Та се сетих за преди години. Един приятел ще пътува с бус до Италия. Кракът ми не бе стъпвал по далеч от Сърбия и Румъния. Ако съм искал, да пътувам с него, па може и некой лев да изкарам. Не мисля секунда. Да. Да. И пак да. И тръгваме. Обичам да пътувам. През Сърбия магистрала от край до край. Даже минава през центъра на Белград. През Хърватска същата магистрала продължава. През Словения пак. Газ, кафенце и газ. Не гледам табели, що всичко е ясно. В Италия сядам аз. Приятелят ми е навигатор. На 20- 30 километра от границата почва ужасът. Навигация нема. Магистрала до магистрала, магистрала под магистрала, път над магистрала, път под магистрала, път под път... Монтебелуно. Някъде след Тревизо. Под Алпите. Първо гледам табелите. Търся Тревизо. А не пише. Оня ми вика да карам. Карам като насън. Не знам где слизам, где се качвам и кво правя. Оня само казва от време на време, где да свия. После слизаме от магистралата. И приятелчето ми казва:
- Стига си чел селищата! Карай по път номер Х!
И карам по пътя. Кръгово след кръгово, понякога пропусна табелата за път Х, ама като завъртя още един, два пъти у кръговото, го хвана. После стигнахме. После се върнахме. На връщане не гледах табелите за селища. Гледах номерата на пътищата. И после винаги стигах там, где съм тръгнал. Що хората имат и пътища, и табели. Ама и умеят да четат табелите. Да умееш да четеш е най - важното.
Та това ми беше мисълта. Белокопитовският пътен възел е пътен възел, като всеки пътен възел, у държава, где има пътни възли. И где има пътища. Явно тук не сме свикнали да караме по път. Още бродим по партизанските пътеки. Няма конфликтни точки, няма невъзможни посоки. Дали има конфликт на интереси и пари под масата, не е моя работа. Моя работа е да карам и да чета табелите. И ги чета, що не съм амазонски индианец, а българин. При това живея и у Европа. У България. И не рева на умрело винаги, когато у тая държава се направи нещо читаво, та даже и Борисов да го открива. И не рева когото пропусна табелата. Завъртам няколко пъти и пак напред.
ПП. От Венеция до Тревизо има пет пъти повече проститутчици, отколкото има в България. И по убави и разноцветни. А има, що имат пътища, табели и не реват, когато пътуват по магистралата в две ленти. С 80. Броня до броня. Що виждат, че отстрани се правят още три ленти.
