УЖАСНИ НОВИНИ. ВОЙНА ДО АРМАГЕДОН И БОЙ ПО ГРАНИЧНИТЕ ПУНКТОВЕ.

 ОТ СТРАНАТА:
***Левски. Минута мълчание.
 *Ловец на бежанци е героят на българите.
 *Бойко отменя неотменяемото, като иска да избяга от неизбежното.  Чистачки му подариха метла, та да измете корупцията. Та се сетих, как метях себе си от снега, когато бях малък.
  *Вот на недоверие не се гласува от тия, у които вече никой нема доверие.
  *У парламента се създаде комисия, която да установи намесата на Русия и Турция, във вътрешните работи на България. Комисията е съставена от равен брой агенти на Русия и Турция в България.
 *Граница. Блокада. Контраблокада. Реконтраблокада. Бой.
 *А Пеевски си продава фирмата, с дялово участие в Булгартабак. И напуска управителния съвет на дружеството. Ще наблегне на управлението на България.
 *НЕК излезе на печалба. Скоро некой ще влезе, та скоро пак да не излезе..
 *У Хисаря един кара с 7.56 промила кръв в алкохола. Вместо да го наградят за световния рекорд, го осъдиха и му взеха книжката.
  *А у Мало Бучино се въоръжават. МВР нема време да ги пази, що е заето с опазването на двадесетте си заплати.
 *И ще забраняват да се спи на плажа. Добре, че не бе забранено преди години, що немаше да  го има големият ми син. И още 674 738 българи.
 *А Набил Еженави е вече футболист на Монтана. Там вече игрят Набил Есъдията и Набил Етреньора. Само " Левски"!!!
 ОТ  СВЕТА:
 *Англия се пазари с Европа. Вишеградци се пазарят с Европа. Гърция се пазари с Европа. Петък е официален пазарен ден на Европа.
 *Турция вече 6 часа бомбардира кюрди у Сирия. Бомбите миришат на световна война. Армагедон. Царете се сбраха. Да му мислят сирийците! И Меркел!
 *Русия заяви, че няма да ограничава добива на петрол,  след като преди три дни подписа, че няма да го увеличава. Руски подпис не важи. Едно време подписаха да пазят териториалната цялост на Украйна. И я опазиха.
 *Нюзру съобщи, че САЩ разполагат тежки оръжия в норвежки пещери. Също така съобщи, че е арестуван собственикът на летище "Домодедово". Атентатор бил. През 2011 година. После съобщи, че руските чиновници ще се кълнат в антикорупцията. Не съобщи колко ще е бюджетния дефицит па Русия. И ръста на икономиката не съобщи.
 *САЩ бомбардираха Либия. Изтрепаха тунизийци.
 *Китайците работят. Японците работят. За Австралия нищо. Бразилия чисти след карнавала.
 А у Англия се е заселила риба, где яде тестиси. Глобален свят.
 *Помните ли кой написа " Да убиеш присмехулник"? Починала е днес. Вечна памет! И вечна книга.

ИСКАТЕ ЛИ ДИНКО ОТ ЯМБОЛ ДА БЪДЕ ОСЪДЕН., ЗАЩОТО Е НАБИЛ БЕЖАНЦИ?

  На днешната ден е бил обесен Левски. Борецът за свобода на българите. И както той казва, на всички поробени.
  А днес аз съм потресен до дъното на душата си. По новини и социални мрежи е Динко!!! Динко от Ямбол!!! Динко, где с голи ръце залови 11 мигранти!!! Въоръжени до зъби с една отверка!!!  Динко, где ги е пребил!!! Динко, где им е заповядал да легнат на земята, що ако не легнат, ще убие един!!! Динко, истинският патриот!!! Динко, героят на нашето време!!! Българското!!! Застинало някъде около Народния съд.
 Но да оставя новинарските сайтове и телевизии. Видях реакцията на повечето хора. Омраза.Смърт за бежанците. И страх. Неистов страх от различните. Страх от непознатото. Страх от всичко. Страх, скрит зад патриотарски призиви. Това другари, не се учи за ден. Трябва поколения да минат. Дедите ви не мразеха арменците. Приеха ги. Те помнеха Левски. А вие, сънародници скъпи мразите. За 45 години научихте само това. Да обичате партията и СССР, а да мразите всичко различно, та даже и да е двегодишно дете. На ръцете на майка му, бягаща от войната и търсеща по - добър живот. Понякога давеща се с него, у некое море. Страх ви е. Затова си поискахте преди месец и робството. Страхливите не искат да са свободни. Те искат да са сигурни. Искат граници, без да осъзнават, че границите им вече ги има. У главите им. Граници пред доброто. И пред нормалния разум. Ако не се осъзнаете, ще изчезнете от лицето на земята. Страхът ще ви погуби.
  И друго се сещам. Една жена от едно погранично село. По новините. Питат я за бежанците. Тя казва:
 - Минават едни съсипани хорица. Искат най често водичка. Даваме им. Даваме им и нещо за ядене. И си тръгват.
 А репортерката пита:
 - Крадат ли? Нападат ли ви?
 А бабката:
 - Не. Само водичка искат. Всички им даваме. Пият и продължават. Жал ни е за тях.
  А на мен ми дават надежда хората като нея. Где още ги има по тая територия. Въпреки Динко. Който нищо чудно утре, ако я види да дава вода на бежанец, да я накара да легне на земята. Що иначе ще убие дядото.
  Та да ви попитам, както често ме питат дали искам граници, дали искам да наградят полицая, убил афганско момче, или да върнат казармата:
 Вие искате ли Динко да бъде осъден? Защото е нарушил всички писани и неписани закони. Български и християнски.
 Честит ви 19 февруари! На бесилото по - долу не виси Динко. Споко!

