УЖАС ОКОЛО РЕКИТЕ

Снег се топи. Вали дъжд. На специална пресконференция реките съобщиха:
 Реките течем от по- високото, към по-ниското.
 Течем по специални корита, които сме си копали с хилядолетия..
 При повече дъжд, течем где си искаме. Най-много обичаме да течем в мазетата на хората и да дирим ракия.
 Най-интересното е, че кога тръгнем да течем, често нема где. А нема где, ето защо:
 Дедо  Пешо изхвърлил тора от говедата. Спираме се докато сберем сила и го отнесем.
 Дедо Рангел изрезал асмите и
хвърлил пръчките у дерето...Сбираме и тях.
 Чичо Анто изхвърлил празни бутилки от бира...Наши са.
 Горският не е накарал резачите да изчистят изрезаните ластари... И тях  взимаме.
 И когато сберем всичко, не смогвме да течем там где сме текли. А когато не течем там, где сме текли, се нарича НАВОДНЕНИЕ. И отнасяме кметове, пешовци, рангеловци и антовци. Тук там и некой горски. И некое дете. Не пробираме. Що бързаме.

Р. Антов