Таман съм се оженил. При тъщата сме. Лежа на дивана и гледам мач.
Тъщата:
-Росице, Роси що лежи цял ден? Да не е болен!?
Жената:
-Болен е неизлечимо. От мързел.
Тъщата. Недочула:
-Е па дай му хапче.
Жената. Силно:
-Не бой се! Нема да пукне. Ще живее хиляда години, що ще го мързи и да умре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар