ЯЗОВЦИ

Северозападни истории.
Пешо.
Вие не знаете, кво е пристрастяване. Манете тия, где бият покер машините и блъскат пари у Еврофутбол. Към секс да се пристрастиш, е страшно. А към порното, по - страшно. Питайте оня от " Досиетата Х". Изпатил съм го.
Беше началото на деветдесетте. Видеа заляха пазара. И порно касети. А ние като отвързани литнахме. Не гледаме " Вокзал за двама", а гледеме това, где не бехме гледали. Порно брат. Отпред, отзад, у устата, у ушите, у сисите ... С коне, прасета, магарета... Та и аз да не остана назад. Порно. Ама изискано. Американско. Европейско. После пуснаха " Порно бабушка" и "Руское порно". Наши ора. Гледам и се пристрастявам. Легам до невестата, ама не е същото. И при съседката не е, нищо, че се опитва да го догажда наспоред киното. Ама що ми требваше един път да пуща " Порно хентай". Те това ба мамата на половия живот и на жената, и на съседката. А я остана без ръце. Първо десна, после лева. И таман да си съсипа семейната идилия, прочетох за една, где учил психоанализа у Америка. Ако не сте чували за психоанализа, поне за Юнг и Фройд сте чували.
Та съм при нея. Показвам И мазолести ръце, обяснявам и, а тя кима с глава като недоклатена кобила. А едни устнички има. И ушенца... И ме кара да се върна назад у времето. Пак мазоли. От жени без фантазия. Така ме връща назад до детството. Где нема жени. Има гори, реки и спокойствие. И ми казва.
- Трябва ви природа! И да убиете нещо, та да мислите за убитото нещо, а не за японско порно.
Следващият ден съм в гората. Пред мен кукуруз. С пушка. Сред природата. Дърветата са като фалоси, жълъдите като клиторчета, мравуняците като венерини хълмове, а дивите круши като женски гърди. Красота неземна. И чакам да убия нещото. После се стъмва, а нещото не идва.
После чувам шум. Нещо май идва през царевицата. Ама май е човек. Оная не каза, дали е позволено да трепя човек. А до него май още един. Тъмно е. После се спират. После чувам как някой пуфти. Мъж. Явно дебел и тежък, що жената нема сила да викне. Пуфти гадината, рови с крака, а оная кърши царевицата от що И е хубаво. И мълчи от кеф. После спреха да кършат царевицата, и усетих как оня идва към мен. Още пуфти, гадината. И го видях в тъмното.
Язовец. Дебел есенен язовец. А след него и язовичката. И се сетих, че трябваше да ги гръмна. Ама немаше как. С една ръка ижовка не може да вдигнеш.
После отидох да гръмна психоаналитичката. Беше затворено, а на вратата висеше табела:
"Лекувам мазоли. За спешни случаи ме дирете у гората! До кукуруза!"

Бах ти черния петък. Даже забравих да обядвам. Никакво настроение. Умора. И преди малко монтьорите привършват работа. И Петър ме пита, дали има с какво да си измие лицето. Привършвам работата с компютъра, казвам, че няма и го поглеждам. А той черен на коминочистач. После Виктор иска да се видим утре. Нема какво да прави. Казвам, че ще се видим, ако почерпи. Или, че аз ще почерпя, ама ако Петър ми каже, че днес се е държал примерно. Работят тандем, разбират се, ама и номера си погаждат. А той:
- Изгорех. Слушай кво стана одеве. Петър е в канала. Гледа ауспуха. Рейсът работи. Качвам се и го форсирам на макс. И стана Черен Петър. Само зъбите му белееха като на негър. Мислиш ли, че ще каже, че съм бил примерен!?
А Петър се смее и споменава женската му рода. Същият Петър, где в една работна карта написа. Цитирам: " Смяна на стартер. У локва. При космически студ."
Та петъкът ми стана бял. След малко сметам да ръфам луканка и да смуча водка. Петък е.
Ако вече сте заседнали, наздраве! Ако не сте, пак наздраве!

Гордея се с нашето момче, което стана второ на Евровизия. Няма по - горд човек от мен. Прослави България. Плача от гордост. Гордея се и с Азис. И със Слави Трифонов се гордея. Аз съм горд българин. Гордея се, че при Тодор Живков имаше салам и хляб. Имаше телевизори " Пирин". Имаше ред. За коли. За апартаменти. За жителство. Гордея се с премиера и президента ни. Гордея се с прокурора. Със съдите се гордея. С Ценки Чоков се гордея. И с другите кметове се гордея. Гордея се с КТБ. С Нефтохим се гордея. Гордея се с американската централа, где май ще се окаже руска. С Белене се гордея. С цената на газта се гордея. С Пеевски, Лафка и Доган се гордея... Гордея се с всичко, с което и вие се гордеете. И с Кубрат Пулев се гордея. Как само преби оня дебел негър, а?
Не се гордея с едни три момчета, где преди три години продадоха фирмата, която създадоха от нищото. С акъл. И я продадоха за 200 000 000 долара. Нулите са верни. Нямаше ги по новините. Не се гордея с децата, где носят медали от олимпиади по физика, математика и химия. И тях ги няма в новините. Или пробягват през новините като Бен Джонсън. Не се гордея с десетките хиляди успели българи. Тук и навън. И тях ги няма в новините. Не се гордея с тия, где спряха застрояването на Пирин и оцелелите плажове. Тях ги има, ама ги нема. Не се гордея, че сме част от цивилизования свят, където май не ни е мястото.
И накрая:
Не се гордея вече с Ботев и Левски, защото ги сложихте на мръсните си тениски и ги направихте на парцали.
Българин съм. Истински горд българин. Мамка ви проста!
приятна вечер! и споделена!
ама най се гордея с Миро Енчев. Какви лампи прави, а? И му не дреме, че е българин.

