ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА БАЙГАН БАЙКАЛСКИ.

Дядо му се казваше бай Ганьо Балкански. Сички го знаете. Баща му се казваше Балкан. И сигурно поради тая причина, когато на 09.09.1944 от балкана слязоха окъсани и одърпани обирджии на мандри, ги изчака пред града и влезе с първите редици. Но историята не е и за Балкан. Историята е за Байган Байкалски.

Байган Байкалски както разбрахте, е внук на бай Ганьо Балкански и син на Балкан Байганьовски. Кръстен е на дядо си. Но понеже баща му оглавяваше отдела към ЦК на БКП, който трябваше да бори и заклеймява бай Ганьо, името му бе шифровано. А презимето му не бе шифровано. Времената бяха такива, че ако се казваш Московски, Волгин, Уралски, Руски или Байкалски, пред теб от рождение се очертаваше бляскава кариера. В детските си години Байган бе най-обикновено дете. Не особено умно, но бе взело от гените на дядо си. Не учеше, що знаеше, че пред него има бляскава кариера. Как няма да има, когато зад него стои шеф на отдел в ЦК на БКП. А зад името му стои Байкалски. Така завърши училище с отличен. В казармата баща му го уреди да носи пощата на отдала за борба с байганьовщината към ЦК на БКП. И понеже свободно влизаше и излизаше от поделението, където влизаше като не спеше в къщи, започна да снабдява наборите си с пиене. Купуваше го от магазина за 3.40 и го продаваше в казармата по 4.40. Така направи началния си капитал. После го приеха в университета. Без приемен изпит, що баща му бе влязъл в града на 09.09.44. И защото се казваше Байкалски. Не от байкалче, което бе деликатес по онова време. Казваше са така заради езерото Байкал. Най-известното езеро на света. А в университета всичко вървеше по вода. Един изпит се взимаше с една бутилка от представените от партията за представителни разходи на баща му. А понеже имаше и понатрупан начален капитал, а в магазина към ЦК на БКП имаше всичко, което нямаше в другите магазини и бе със 80% намаление, започна да го увеличава. Купуваше бутилка алкохол за 70 стотинки и го продаваше за 4.40. Колежките му се лепяха като мухи, колегите също, а професори и даскали му пишеха отлични оценки без да го изпитват, щото знаеха, че знае. През втората година на следването мина на перманентно обучение, щото стана член на вузовския комсомолски комитет. Професорите идваха в кръчмата, пишеха му шестица и се прибираха. А той вече не снабдяваше само колеги с евтин алкохол. В него имаше ген от дядо му. Бай Ганьо. Същия, где гюловото му масло стигна до Чикаго. Засега снабдяваше и неколко познати бармана, работещи в Балкантурист и докладващи на ДС какво става в Балкантурист. А професорите вече даже не го изпитваха. Дипломата му бе готова две години преди да се дипломира. Подписана, подпечатана, само с шестици. И всеки, где я отвори, щеше да разбере, че пред такъв ум няма затворени врати. И пред такова име. Байган Байкалски.

Следва продължение.

АНАЛИЗ НА НОВИНИТЕ. 17.01.19.

Д-р Георгиев. Ужасът тепърва предстои.

 Не съм от хората, които ще всяват ужас. Но изводът в края на статията е направен след прочитането на огромно количетво медицински статии, конспиративни теории и четенето на художествени произведения, свързани с чумите през вековете. През хилядолетията човечеството се е сблъсквало с какви ли не болести. Хората са умирали от грип, шарка, ебола... Умирали са от рак, инсулт, инфаркт... Умирали са от глад... Умирали са в устата на саблезъби тигри и са били стъпквани от мамути... Но в случая ще се спра на една бактерия, която е водела до смърт. Става въпрос за болест,  която се предизвиква от бактерията Neisseria gonorrheae. Как стигнах до този извод.

По време на пандемииите хората масово се затварят по къщите. Ако излязат, гледат да са далеч от другите хора. Справка-научните статии. Докато стоят затворени масово четат конспиративни теории с бомбастични заглавия. Справка-социалните мрежи. И психиката им отслабва. Справка-психиатрите. И един прекрасен ден  чумата изчезва. Хората бавно излизат от стреса. И виждат, че светът си е същия. И го удрят на ядене, пиене и секс. А бактерията масово се предава от човек на човек. Обикновенно се предава между хора, които са близки и се обичат. Самата бактерия не е смъртоносна, но заразеният често изпада в лудост. Тази лудост ги кара да отравят, удушават и режат с ножове заразилите ги. В по-леките случай се стига до скопяване.

  Няма да ви отнемам повече от ценното време! Надявам се разбрахте, че става въпрос за най-обикновен трипер. Ама ако ви бях казал в началото, че става въпрос само за него, нямаше да дочетете статията. А я зачетохте заради заглавието. И снимката на ковчезите. Защото спряхте да виждате, че светът си е тук. На една ръка разстояние... Или на 2.5 метра от вас.

Д-р Роси Георгиев