БЕЗПЛАТНО УЧИЛИЩЕ ЗА ЦЕННОСТИ.

  От един коментар и от прегледа на новините се замислих. Замислих се за младите. За ценностите и културата им. Били сме нямали държава и образование, та затова немат ни ценности, ни култура. Та се върнах назад във времето. 
  Баба и дядо бяха хора без никакво култура и ценности. Родени през 1911 година. Баба останала сираче, що баща И загинал през Европейската война. Дядо не. Ходили на училище колкото да се научат да пишат и сметнат вересиите у хоремага. Та кво ще те научат такива хора. По цял ден стоях в стаята им, на печката джезвето с кафе, а дядо пуши и ме трови. И не може да ме изгони, що искам да ми разказва разни неща. А той не е чел, как се каляваше стоманата и тезисите на БКП. И ми разказва за лов, риболов, работа, роднини, семейство, фамилия... Все истински неща. Баба пък не обичаше истинските неща, а ми разказваше за караконджи, самодиви, тенци ... Дотук ни ценности, ни възпитание.
  Ама добре, че бяха мама и татко. Културни хора с ценности. И с твърдото убеждение, че трябва да ги предадат на мен. А за да запомня бързо ценностите, мама имаше една тояжка. Баща ми нямаше тояжка, ама в двора имахме дрян. Пращаше ми да си отрежа пръчката, а според това, где трябваше да науча, ми казваше колко дълга и дебела да бъде. Така се научих да не крада. Баща ми ме научи, след като бяхме брали грозде в лозето на Цветко Боцановски. Мама ме научи да се не къпя през март, ако до Върбак има сняг. Баща ми няколко пъти ми набиваше по дупето ценността да не пуша , ама явно недостатъчно.
  Мама ми наби ценността да ходя на детска и училище. Методично, травматично и несимволично. И двамата ми набиваха ценността, да не се бия винаги когато биех сестра ми. Бяха ми забранили да се къпя сам докато бях в първи клас. А аз се къпех и лъжех, че само седя до вира. Наклеветиха ме. Така ми набиха ценността за лъжата, че още ме топли. Веднъж ме видяха да бия кучето. Мама, с тояжката где биех кучето, ме научи да съм добър. В пети клас бях овладял всички ценности и набиването на ценности спря. И бях свободен да правя всичко. И го правех. Не всичко. Що знаех какво ще стане, ако направя нещо, где противоречи на ценностите им.
  Та това ми е мисълта. Не ви е виновна държавата, че нямате ценности. Изпорязахте дреновити дървета, та една дрянова пръчка нема от где да намерите. А без пръчка нема ценности. У детската най - много да се научиш да псуваш. Като каруцар. И биеш по - малките. Искате ли да чуете и видите, кво научих там преди 47 години, а?

Р. Антов

СЕВЕРОЗАПАДНИ ИСТОРИИ. ДВОЙНО ПИЯНА ТРОЙКА.

 От под навеса.
 Илия.
 Кат стана дума за тройки и пиене, ще ви разкажа и аз една история. Беше по комунистическо време. Нали знаете, морал, здраво семейство и трезвеност. Та се залюбих с една девойка. За пръв път се влюбих в зъбите, а не в дупето. Имаше едри и бели зъби, като на лъвица. И се смееше невероятно. Обичаше да се смее. Сисите като зъбите. Едри и бели. И кожата И такава. Бяла. Ама не бяла и нежна като мляко, а бяла и матова. Не съм виждал жена с такава кожа. Като бисер. Бяла и дълбока. И като фиданка. С черна коса и бял кичур отпред. За другото нема да ви казвам. Днешното порно е детско филмче пред това, где правеше. Некои се раждат с него. Не се учи. Що щуротии сътворихме по планини, реки, морета, нема да ви казвам. Ще ви разкажа за тройката.
 Имах един приятел. Мъкнеше се с мен навсякъде, а когато видя това създание, нема отърване. И го черпя, що е циция и отгоре. И един ден ми вика:
  -Братче, ако знаеш какви работи съм чул за тая, ще ти падне капата. Айде я пазари, да направим тройка!
 Първо не повярвах на ушите си, ама после ми проблясва идея и викам:
 - Па ти що мислиш, че съм с нея. И аз чух същото. Затова съм с нея толкова време. Ти нали знаеш, колко се задържам с жена. А тройки правим редовно. Ама като се понапие. 
 После му казвам плана. Понеже Пенка, да я наречем така, е маниак на убави кръчми, ще я заведем у некоя скъпа кръчма и ще я напоим. А оня умира от кеф. Ич не загрява, че Пенка и едно И е много, и се влачи с мен по кварталните кръчми, що ги обичам. И не обича ни кръчмите, ни пиенето. Обича мен. И аз нея.
 И на другия се разбирам с Пенка. И му викам:
 -Довечера ще ходим у Ростов /примерно де/. Що е най - скъпата и убава кръчма. Ще хапнем, ще пийнем, после у бара, а после у хотела. Ама свърших парите, а е кофти да искам от нея. Ти ще платиш. За пръв и последен път. И вземи апартамента. Може да се наложи да ви оставя на леглото и да спя на дивана.
 Оня цъфна. Пари при него бол, що не харчи. И сме у кръчмата. Аз пия виски, лапам бадеми, вечеряме, пия вино, а Пенка едва близва от чашата. Оня притеснено ме поглежда, а аз му смигам. У бара ще се донапие. После у бара. програма и 12 годишно уиски. Бутилка. Пенка не пие, аз пия. Млад бях и можех. Оня се притеснява, а аз му викам:
 -Вземи една бутилка за у апартамента! И бадеми. 
 После сме в апартамента. Пенка е пияна на талпа, що аз съм излял три по сто дванадесетгодишно уиски у саксията до масата. И отива да си легне. С дрехите. Ляга и вика:
 - Айде, няма ли да идвате. И се съблечете.
 Приятелят се съблича трескаво по гащи, ама не сваля чорапите. И рипа у одъра. Тя става и тича у тоалетната. Ще повръща. После се връща и сяда до масичката. Приятелчето лежи самотно, става, облича се и сяда при нас. Пенка ляга, що е пияна и пак ни вика. Оня пак се съблича и рипа у леглото. Тя пак става и отива у банята. Оня 4 пъти се съблича, тя 4 пъти повръща...
 После хванахме рейса, що съмна.
 После бяхме приятели още няколко дни. На третия ден Пенка разказала на една приятелка тази история и плана за тази история. А тя на друга приятелка. Тя на трета. И приятелчето чуло. И вече не беше приятел. Ромео се казваше. Без майтап. 
 А за Пенка какво да ви кажа. Роди двама сина. И внуци има. По някакво стечение на обстоятелствата, са и мои внуци. Сега ме чака да се прибера. И да ме захапе. С ония зъби. Белите и едрите. Като на лъвица.

