КАК ДА СИ НАКОПАТЕ ДИАМАНТИ

  Оня ден ви казах как да копате злато и обещах да кажа, как да копате и диаманти.
  Диамантът е наречен диамант, що е диамант. Твърд е, не ръждясва и е добър проводник на топлина. Не става за изолация. Става за резане на стъкла. Може да видите как реже у некой филм с Жан Клод Ван Дам. Топи се трудно, чак при 4090 градуса, ама на никой му не требва стопен диамант. Даже и диамант, сложен на 1500 градуса без кислород му не требва, що става само за писане. Намират се като кристали, влакна и люспи. 
  Ама това може да го прочетете в Уикипедия. Ето какво не може да прочетете там. Що е най големата тайна.Знаят я само българските патриоти. Един такъв ми каза, че в България е бъкано с диаманти. Имало ги било навсякъде, ама ще ни ги вземат колониалистите. Та проверих. И разбрах, че насам идва Дънди. Дънди Крокодила. Писна ми Дъндовци да ни грабят, та затова ето какво трябва да направи всеки български патриот. За да си останат диамантите при нас. 
  Първо ви трябва стъкло. И чук. И пинцети. И голема торба. Всичко 19. 50 лева. Ама проверете колко струва Кохинор? Инвестицията си заслужава. И тръгвате по реки и чукари. 
Когато пред вас видите нещо лъскаво го пробвате дали ще среже стъклото, и ако не го среже, го праскате с чука, та да не среже ходилото на некой турист. Не е диамант. Парче бутилка е, счупена от некой патриот, пеещ "Ставай страна огромная". Ако реже, го турате у торбата.
Ако пообиколите и не намерите, не значи, че няма, а че се крият. Затова взимате лупа. Още 10 лева. И тръгвате по камънаците с нея. Не всичко, где блести, е диамант. Пак пробвате. Ако пак не реже, пак трошите. Ако реже, у торбата.
  Ако и тогава нема, взимате микроскоп. Още 2000 лева, ама си струва. Диаманти ще се копат, не кюмур. И гледате. Ако блести и не реже, не е диамант. Трошите с чука. Ако блести и реже, е диамант. Прибирате у торбата. С пинцетите.
Ако и с микроскопа не видите, да знаете, че сте попаднали на най едрите диаманти. Такива в България е пълно. Не купувате нищо, а взимате кирката и лопатата, где купихте, та да копате златото. И копате право надолу. Към центъра на земята. Тунел. Кои са чели "Хиперболидът на инженер Гарин" пътем сбират злато. Малко преди да сте изкопали 6 371 110 метра, ще ги видете. Диаманти колкото жилищен блок. И пълните торбата.
  Та не е лошо, да се ловите у работа, преди Дънди да дойде! Копане му е майката.
  А най убаво тия, где вервате че тук има диаманти, да си купите само чук. И да се треснете с него по тъпите глави. 
  Та да ме не мъчите.


Р. Антов

КАК ДА КОПАМЕ ЗЛАТО И ДИАМАНТИ.

Постоянно попадам на статии, колко сме богати на злато, диаманти, смарагди, рубини, сапфири и кви се сетите. И съм сигурен, че е така. И, че некой ни копа златото съм сигурен. Ама се чудя, що не копате вие, где ревете, че некой ви копа златото у държавата!?

Сега ще ви обясня некои неща за златото. То е един от най -разпространените метали на земята. Има го в пръста, скалите, пясъка и водата. Копае се с кирка, лопата, багери и булдозери. Златото, где е изкопано, откакто се копае злато, се събира в куб, със страна 20 метра. Демек 8 000 кубика. Като се знае, че един литър злато тежи около 20 кила, изкопаното злато на земята тежи 8 000х1000х20=160000000 кг.

Дотук стана ли ви ясно? 

Сега ще ви обясня как да копате. Требват ви лопата, кирка, драга и легенче. 100 лева всичкото. У реките, где се броят за златоносни, се добиват по три грама злато от кубик земя. Златото го купуват по около 50 лева грам. Значи, ако промиете един кубик, ще изкарате 150 лева. Един кубик земя е дълъг един метър, висок един метър и широк един метър. И след като съм ви обяснил, как да го копате, да се не юрнете да копате! Не съм дообяснил. Затова потърпете малко!

Има вероятност, да не попаднете на злато веднага. Това е 3579 пъти по вероятно, отколкото да попаднете. Ако пък се ядосвате, че некой ви копа златото, вероятността пада на 1: 9876. Щом сте тъп, та да се ядосвате, че некой ви копа златото, нема как да разберете, где се крие златото. Ама както и да е. Та в най - добрия случай, преди да попаднете на златото, требва да изкопате 3597 кубика земя. А това е изкоп, дълъг 3000 метра, дълбок 1. 173 метра и широк един метър.

