Някакви 50 - 60 километра. Зелени поляни. На две три места пасат по стотина крави. Пасат овце. После пътят тръгва към планината. Знам, че е там някъде, ама се прави на интересна и се крие зад дъжд и мъгла. Пътят се вие през дъбова гора, а вляво под него рекичка. Малка. На един завой стадо кози. Зло куче погва колата и лае. Отварям прозореца и лая и аз. Карам бавно и се надлайваме. После крайпътна отбивка. С навес и чешма. До голяма река. Винаги спирам и пуша цигара до водата. Спирам и сега и тръгвам. Ама не стигам, що пред мен има едно ...
Те това седнах да ви напиша у фейса. Но пътят към ада е постлан с добри намерения. Отварям го, а най отгоре некаква хвали наденицата, екологията, културата и здравеопазването при бай Тодор. По долу клип. Путин кара комбайн, и български патриоти го величаят; И хубавите мисли се изпаряват. И ето какво решавам да напиша.
Ще пиша първо на кмета.
" Г - н кмете. Прекрасна отбивка сте направили. Обаче проектантът не е чел Дарвин. А Дарвин е казал, че ако на една отбивка нема тоалетна, след три години отбивката еволюира в нужник".
На Путин ще напиша следното:
" Другарю Путин, велик сте. Управлявате велика страна и огромен комбайн. Руски. У село Гълъб циганинът управлява един американски комбайн, где нема нужда да се управлява. Управлява и една циганка и пет циганета. Ама другарю Путин, Гълъб прибира с него царевично зърно. Вие с вашия прибирахте стебла за силаж. Уволнете си рекламния агент. Поне неколко кочана царевица да бе окачил по кукурузните стебла. Ние знаем, че у Русия кукуруз немате. Американска идиотщина.".
А поста на оная първата ме поизпоти. Та се зачетох у гуглето. А там пише, че растежа на зеленината е право пропорционален на въглеродните емисии. Демек повече газове, повече дървета. Едно време немаше коли да цапат въздуха, затова дърветата растяха бавно. А липсата на дървета води до липса на хартия. Липсата на хартия води до липса на книги, а липсата на книги води до липса на култура. Едно време растяха точно толкова дървета, та да издадат томовете на бай Тодор. За " Млада гвардия" се внасяха от СССР. За Алиса, малкия принц и мечо Пух немаше.
Ама ми направи впечатление друго. Наденицата е била суперкачествена, здравеопазването страхотно и без пари, а сме живели средно с три години по - малко от днес. А днес немаме здравеопазване, а имаме отровни храни. Нещо куца. И като размислих, се сетих. Най - вредно за живота е наличието на бай Тошо, и в частност на социализма.
И в заключение, за тия где жалеят за аромата и вкуса на кучешката радост от онова време:
Вземете си от магазина парче евтина наденица!
После си го наврете отзад!
После го помиришете!
После го изяжте!
Така ще си припомните най - добре.
