Кво ме гледаш бе, комши? И ти ли като тия клюкари в блока? Не им вярвай какво приказват за мен. Сега ще ти разкажа цялата история.
За засуканата съседка на етажа до мен. Ако знаеш какво котенце има. Да ти е кеф да го галиш. Кво се хилиш като идиот? За истинско коте става дума. Мъжко. Научи се да идва на моята тераса. И ходи по парапета. Страх ме е да не падне, защото съм на осмия етаж. И съседката да няма какво да гали. Та оня ден се прибирам и виждам едно сухо дърво. И се сещам. Мъкна дънера до нас. Цял ден режа, нагаждам, кова... И накрая стана нещо красиво. Стои изправено в ъгъла на терасата. Далеч от парапета на терасата. А най отгоре площадка. За котарака. Да се излежава безопасно, ама и да може да се любува на уличните котки. Той се катери и настанява на площадката. Наднича от нея и се кефи. Прилича на орел в гнездото си. Високо, високо... И безопасно. По едно време чувам, че съседката са прибира от работа. Излизам на терасата и чакам да се покаже. И тя се показва. Къпана. С една черна тениска, где едва скрива убавото И дупе. Деколте изрязано за да не И е жега. А под тениската подскачат като яренца две любенички. И я викам:
- Ела да видиш котето! И да го погалиш по главата!
А тя:
- Бре, на теб кога ще ти дойде акъла? Внуци имаш.
- Сериозно бе, съседке. Айде идвай, че ми е интересно! Двамата ще го галим. Твоето коте.
- Ти луд ли си бе? Какви ги плещиш?
- Не съм. За котарака ти говоря. Твоя котарак. При мен е.
След минута нахълтва:
- Къде е?
Водя я в хола и отварям вратата на терасата. А нейният хубостник стои на дървото като орел. И гледа към перилата, готов за скок. Тя стои пред мен. Къпана. Ако бех по- млад, щеше да мисля нещо друго, ама сега само мисля да е доволна от това, което съм направил. И в тоя момент котаракът скача към парапета на терасата. Не успява да се задържи, обръща се във въздуха и надава рев:
- Маууууууууууууууууууууууууууууу.
И полита.
Излитам и аз, като мисля, че ще го видя как лети като орел от осмия етаж. Ама го виждам забил нокти във въжетата на простора. И чувам писък зад мен. Чули са го сигурно и във Варна. Обръщам се и виждам как съседката бавно се свлича на земята. Грабвам първо котарака. Той гребе и хапе, но не усещам болка. Пускам го в стаята, грабвам някакво мокро парцалче от простора и започвам да свестявам съседката. Не съм свестявал човек, ама съм гледал „Спасители на плажа” с Памела Андерсън. От там съм научил как се прави изкуствено дишане. Обръщаш припадналия по гръб, надуваш му въздух в устата и притискаш гърдите. И почнах. Надувам устата, притискам гърдите и от време на време трия устните с влажното парцалче. Нищо, че съм целия в кръв от спасяването на мачето. И чувам втори писък. Най-голямата клюкарка в блока чула първия писък и се притекла на помощ. И те това разказва:
- Чувам, че пищи жена. Тропам по вратата, а тя се отваря. Не е заключена. И виждам картинка от филм на ужасите. Комшията, где все заглежда булките по малата, целия надран и кървав. Под него съседката по тениска, вдигната на пъпа. А той с едната ръка мачка сисите и, а с другата се опитва да и запуши устата с прашките и. А в ъгъла котаракът трепери от страх. Кой знае какво щеше да стане, ако не бях отишла. И ако не бях звъннала на полицията.
Та това е, комши. Не е това, где е видяла клюкарката. Полицайчето ме разбра. Най ме разбра, когато направи очна ставка със съседката. Пак бе по тениска. Ама с оная оранжевата. Която е доста дълга. Цяла педя над коляното. Написа ми само един акт. За дребно хулиганство. Каза, че не може да пише за едро, защото съседката е дребна. И тениската е дребна. Добре, че си беше сложила сутиен, що ако бе обърнал внимание на сисите, щеше да ми напише акт за едро хулиганство. Даже два акта.
Само се чудя от где са се взели на простора ония прашки, где триех устните и. Сам живея. Стар човек съм. Пуста склероза. И пуст котарак. Все патя от добротата си. И обичта към животните. Айде чао. И не вервай на оная скокондрила!