Р. Антов

СЕВЕРОЗПАДНИ ИСТОРИИ. ТРОЙНО ПИЯНАТА ТРОЙКА.

 От под навеса.
 Непознатият.
 Седим под навеса. Пия лимонадка. Другите пият кво им се пие. Приказки от цял свят. И един става. Леко пиян. Ще ходи по невеста. Нова. Излиза, а непознатият казва:
. -Момчета, един съвет от мен. Никога не ходете по нови невести, когато сте пили. Слушайте кво препатих, и как Пешо щеша да парадира по гейпарадите. На купон сме. Квартира с огромно легло и кухня. По едно време една ми лови окото, ама още съм трезвен, а и тя трезва. Танци, манци, народа се разотиде, Пешо спи на масата, аз я тръшвам на леглото и се почва. Кво се почва, не помня, ама помня, че по едно време и Пешо се намъкна гол при нас. После пак не помня. По някое време се събуждам. Махморлуков мерак нали знаете кво е. Нема друг такъв. Обръщам се и почвам да галя едно дупе. А то се събужда и се намества. Топло, топло... И го напъвам леко. И Пешо:
 - Недей, Илко, че ще се посакатимЕ.
 Оная от снощи, се била изнизала през нощта. Докато сме спали. Добре, че Пешо се събуди. Иначе верно щеше да се осакатим. А може и да греша. Знае ли човек?
 Това е. Внимавайте да се не посакатитЕ! Приятна и споделена вечер! Нема значение с кой.

Р. Антов

ЗА ЖЕНЕНЕТО ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД И XV КОНГРЕС НА БКП

 След тежък и изнурителан ден се прибирам у нас. Пия три по сто,наглеждам ви у фейсо и бегам при невестата. Телевизорът работи,легам и викам:
 -Где си бе,жено? Гушни ме!
 А тя:
 -Гледай бе, идиотино! Гледай! Хората се женат от пръв поглед. А я те погледнах цели три пъти, и въпреки,че те видях, се омъжих за теб. Нема да си го простя цел живот.
И ме рита, апе и гледа за некви, где се женат от пръв поглед... По нова.
 Я погледах, погледах и И казвам:
 -Времената се менат бе, Росе.Едно време я кат се жених за теб, телевизорите беха кът. Гледахме един у фоайето на общежитието. Не дават ни кой се жени, ни кой се развежда. Дават XV конгрес на БКП или XXV на КПСС. После токът спре и не видиме с кой си легаме. И пиехме кво има. Кат изтрезнех за пръв път, от пръв поглед те видех за пръв път. И разбрах,че си ми вече невеста. Кат изтрезнех за втори път, от пръв поглед видях, че си ми родила двама юнака. И от тогава не изтрезневам. Що ме е страх да гледам. Та тия где ти ги гледаш сега, нема ги гледам. Че ме викнеш да ги гледам кат изтрезнеят!
 И сега си допивам бутилката. И ви споделям живота си. Ич ви не виждам профилните снимки. Току виж съм се оженил за Евгени Минчев... От пръв поглед.

Р. Антов