БОЙ ДО НАСИРАНЕ, НОВИ ЛИЦА И СТАРИТЕ ЦИГАНИ. И ЕДНА ОБРЕЧЕНА НАЦИЯ.

 Те тия дни се изкефих максимално.
 Първо Левски би Черно море. С мъка, ама би. После биха Сидеров. Постановка или не, факт е че отнесе един десен прав. Това ме изкефи още повече. Чакам с нетърпение утрешния ден. Атака събира фенове пред парламента. Антиатака сбира фенове пред парламента. Очаквам здрав кютек. Не ми дреме кой ще победи. Що знам. Накрая ще сме победени всички ние. И тия, где се бият, и тия, где зяпаме. Победителите са известни. Вече 70 години.
 И кой победи на изборите ще ви кажа. И кой загуби. Победиха циганите. Загуби партия Референдум. Що явно някой го е страх от тази партия. Да не би да обърка нечии сметки. А сега всичко е ясно. За електрическо гласуване ще гласуват 240, где гласуваха против електрическото гласуване. Що некой по - умен от тях може да хакне сървъра и да спечели изборите. Що има акъл. Ама те имат пари. И цигани. Умните да одат у чужбина. Тук им требват гладни за пет кебапчета.
 Ама това у "Арена Армеец" надмина всичките ми очаквания. 21 век народа спи на чували с хартия. Най - грамотния, останал в България. И спи, що е сгрешил 90% от протоколите. Изборните. И Мая Манолова отиде да го защитава от собствения си закон. Същият, где една година тия, где я направиха народен защитник, не смогнаха да променят.
 А иначе нещата си вървят. Един утрепал една невеста и майка И, що я обича. Едни пребили една жена. Путин се насра у Донбас и избяга. Сега прави същото в Сирия. ЕС заприлича на цигански катун. Обама гледа и още не проумява за какво иде реч...
 А проектобюджетът за 2016 година е готов. Планирани са два милиарда повече приходи. Браво. Ама са планирани и 5 милиарда заем. За кво бе, джанъм!? Аз се сещам. Една част ще дадете на циганите, а другата ще я откраднете. После циганите пак ще ви изберат. И пак ще крадете, още по нагло. И пак. И пак. И пак... А пред парламента ще се бият. Други ще гледаме отстрани и ще се смеем. Некои нема да се смеят, що нема да има какво да ядат. Ама ще гледат.
 А партия Референдум ще е забравена. И така трябва. Що може да промени нещо. Може да променят нещо два три милиона българи, где са в чужбина.Где избягаха заради циганското гласуване. И где циганите никога няма да им позволят да се върнат. Защото държавата вече е тяхна.
ПП. Рисунката е на едно дете. Дете, где цял живот е в инвалидна количка. Обърнете внимание на рисунката! Това е рисунка на едно дете, где живее в България и никога не е ходило. А майка му му купува моливи и блокчета. За да рисува. С 200 лева пенсия. Те това е България. Догодина ще изхарчи 7 милиарда повече от тая. Познайте колко от тях ще стигнат до него!

ЦЕНАТА НА ЕСЕННОТО ЩАСТИЕ.

