Народна Република България /НРБ/ е държава, съществувала на Балканския полуостров между 1947 и 1990 година. В нея властта е била на народа, но съгласно чл.1 на Конституцията на НРБ, ръководната роля е била на БКП. Тя пък се е ръководела от КПСС. Имала е химн, в който се е пеело, че "с нас Москва е в мир и бой". За София не се е пеело нищо.
НРБ е била член на СИВ и Варшавския договор. Разплащането между страните от СИВ е ставало с преводни рубли. Поради това, че зад рублите немало нито злато, нито долари, нито стоки, СИВ отишъл на кино. Поради същите причини на кино отишъл и Варшавския договор.
НРБ обичала всички държави, где строели комунизма и мразела всички, где строели капитализма. Обичала и некои, где не знаели какво строят, ама също не обичали капиталистите.
В НРБ курсът лев- долар е бил 0,94 стотинки за един долар. Ама банката немала долари, що Тодор Живков ги прибирал, та да връща борчовете. Долари се продавали по кюшетата за четри лева единия. С тях можело да се пазарува у " Кореком". "Кореком" бил магазин, у който се продавари стоки, где не се продалали у другите магазини."Кореком" не приемал рубли и левове. Немало и опашки за телевизори, коли, "Тоблерон" и дънки.
За всичко, где се продавало за левове, имало опашки, що го немало. Опашка е, когато много хора чакат за малко стока. Например за автомобил се е чакало 8 години, а за апартамент 20. За месо се е чакало по неколко часа, но често е свършвало преди да свърши опашката.
НРБ е имала и граници. Пазели са ги не некой да не влезе, а некой да не излезе.Ако се е налагало, излизали са неколко войника, та да въдворят ред у некои, где не признавали реда. Пример-Чехословакия.
Трудещите се в НРБ са ходели на почивка. Най-често на море.Морето е било евтино. С пет заплати си могъл да почиваш десет дена.
Земята, гората и предприятията са били собственост на държавата. Тя ги е управлявала блестящо, докато е могла да взима заеми. После е станало невъзможно. Затова, за да не измре народа от глад, БКП е измислила самозадоволяването. /младите да се не смеят, що не е това, где си мислят/.
В НРБ всеки можел да живее и мре там, где се е родил. У София живеели софиянци и некои селяни, задомили се за софиянци /софиянци да се не размечтават за онова време!/.
У НРБ имало активни борци против фашизма и капитализма. Те и децата им можели да живеят где искат, да работят где искат, и да учат где искат. И никога не стоели на опашки.
А после у Москва водката свършила. Руснаците изтрезнели. И станала, квато станала.
