Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

неделя, 20 март 2016 г.

ЗА ПРОСТИТЕ НЕЩА. И ЗА ТОКА.

 Свършва нощната смяна. Почва другата. Слънцето се оглежда в прозорците. Седем гълъба летят в оранжево небе. Черно куче гони червено колело. По новините загинали и утрепани. И чувам от него:
 -Абедаслам, терористът от Париж, где заловиха, щял да се взриви, ама се отказал да се взриви.
И си мисля:
 Светът става добър. Нали се сещате, още колко човека ще се откажат като го чуят. Истината е в дребните неща. В няколко думи. В една усмивка. Или в една жилава дрянова пръчка по дупето.
 И друго си мисля. Светът е просто устроен. Много просто. Както и човекът. Както и всички истински неща. Толкова просто, че чак не е за вярване. Паля цигара, правя кафе и пак поглеждам навън. После виждам у нета тази снимка. И пак си мисля. За простите неща.
 Щастлив съм, когато съм щастлив. Здрав съм, когато съм здрав. Щастлив съм, когато другите са щастливи. И здрави. Тъжен съм, когато съм тъжен. Когато другите са тъжни, съм тъжен. Слънцето изгрява сутрин. Слънцето залязва вечер. Слънцето не изгрява и не залязва когато е облачно. Пред деня е светло. Тъмно е нощем. Нощем под леглото има нещо страшно. През деня става на прах. Дъждът вали от облаците. Ако е студено, вали сняг. Дърветата имат листа през пролетта, лятото и есента. През зимата нямат. Водата тече винаги надолу. И е мокра. Ако е студено не тече. И е ледена. Корените на тревите, цветята и дърветата са в земята. Над земята са тревите, цветята и дърветата. Когато клоните на дърветата се клатят, се ражда вятърът. Гълъбите летят, що не умеят да плуват. Пъстървите плуват, що не умеят да летят. Кучетата лаят, що не могат да блеят. Блеят котките.Когато мъж и жена се обичат, се раждат деца.... Като ей тия двете на снимката. И ако са послушни, ги водят на море. Или им купуват сестриче. Като това дебелото до мен. Или им ги носи дядо Коледа. Или дядо Мраз. Кой знае...
 После гася лампата, що съм я забравил. И нещата стават сложни. Половин час търся, где се е скрил токът. Сега почивам и пиша това. После ще продължа да го търся. Кой по дяволите изобрети крушката?

Р. Антов