 Смяната ти е свършила. Нощната. Първата, где не си палил цигара. А не си палил, не що имаш воля, а що нарочно си отишъл на работа без пари и цигари. Да нема изкушения. И първата ти работа след работа е да минеш през едно магазинче. Вътре ухае на кафе и на парфюмиранатата, некъпана невеста пред теб. 4 цигари са един лев. У тефтера. После ще платиш. Кафето е 50 стотинки. Навън всичко е мокро. Прибираш се. Във входа ухае на котешка пикня, на къпано куче, на непрекипяло вино и на рекламни материали в пощенска и под пощенска кутия. Когато не си палил 24 часа, вече усещаш ароматите. Един бърз душ и сядаш на терасата. На масата пред теб камъни, още незалепени я по празна бутилчица, я по визитка. И виждаш фаровете на колата си. Забравени. Да светят на слепите духом. За 4378 - ми път. Взимаш два лева, слизаш, гасиш ги, плащаш борча и взимаш още 2 цигари. Да има.
 На терасата кафето е студено. Да не пада емайла от зъбите ти, где ги извадиха оня ден, та да слагат нови. Емайлирани. И палиш.
 И ароматът те връща в детството. При първата цигара. При реката. В киното с момиче и целувка у беседката пред детската градина...
 После се сещаш за хора, где са далеч от теб и ги обичаш, що ги познаваш. И знаеш, че и те те обичат, въпреки, че те познават. Или поне се надяваш да е така. Сещаш се и за хора, где не ги познаваш, а вече ги обичаш. Сещаш се, че трябваше да пътуваш, да събираш камъни и да цепиш дърва на приятел. И после да пиете вино. Младо вино.
 А вали. Ту дъждец, ту мъгла. Есен е. Дърветата са още зелени. Улиците са пусти. Две котета се катерят по купчина мокри дърва, а по покривите стоят премръзнали гълъби. После си наливаш чаша червено. Старо. Полезно е за сърцето. На гладно. И си пиеш хапчетата. У дъжд дърва се не цепят. И камъни не се събират. Що са измамно красиви. Като изсъхнат погрозняват. В дъжда е красиво и грозното.
 Та много се отплеснах. Исках само да ви кажа, колко струва щастието през есента. Точно 25 стотинки.
 Една цигара.
 ПП. Сега се чудя колко струва сърчице, нарисувано на замъглен прозорец.
После ще лепна неколко камъчета.

СКРЪБНА НОВИНА.

 Въпреки, че съм до болка пристрастен, като безпристрастен коментатор на спортни събития, съм длъжен да ви уведомя.
 Известният боксьор от свръхтежка категория, Путин, който бе печелил само в родината си, се появи на професионалния ринг. В първия рунд, спечели с 3:2 съдийски гласа и за награда получи Крим. Противникът му лежеше на стари лаври и въпреки техниката си, и явното си превъзходство, загуби. На видеозаписа сред рунда, беше видяно, как един БУК сваля Боинг, как руски танкове влизат в суверенна страна, която той обеща да пази и как удря под пояса ката циганин. Въпреки официалната жалба на съперника му, резултатът не бе променен.
 Във втория рунд на негова страна се включиха бежанци. Под претекст, че отива да ги спре, взе почивка в ъгъла си. След почивката нанесе няколко ъперкъта с МИГ 29, двадесетина прави с крилати ракети, и 543 удара с оръдия. Въпреки жалбата, резултатът във втория рунд е 4:1. Петимата съдии единодушно заявиха:
 - Кви правила бе? Тоя се бие. А кой се бие, определя правилата. Що се не биете и вие, а подскачате като балерини по ринга!? Нас ни не интересува, дали прави айфони и кво, и колко яде и пие. Правилата не ги определят тия, где приемат бежанци. И где правят гейпаради.И где дирят вода на Марс. Ценности търсите, а се не биете. Ценностите определя  биячът, а не поетът...
 Сега предстои третият рунд. Няма никакви шансове, Путин да бъде победен по точки. Ако противникът му не го нокаутира, ще загуби пояса си, феновете си и половината си ухо.
 ПП. Отивам у залата. Да викам за моя боксьор. Путин не е моя.