Рядко взимам отношение за неща, които ме касаят. Особено у фейса. Ама тоя път не се стърпях. За инвалидите иде реч. Знам, че много от вас ще ревнат срещу фалшивите инвалиди. Що ядат пенсионния фонд.Тук няма да се спирам кой, кога и за какво изяде пенсионния фонд. Само ще ви припомня каква армия имахме и с колко танка и самолета разполагаше. Та на думата. Та на темата. С цел намаляване разходите на НОИ, трябва да се намалят инвалидните пенсионери. Не да се уморят от глад, както е в момента, а да се насочат към някаква работа. Сега ако си инвалид и искаш да работиш, посмъртно не трябва да казваш, че си инвалид. Нема луд работодател, който да вземе инвалид на работа. Досега имаше ТЕЛК, който казваше какво не може да работиш. Сега към НОИ ще се създаде структура, която да казва дали и какво може да работиш. Вие се сетете, какво ще кажат от НОИ! Досега социалните търсеха работа за инвалидите. Сетете се дали им намираха! Сега нова структура ще им търси работа. КУР /комисия укриваща работата/ . И друга структура ХУИ /хора учещи инвалидите/ ще се създаде. И трета "Професионално Училище Техническо за Кадри Инвалидни" /няма да пиша само началните букви, защото ще остана и без тоя профил/. Та си представям картинката, когато инвалидите заработят. Осем сутринта. По тротоарите инвалидни колички. Изпреварват се, блъскат се и се псуват в задръстванията. Инвалиди с патерици се млатят пред кафемашините. Инвалиди вървят и си говорят сами. Кучета, водачи на незрящи лаят и гонят инвалиди с инсулт по зелените морави. В автобусите инвалиди с инфаркт пият по една шепа хапчета и пеят песни за труда. Диабетици си бият инсулин по подлези и входове... И накрая, за да разберете за какво гениално решение става въпрос, ще ви кажа нещо, което го знаят само в МС. Има инструкция, кои инвалидни групи към каква работа да се насочват. Ето малка част от нея: Инвалиди без крак или крака да се насочват към професионалния футбол. Левски, ЦСКА и националния отбор. Инвалиди без ръце да стават масажисти и берачи на череши в Кюстендил. Инвалиди с пълна слепота да стават прокурори, съдии, полицаи и борци с корупцията. И контролиращи. Инвалиди с диабет да бъдат насочвани към работа в сладкарски цехове. Инвалиди с инсулт да бъдат назначавани за куриери. Инвалиди с глухота и немота да бъдат назначавани за телефонисти, приемащи жалби на граждани. Инвалиди с инфаркт да бъдат назначавани като хамали. Инвалиди със СПИН като дарители на сперма. Инвалиди с идиотизъм да работят в МС, президентство, съвети и други държавни структури. И като журналисти. Инвалиди без мозък да бъдат назначавани като премиер министри и президенти. И като депутати и лидери на партии. Айде чао!

Хаха. Гледам си пръстите на ръцете. Баба, бог да я прости, казваше, че ако си гледаш пръстите, някой ти говори зло. Ама аз познавам вещица, где прави магия срещу зли приказки. Гледам ги, и си мисля, че си приличат, ама са и различни. Броили ли сте на пръсти? Еднолого, дволого, трегало, чевръгало, пегало, шегало, сегмен, демирало, девръгало, бицмен… Така ме учеше да броя баща ми. До десет. Всеки пръст различен. И еднакъв. Зависи от старта.

Та на думата. Десет пръста различни, а някои мислят, че десетина милиарда човека трябва да са еднакви. И да мислят днакво. И са бесни от факта, че не мислят като тях. И не постъпват като тях. Те това винаги ми е било тъмна Индия. Аз не разбирам ромите. И не мисля като тях. И те не мислят като мен. Но ги приемам. Не ги обичам. Не разбирам и патриотите, които не ме разбират, но ги приемам. Не ги харесвам. Не разбирам арабите, които няма как да ме разберат, но ги приемам. Може и да ги мразя. Но ги приемам. Всеки има право да е прав. Не разбирам гейовете, но ги приемам. Не ги мразя. Не ги и обичам. Не разбирам тия, които вярват в Буда, но ги приемам. Не разбирам тия, които вярват в Христос, но ги приемам. Не разбирам и лудите, но ги приемам. Някои от тях ги приемат и в парламента.

Ама едно нещо не мога да приема. Как, ако не разбирате някого и нещо, може да го мразите?

ПП. Разни хора. Триполови. Едни мислят за мукар, други за минджа. Ромете ще ме разберат. Третите мислят за кUр. И власите ще ме разберат. А аз си мисля колко са различни пръстите ми. Особено средните… И трите.

Приятна ви вечер! И споделена!