 "Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила."

Р. Антов

ИСТОРИЯ ЗА КЛЕП, КЛИП, ИВЕЛИН, ГОПЕТО И МОРЕТО

 Докато гледах дъжда у тъмницата, се сетих ей тая история. В нея няма поука, няма сюжети, няма нищо. Нито е тъжна, нито весела. Просто една история, за един плаж и едно куче.
 Беше преди доста години. Месец май. Опъваме палатките на плажа под село Топола. Турско село, между Балчик и Каварна. Лятото ще да прекараме там. Ловци на рапани. Вечерта поливаме начинанието, а на следващата заран посрещам слънцето. Няма по - красиви изгреви от морските. Над морето слънцето изгрява два пъти, да знаете. Опънал съм се на шезлонга и събирам кураж, за първото за годината гмуркане. И забелязвам, че нещо се движи около бутилките и агрегата. После го виждам в цялото му величие. Най - грозното куче на света. Гледа ме подозрително и мръснишки. После изчезва в храстите зад палатките.
 След час сме в морето, а след три сме пак под тентата. Под нея вече не е един плик със сирене и кашкавал. Обвинени са гларусите, що пликът бе окачен високо над масата. Докато разтоварим лодката, виждам кучето пак. Разхожда се величествено по прибоя. По - грозно е, отколкото сутринта. Викам го, а то побягва. Вечерта се появява пак. Като зъл дух. Гони вълните и ги лае. Даже успява да захапе някоя. Хвърляме му хляб и кокали, но то не ги поглежда. Не поглежда и нас. То си има морето. И плаж си има. Кои сме ние!? На сутринта торбичката с хляб и шунка, окачена над масата я няма. Понеже гларусите спят, обвинени бяха злите сили. Кокалите и хлябът по плажа бяха непокътнати. А кучето се разхождаше по прибоя и лаеше вълните. От време не време ги погваше и хапеше.
 На третия ден прибрахме храната в палатката. После дойде събота и на плажа дойдоха хора. Един приятел, Фиго, от селото, ни доведе един тигров боксер. Клип. Да пази, докато сме в морето. Добър и зъл. После влизаме у морето и пак излизаме. И си наливаме по водка. За днес сме свършили. И го виждаме. Кучето. Приближава се към нашия звяр, който ще скъса синджира от яд. Лае та се къса, а плажното мълчи и идва. Плажуващите и ние гледаме и се чудим какво става. А то се приближава, подвива опашка и ляга по гръб, вирнал крака. Предава се. Нашия спира да лае. И вече са приятели. Вечерта го отвръзваме и двете почват да гонят вълните. Нашият яде гранули, плажното го гледа и не пипа. Не ги пипа, даже когато нашето е вързано. На сутринта забравените пликове над масата ги няма. Има следи по масата. Кучешки. И един сериозно заподозрян.
 После времето се затопли и плажът почна да се пълни с хора. Напълня и плажното куче. Немаше ден, некой плажуващ да не изреве, че му няма обядът. А вечер и сутрин плажният грозник гонеше вълните и ги хапеше. И не поглеждаше храната, где щедро му давахме и ние, и плажуващите. И се сприятелявяше с всички кучета. Зверове и добряци. За секунди. Не се сприятели с нас. Гледаше ни присмехулно и не даваше да го докоснем.
 После дойдоха жената и децата. С децата се сприятели първия ден. Вървеше след малкия где и да тръгнеше. И ядеше от ръката му. А когато ние му давахме нещо, ни гледаше високомерно. И получи има. Клеп. От клептоман. Децата го измислиха. Клип, Клеп, Ивелин и Гопето. Неразделни. Един месец.
 После децата си тръгнаха. Кучетата гониха колата до главния път. 3 километра. След месец си тръгнахме и ние. Дойде до колата. Не тръгна след нея, но ни изпрати. За пръв път даде да го погаля.
 След няколко години имах път до Каварна. Есента. Отбих се до селото да видя Фиго. Първо минах през кръчмата. До тях не стигнах. Починал предната година. Така и не събрах кураж да видя жена му. После слязох на плажа. Нямаше го и плажът, и кучето. Водата бе отнесла пясъка и се бяха показали камъните. Седнах, запалих цигара и си поревах. Ей тъй. За нищо. После нещо ме докосна по гърба. Плажният разбойник. И ми се усмихна. А после подгони вълните.
 Лъжа ви. Нямаше го и него. Ама пък каква история щеше да е, ако беше дошъл, а?
 После си тръгнах. От високото погледнах брега. По плажа се разхождаше куче. Черно. Клеп бе черносивокафявожълточервенобял. И грозен.
 Та това исках да ви разкажа. И пак да ви кажа, да не дирите поуки. И да ви кажа, че всеки плаж си има куче. И всяко куче си има плаж. И всяко куче си има човек. Или човеци.

Р. Антов