НЕЩО КАТО НИЩО И НИЩО КАТО ВСИЧКО

  Преди това сте спрели СИМ 1 и СИМ 2.  Точно 532  километра.От блока ви, до " Болата". Девет часа и три кафета. Не бързате за никъде. Есента още не е златна. Ама може и да е, що я не виждате. Тъмно, чистачките трият мъглата и "Z rock" ви кара да пеете колкото сила имате. Що няма кой да ви чуе. Вие да не сте Иве, та да ви слушат. Ревете горе долу като Слави Трифонов.
 На разсъмване сте на вълнолома. Вдясно. Под пещерата. Морето е будно. Чисти водорасли, умрели раци и миди. Чисти се и от лятото. Кофички от кисело мляко, пликове и бутилки без писма. На плажа ви посреща плажното куче. Всеки плаж си има куче пазач. Есен, зима и полет. През лятото не може да го опази от диваци, затова го няма. Гледа Ви с подозрение, но след като му давате нахапаната наденица, где сте взели снощи от Български Извор, вече сте първи приятели. Същата оная наденица,где ухае божествено, ама не може да се яде.
 После почва ритуалът. Обикаляте плажа и търсите. Есенният вятър е отвял пясъка и бързо намирате търсеното. Една монета от лев, и една от 50 стотинки. Боговете на морето са благосклонни. Хвърляте ги зад вълнолома. Пушите. Гледате зайчета до хоризонта. После вадите такъмите от багажника. Неопренът ви е отеснял с 10 кила, ама още става.. Добавяте на колана още едно парче олово, проверявате бутилка, жилетка, апарат... После я надявате. Водата е по - топла от вятъра.
 И после отивате в един друг свят. Тишина. Попчета ви гледат опулено. Морски кончета и игли стоят мирно. Криви раци се крият под камъните. Миди дишат вода, а рапани хапват миди. Водораслите се веят като знамена. Някоя медуза ви целува по устните. Горещо. Друг свят. Нечовешки красив... Що още не сме го заселили.
 Плувате, пълзите, водата хладно, но нежно ви гали и обичате целия свят. После посядате до една канара. Вече сте част от тоя свят. Извънземно земен. Приятел сте с всички. Социална мрежа с вселената. Попчета се крият под краката ви. Рак се чуди, дали да ви защипе, що сте му заели мястото. Кончетата са готови да ги яхнете. Нечовешки човешко. Неволно посягате за цигара. Те това е лошото. На десетина метра под водата трудно се пуши. После хващате малко миди, пет рака и пет попчета. И излизате. Втората бутилка е там...  220 атмосфери въздух. За утре. Що утре ще има, даже и вас да ви няма.
 Сбирате малко дръвца и се качвате пред пещерата. Палите огън, и съжалявате, що не сте изкупили всички пеевски вестници. Накрая плахо гори. Вадите ламарината от багажника. Докато се разгаря, си правите легло на скалите в пещерата. Това лято не са я насрали. Намирате и един по - мек камък за възглавница. После на ламарината отиват мидите, раците и попчетата. И се сещате, че сте забравили кепчето за скариди.
 После на вълнолома спира кола. Слизат момче и момиче. Гледат бутилките, жилетката и номера на колата ви. Явно ви мислят за избягал от някой психодиспансер. После се качват при вас. Турчета. Брат и сестра от Добрич. После ставате приятели. Морето е съвършената социална мрежа. Чашките от кафе са измити със солена вода, а една бутилка бяло вино, где сте взели за всеки случай е отворена. Бяло вино, миди, раци и попчета. Бистре, не си им била учителка.
 После телефонът ви звъни. Оня, със СИМ 3. Где го знае само един човек. И где почти никога не звъни, защото никога не се изключва. И где никога не му звъните. Даже не знаете номера. Никога не сте го знаели. И где ви се ще, никога да не ви звъни. И где ви звъни винаги, когато ви се ще, някой да ви звънне. И отсреща:
 - Къде си?
 Въпросът на въпросите. И въпрос, где не чака отговор. Защото е въпрос - отговор. Нищо и всичко... Нещо като живота.
 След половин час тръгвате. Пред пещерата остават момичето и момчето. С указания, къде да приберат ламарината. За напролет. Март, април...
 На другия ден сте пред блока. Точно 666 километра. От " Болата".

Р. Антов