ЕДИН ДЕН

  Една стара история.
  Днес няма да ловим рапани. Ще имаме гости. На Андро баща му ще идва. С майка му. Ще лови попчета. Обещал е на шефа. Денят е прекрасен. Морето е като тепсия. Седим под тентата на плажа и чакаме изгрева. И гостето. Първо идва слънцето. С един скок е над морето. Винаги съм се чудил, защо над морето слънцето не изгрява бавно, а направо скача на небето. Особено в такива дни. Сигурно няма търпение да го види. Лятното море с мъжките чайки. Плажа, гален от морето. Баира зад нас. Бадемовите дръвчета по него. Скалите, прегръщащи заливчето... Кой знае!?
 После идва и гостето. Мъжката половина от него няма търпение да почне да лови попчетата. За шефа. А аз надявам неопрена и бутилката, Гопето пали нашата лодка и след десетина минути съм насред морето. Предния ден забелязах нещо интересно. Днес ще го проучвам. Но първо трябва да открия попчетата. И да отбележа мястото с шемендурата, която е на гърба ми. Да не се трие човекът да обикаля морето и да ги търси. Откривам ги веднага. В нещо като кладенец, оформен от 5-6 метрови скали. Пълно е. Връзвам шамандурата за един камък по средата. Това е. Целият ден вече е мой. И две бутилки с по 220 атмосфери въздух. И цялото море.
 После дълго търся това, което мернах предния ден. Откривам го след доста време. Падина. Отстрани високи къмъни, покрити с водорасли и миди. Сред водораслите морски кончета чакат да ги ягне някой крив рак. Морските игли са се изправили в очакване  да дойдат русалките. И да ги помоли да закърпят скъсаната премяна от нощния бал. Слънцето блести над мен. Невероятно красиво. Нечовешки красиво. После стигам дъното на падината. Няма миди и водорасли. Огромни плочи. Път. Широк. Чист. Все едно Фандъкова го е чистила. Странно е. Отстрани кипи живот, а по пътя няма нищо. Плувам и се чудя. Няма едно живо същество. Рак. Риба. Конче. Игла. Медуза... По някое време намирам странни сфери. Идеално оформени. Слагам няколко в джоба на жилетката и продължавам по пътя. Мъртвия път. Водещ нанякъде. Там, където днес трябва да стигна. Не бързам. Бутилката свършва. Излизам и я сменям. Гопето се е специализирал в лодкарството. Днес ми изглежда като Харон. Почти като него. Пуша две цигари и пак съм на пътя. Не бързам. Знам, че все някога ще стигна края. По някое време намирам каменна котва. Няма как да я взема. Пък и не ми трябва. Трябва ми края на пътя. Плувам и гледам часовника. Вече съм на 12 метра под водата. Става сложно. Не плуването. Изплуването. Но няма отказване. Само се моля, в бутилката да остане въздух до края. Часовникът показва. 13. 14. 15. 16...22. Вече ме набира страх. И пътят свършва. Пред мен са огромни каменни блокове, струпани хаотично. Идеално оформени. И тогава виждам първото живо същество по пътя. Огромно попче. Умиращо. Почти до лакътя ми. В устата му мога да пъхна юмрука си. Докосвам го, а то потрепва. И умира в ръцете ми. Никога няма да забравя тази сцена. Път. Затворен от огромни каменни блокове. И умиращата риба. После изплувам бавно. С мъртвата риба. Според инструкциите не Емо. Не ми се мре от кесонова болест.
 После пия водка. И разказвам какво съм видял. Гледат ме. Не знам дали ми вярват, но на Андро баща му казва, че такива попчета в морето няма. Аз отпивам и пращам Гопето до лодката. Той се връща. В едната ръка носи попчето, а в другата няколко сфери. А бащата на Андро казва:
- Такъв ликмус не е възможно да съществува! Дай ми го! Ще го препарирам.
Емо гледа сферите:
- Такива неща в морето няма.
А аз съм се опънал на шезлонга, опъвам от цигарата и чашата водка и се кефя на слънцето. После Гопето ми намига. Ивелин гледа ту рибата, ту топките, ту нас. После погва плажното куче. Още е малък.

АНАЛИЗИРАНИТЕ НОВИНИ. 26.11.18.

