледам кво става у България. Едни празнуват деня на победата, други деня на Европа. Деня на победата се празнува с руски знамена. Тук там със съветски. А трябва да са съветски. Ако има руски, трябва да има и белоруски, украински и разни други знамена. И някое българско. Кадиев не ще да вика "НАТО ВЪН" и празнуващите искат да го къпят. А той горкият, не иска. Спасява го родната полиция.
 После отнякъде се появява една снимка на дете с биберон. В униформа. Бъдещ победител. Спирам да се смея. Това вече е страшно.
 А най-после виждам една снимка у фейса, качена от приятел от Сърбия, който също обича Русия. На сръбски момичета, маршируващи в Москва. Парад на красотата. Кефи ме. Ще почна да обичам парадите, ама не гейпарадите и парадите на победите и танковете. Да живеят парадите на красотата.
 ПП.Сетих се. У нито един мой пост у фейса нема знаме на САЩ. Има неколко изгорени. На ЕС и САЩ. Казвам го превантивно. И у блога ми нема. Никакво. Не обичам  знамената.