Ако не сте ме разбрали, приятно копане! Ако сте ме разбрали, наздраве!

пп. Утре ще ви кажа, как да копате диаманти. Ако сте софянци, ще ви дам тема за размисъл тази нощ. Погледнете Витоша! Представете си, че диамантите са под нея. У чували. После сметнете, колко кубика е Витоша.

Р. Антов

ПРИКАЗКА ЗА ЕДНА ОПАШКА И ОЩЕ НЕЩО

ТОВА ОТ МЕН. ЗА ДЕЦАТА. В ДЕНЯ НА ДЕТЕТО.
  Имало едно време едно момиченце. Малко, беличко, диво и рошаво. Всяка сутрин го решели и превързвали коленете му. А то ги белело постоянно. А ги белело, що искало да порасне. И както знаете, човек где иска да порасне, никога няма да порасне. Понякога си мислело, че ако се качи нависоко, ще порасне. Качвало се по череши, зидове и магарета. То и затова ходело с обелени колена. Понякога мислело, че ще порасне ако вятърът го вдигнел до облаците. И гонело вятъра. Затова винаги било рошаво. Понякога мислело да хване златната рибка, ама един път щяло да се удави и се страхувало от водата. И все дърпало дявола за опашката. Що знаело, че ако я откъсне, дяволът ще прави всичко, где му каже. Знаело го от един Ян Бибиян, где играели заедно и искали да отидат на луната.
  Та минали години. Момиченцето станала на миналите години, плюс годините, где били минали. Ама не пораствало. Що искало да порасне. После отнякъде се появили децата му. Те пораснали, а то ги гледало как растат. И толкова много искало да порасне, че не пораствало грам. И все си спомняло за опашката. Искало да има такава. На дявол. Или дяволче. Все тая.
  И един ден, гонело вълните по плажа. Гонело вятъра, а той гонел зайчета по вълните. И гледало как един самолет рисува в синьото небе. И нещо го наболо по крачето. То било свикнало да се боде по храстите, но тоя път било различно. Първо помислило, че се е наболо на морско дяволче. Навело се. От мокрия пясък се показвало нещо бодливо. Дръпнало да го извади, а от пясъка изскочило дяволчето. Истинското. Онова, где момичето търсило цял живот. А сега го било намерило и хванала за опашката. Бодлива в края. Нали сте виждали дявол!
  И дръпнала, та да я откъсне. Дяволчето, нали е дяволче го заболяло, ама не викнало. Казало:
  - Не ми късай опашката! Ще ти я дам. Прави с нея само добро, иначе ще си я взема!
  После завъртяло опашката си по часовника и тя се откачила. И паднала. Момиченцето я грабнало и сложило в джоба. И пораснало. Вълните изчезнали. Останала някакво пяна. Вятърът вече не гонел зайчета, а надувал платното на една пластмасова бутилка от бира. Небето станало сиво, а самолетът спрял да рисува и почнал да пръска кемтрейлс.
  После момичето, где било вече пораснало, се почувствало уморено. От години и деца. Може и ХААРП да му е помогнал. Знае ли човек. И отишло да си купи солети. Имало точно осем стотинки. Една монета от пет, една от две и една от една. А в магазина момичето, где продавало солети, било с една ръка. И порасналото момиче си помислило:
  - Гледай го това! Сакато, а работи! Заема работното место на некой здрав човек.
Не стига това, ама го ударило у сметката. Подало му солетите и върнала ресто само девет стотинки. Три монети по три стотинки. И се усмихнало. Порасналото момиче побесняло. И решило да направи добро за някой здрав. И се сетила за опашката в джоба. Пипнало я и пожелало на другото момиче да порасне ръка. Та да види какво е да си здрав и да не работиш. И ръката пораснала. И момичето подгонило вятъра.
  Това е приказката, где исках да ви разкажа, и ви разказвам. Още не е свършила. Не обичам недоразказаните приказки. После дяволчето се появило. Изскочило от пакета солетки. И си взело опашката. Това, где е добро за порасналите момичета, не е добро за дяволите.
  Това е. Дотук.
Ама има още. Дяволчето не знаело, че когато си прибере опашката от някой пораснал, той пак става дете. И почва да гони вятъра. И вълните. И да го дърпа за опашката.
  И порасналото момиче пак станало дете. И решило да е такова, докато отиде там, где живеят дяволчето и другите дяволи. Пък там, да става квото ще.
  Важното е, че пак ще има кого да дърпа за опашката.
  Това е приказката, която исках да ви разкажа. Пък знае ли човек!? Може и верно да е. 

Р. Антов