НОВИНИ.
ОТ СТРАНАТА И ОТ ИЗВЪН СТРАНАТА.
Около Керченския пролив яхтички с бели платна порят вълните. По тоя случай, Бойко заяви:
- Немаме ни една държавна яхта. Всичките са притежание на Кръстника. Ще изпратим Николай Бухалов. С кану или каяк.
Пак по тоя повод, Лавров заяви:
- Керченския пролив е вътрешноруски пролив. Вътрешноруско е и Азовско море. А поради липсата на тоалетна хартия в Русия, като такава ползваме подписаните от нас международни договори.
Пак по тоя повод Ердоган каза:
- Босфора е вътрешнотурски пролив. Като гледам картите от по-миналия век, и Черно море е вътрешнотурско.
Пак по тоя повод Тръмп заяви:
- Средиземно море е наше. Ако искате мога да ви го демонстрирам. Например в Сирия.
А ЕС се чуди кво да прави. Засега реши да пусне една тръба за руска газ от север. И една от Турция. Парите не миришат.
Порошенко пък въведе военно положение. Ще пази ЕС от азиатските орди.
Путин заяви нещо, но никой не разбра, щото фъфлеше. Водката му бе дошла в повече. Само запя:
- Ставай, страна огромная...
Горанов бил живял на аванта в апартамент на Кръстника. По тоя повод от ГЕРБ заявиха:
- То и Радев живее гратис. В държавата на Кръстника.
Радев пък защити първата си втора дама:
- Кво искате бе!? Гола и боса ли да тръгне жената? И без кола!? Тя да не е  JOHNNIE WALKER.
А протестиращи притесняват целокупния български народ. Не знаят за какво протестират. Едни против високите цени, други против системата, трети против правосъдието, четвърти против невестите, пети против насилието върху невестите, шести ... По тоя повод Борисов заяви:
- Да кажат срещу какво протестират и веднага ще им ремонтирам една магистрала!
А аз, докато пиша това,  сметам, че всеки протестира срещу това, което не му харесва. А това хич не е добре за ГЕРБ. Ама хич.
Не е добре и за БСП. Според последните социологически проучвания ГЕРБ е първа политическа сила и би спечелила изборите с 36%. Според същата социологическа агенция сегашното управление предизвиква диария в 93% от българите. По тоя повод Нинова заяви:
- Гласувайте за БСП. И няма да има диария. Ще оберем всичко необрано. Имаме опит. А нали се сещате, че гладен диария нема как да го подгони.
Манолова пък ще слезе от влака за да отиде до конституционния съд. Ще го сезира, че електронното гласуване се бави. Та по тоя повод Цацаров заяви:
- Таа шматка ще ме остави без работа. Нема Костинброд, нема работа.
Тук го контрираха от ДПС:
- Другарю Цацаров, има работа! Провери Прокопиев и всички министри от умните и красивите, които Борисов изгони от предишния си кабинет! Прочем, забрави за Бисеров, Доган и ДПС! Нали знаеш защо.
А патриотите играят на тронове. Засега не се знае кой е най-велик. Най-тежък е Каракачанов. Сетете се що!
А тия дни ще закриват Агенцията за българите в чужбина. Вече е разконспирирана. Ще открият агенция за българите в България.
А у Франция издигнаха гилотина. САЩ затвори граничен пункт. Иран показва зъби на Израел, ама скоро ще се озъби...
А у Сухата река обраха магазин. За риба. Коледа идва.
А Ботев Враца утрепа сините говеда. САМО ЛЕВСКИ!!! И да паднем, и да бием...
Опа. Забравих за Брекзит. На цирк, като на цирк. И вълкът сит, и агнето цяло.

ДА НАХРАНИШ КОТКА.