За засуканата съседка на етажа до мен. Ако знаеш какво котенце има. Да ти е кеф да го галиш. Кво се хилиш като идиот? За истинско коте става дума. Мъжко. Научи се да идва на моята тераса. И ходи по парапета. Страх ме е да не падне, защото съм на осмия етаж. И съседката да няма какво да гали. Та оня ден се прибирам и виждам едно сухо дърво. И се сещам. Мъкна дънера до нас. Цял ден режа, нагаждам, кова... И накрая стана нещо красиво. Стои изправено в ъгъла на терасата. Далеч от парапета на терасата. А най отгоре площадка. За котарака. Да се излежава безопасно, ама и да може да се любува на уличните котки. Той се катери и настанява на площадката. Наднича от нея и се кефи. Прилича на орел в гнездото си. Високо, високо... И безопасно. По едно време чувам, че съседката са прибира от работа. Излизам на терасата и чакам да се покаже. И тя се показва. Къпана. С една черна тениска, где едва скрива убавото И дупе. Деколте изрязано за да не И е жега. А под тениската подскачат като яренца две любенички. И я викам:
- Ела да видиш котето! И да го погалиш по главата!
А тя:
- Бре, на теб кога ще ти дойде акъла? Внуци имаш.
- Сериозно бе, съседке. Айде идвай, че ми е интересно! Двамата ще го галим. Твоето коте.
- Ти луд ли си бе? Какви ги плещиш?
- Не съм. За котарака ти говоря. Твоя котарак. При мен е.
След минута нахълтва:
- Къде е?
Водя я в хола и отварям вратата на терасата. А нейният хубостник стои на дървото като орел. И гледа към перилата, готов за скок. Тя стои пред мен. Къпана. Ако бех по- млад, щеше да мисля нещо друго, ама сега само мисля да е доволна от това, което съм направил. И в тоя момент котаракът скача към парапета на терасата. Не успява да се задържи, обръща се във въздуха и надава рев:
- Маууууууууууууууууууууууууууууу.
И полита.
Излитам и аз, като мисля, че ще го видя как лети като орел от осмия етаж. Ама го виждам забил нокти във въжетата на простора. И чувам писък зад мен. Чули са го сигурно и във Варна. Обръщам се и виждам как съседката бавно се свлича на земята. Грабвам първо котарака. Той гребе и хапе, но не усещам болка. Пускам го в стаята, грабвам някакво мокро парцалче от простора и започвам да свестявам съседката. Не съм свестявал човек, ама съм гледал „Спасители на плажа” с Памела Андерсън. От там съм научил как се прави изкуствено дишане. Обръщаш припадналия по гръб, надуваш му въздух в устата и притискаш гърдите. И почнах. Надувам устата, притискам гърдите и от време на време трия устните с влажното парцалче. Нищо, че съм целия в кръв от спасяването на мачето. И чувам втори писък. Най-голямата клюкарка в блока чула първия писък и се притекла на помощ. И те това разказва:
- Чувам, че пищи жена. Тропам по вратата, а тя се отваря. Не е заключена. И виждам картинка от филм на ужасите. Комшията, где все заглежда булките по малата, целия надран и кървав. Под него съседката по тениска, вдигната на пъпа. А той с едната ръка мачка сисите и, а с другата се опитва да и запуши устата с прашките и. А в ъгъла котаракът трепери от страх. Кой знае какво щеше да стане, ако не бях отишла. И ако не бях звъннала на полицията.
Та това е, комши. Не е това, где е видяла клюкарката. Полицайчето ме разбра. Най ме разбра, когато направи очна ставка със съседката. Пак бе по тениска. Ама с оная оранжевата. Която е доста дълга. Цяла педя над коляното. Написа ми само един акт. За дребно хулиганство. Каза, че не може да пише за едро, защото съседката е дребна. И тениската е дребна. Добре, че си беше сложила сутиен, що ако бе обърнал внимание на сисите, щеше да ми напише акт за едро хулиганство. Даже два акта.
Само се чудя от где са се взели на простора ония прашки, где триех устните и. Сам живея. Стар човек съм. Пуста склероза. И пуст котарак. Все патя от добротата си. И обичта към животните. Айде чао. И не вервай на оная скокондрила!
