Душ, чашата вчерашно кафе до лаптопа и цигара. Рядко първата цигара не е в леглото. Студентски навици. Снощи преместих масата с лаптопа. Сега гледа през прозореца, що се чудех, какво да правя. И пиша:
"ПОСЛЕДНИ НОВИНИ. САМО ЗА ТЪПИ ГЛАВИ". И поглеждам навън. И спирам. После отварям прозореца и пускам студа в стаята. И спирам дотук. И пиша: "Събужда ме слънцето..."
А пиша, защото навън е невероятен ден. Слънце. Небето е синьо. Цъфнали сливи /истински/, заскрежени дървета. Коли, с диаманти по тях. Училищен двор с хиляда и седем гълъба. Сини, сиви, кафЕви, шарени. Белите се не виждат от скреж. После един зъл котарак ги подплашва и те кацат по покривите. После минават няколко човека, сгушени в пролетни якета. В зимния студ. Забързани. Една майка води дете към детската градина. Една жена води две огромни къдрави кучета и едно маломерно. Гълъбите пак кацат в двора. Котаракът е на дървото. Едното куче е под дървото. Другото влачи жената към дървото. Детенцето дърпа майка си към оградата. Да види по отблизо как ще приключи историята...
А в далечината планина. Мъгливата планина. Ама не оная от книгите. Моята. Като някакъв дух. Нощес е имало мъгла. Сега почти я няма. Останала е по дърветата. Като скреж. Или като бяла премяна. На невеста. Която иска да я видим. Преди слънцето да я съблече. Оставам без дъх.
В написаното няма никакъв смисъл. Както нямаше да има никаква смисъл, ако бях написал това, где почнах. Затова никога не търсете смисъла! Защото няма да го намерите. Ще го видите, ако не го търсите. Много търсехте смисъл в това, какво търси ВП у Сирия. Сега ще търсите смисъл, що си е тръгнал. А смисъла е пред очите ви.
Препълниха ни се курортите. И поради това ще отменят забраната за палатки на плажа. Ей това е. Изтрепаха се, та да си опъна палатката на плажа или планината. Както я опъвах преди да се изтрепят. И както ще я опъвам винаги. Палатката. Спалният чувал отлетя.
Р. Антов
