Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

събота, 21 март 2015 г.

Селянин

Защо искам да съм селянин?

Там съм роден. В планината. До реката. Израснах по вировете и баирите. Сред селяни. . . Но хора. . .

Вие виждали ли сте как мряната скача по водопада? А как слънцето изгрява над баира? Как вечер бавно се скрива зад Миджур, сякаш иска още да гледа цялата красота на света? Виждали ли сте диво животно, не зад ограда? Мравуняк виждали ли сте? А кладенче? А как извира река? Чували ли сте нощем песента на славея? А чували ли сте тишината през зимата? Броили ли сте снежинки? Слушали ли сте, какво ви говорят? Раци ловили ли сте? А риба? Сено събирали ла сте? Гонили ли сте козите по чукарите? Чупили ли сте си главите с приятели? А после сте се смели заедно? Кога за последно говорихте със съседа? Кога за последно пийнахте заедно по едно? Ей тъй, без повод? . . .

А знаете ли какво е цървул? А помислете. . . .

2 коментара:

  1. Браво на разказвча....

    ОтговорИзтриване
  2. Знаеш ароматът на прясно набрани челядинки, истинска печурка посолена и изпечена на котлон - цялата в сок с неповторим вкус. Пързалка по заледената река. Риби ловени с ръце под подмолите.
    Гълъб изтръгнат от хищен котарак (сетне цял ден ме преследва мяукайки проклетникът му и трябваше да го утешавам с бабините кюфтета. А гълъбът излетя. После котаракът някой го преби - едва се влачеше на предните си лапи. Сложих го в кашон и всеки ден му ловях риба. След 2-3 седмици изчезна. Помислих, че е умрял- нали знаеш, че те се скриват, когато умират. Няма и 2 дена и се появи - здрав и весел, сякаш нищо не му се е случвало.
    Агънце хранено с биберон. Дъхава коричка хляб от пекарната. Посадени борчета - сега прекрасна гора ( дано оцелее). Медальони от камъчета търкани във водата върху голям камък...


    ОтговорИзтриване