 Прибирате се. Отключвате и влизате. Преди да сте запалили лапмата, котката е в краката ви.
 - Мау! Мауу!/Превод: Айде бе идиот! Где се бавиш?/
Тръгвате по коридира. Тя подло ви подлага крак:
- Мау! Маууу! /Превод: Айде бе идиот! Дай да ям!/
Отваряте хладилника, вадите консервата и сипвате в паничката, докато тя нетърпеливо ви бута ръката за да сипете до паничката.
- Мау! Мауууу! Маууууу! Мрр!/Превод: Айде би идиот! Умряла съм от глад!Сипвай по-бързо! Не сипвай на главата ми!/
Оставяте я да се храни на терасата, а вие си слагате салатка с ракийка. Пускате телевизора. А тя в краката ви.
- Мяу! Мяуу!/Превод: Къв е тоя боклук где си ми сипал?Дай нещо друго!/
Излизате до хладилника и намирате некво котешко гурме. Когато се връщате половината салата и цялата ракия е под масата. На масата е котката:
- Мау! Мяууу!/ Превод: Айде бе идиот! Как може да ядеш и пиеш този боклук!/
Слагате гурмето до хапките и си слагате месо. А тя е в краката ви:
- Мяу! Мяуу!/Превод: Къв е тоя боклук где си ми сипал?Дай нещо друго!/
Взимате чинията с мръвката в ръка, отивате до кухнята, взимате суха храна и изсипвате до хапките и гурмето. И сядате да хапнете, защото сте умрел от глад. Слагате чинията на масата. И докато пуснете телевизора, тя е до чинията.
- Мяяу, маау!/ Превод: Дай това на мен, а ти яж боклука, где ми даде!/
Откъсвате малко месо и го слагате до хапките, гурмето и гранулите. Котката ви бута ръката докато късате месото.
- Мяуу, маауу! / Превод: Идиот, не ми слагай месо на терасата! Искам да ям с теб!/
Внасяте месото до масата. И сядате. Най-после ще може да хапнете на спокойствие. А тя скача до чинията:
- Мяууууу, маууу!/Превод: Робе мой, дай това от твоята чиния!/
Оставяте пред нея чинията, после вилица и нож, защото може да поискаи тях и пускате мача. Тя вече не е гладна. Скача пред телевизора:
- Маааауууууууу! /Превод: Тъй значи, тия може да си играят с топката, а ти мен не ме забелязваш!/
После се обличате и тръгвате да догледате мача в кварталното кръчме. И да хапнете. Там също има котки, ама са улични. Културни. А твоята се мотае в краката ти и мърка!
- Мърррррр! Мъррр! Маумър!Маааааауууу!/Превод: Недей да излизаш! Вземи ме с теб! Обещавам да съм добра! Обичам те!/
След мача се прибирате. Изядени са и хапките, и гурмето и гранулите. И месото. И салатата. А тя сладко е заспала на спалнята. Мърка великодушно. И помръдва мустаци насън:
- Мър, мър! Мъррррмърррррр! Мр!/ Превод: Не ме буди!  Тази нощ спи на моята табуретка в хола! Лека!/
После се свивате на табуретката и заспивате. След минутка се будите ужасен. Някакъв зъл дух е скочил върху топките ви, после на главата и е изчезнал в мрака. Палите навсякъде. И обикаляте. Котката не е на спалнята. Под нея е. Излита като светкавица и напада. Играе му се на животинчето. А още е три и половина след полунощ. На робота си чак в седем.
Роси Антов

Знаете ли какво е есен? Зная, че не знаете. И есента не знае, че е есен. Тя знае, че е всичко. И е всичко.
Тя е зимата. Със страхливия снежец по върховете. И със студения вятър от север. С уплашените от студа дървета. С тревите, покрити със скреж. С мъглите. С мокрия дъжд. Със самотната ябълка на ябълков клон. Измръзнала, но на клона. А под него прасета. 
Тя е пролетта. С напъпилите дървета. С голите клони. Със самотния кестенов лист на клона, чакащ да заплува с вятъра. Тя е пролетен минзухар на поляната до гората. Или гъба на поляната.  Тя е началото. На края. И на началото.
Есента е лято. Лято, отгледало грозде. Ябълки. Есента е дъх на печени кестени и листа, понесени от есенната река. Есента е студен полъх и ситен дъждец. И пътища мокри, в които залепват обувките. Да те спрат. Или да ти покажат нов път. Все тая.
Есента е непослушно дете, газещо в локвите. Есента е непослушно дете, къпещо се в лятната река. Есента е непослушно дете, помъкнало шейна през преспите. Есента е есен. Като зимат, пролет и лято. И всичко. Събрала е всичко. Лято, пролет и зима.
Есен е, когато знаеш какво е зима, пролет и лято.
 Есен е, когато  си духаш на ръцете, защото няма кой да ги стопли.
Есен е, когато си духаш на ръцете, защото не топлят никого.
Есен е, когато  искаш някой да ти духа. На ръцете, ей! За да те стопли.
Есен е.
Това е. Това е  моята есен. Зима, пролет и лято. Есен е. Моята есен. И не я давам за нищо на света. Моя е. Моята есен. Събрала моите зими, моите пролети и моите лета. Моята лакома есен. Гладна за нови зими,нови  пролети и нови лета. Ще ги прибере в хралупата на стария орех пред къщата. При миналите зими, пролети и лета. Да се топлят. И да топлят.
Айде чао! Приятна ви и споделена!