Ще почна отдалеч. През 1987 година бях на 25. Работех. Ако щете вервайте, и заплата взимах. 175 лева. Заплатата ми стигаше за 67 кила кучешка радост. Демек, всеки ден можех да ям по две кила салам. Стигаше ми и за наема. 80 лева. Демек, след като го плащах, можех да ям по кило и нещо салам. С неповторим вкус. Ток не плащах, защото бе направо без пари. Банани не купувах. Рядко купувах книги, защото хубавите книги бяха кът. И с дрехите бе същото. В чужбина не пътувах, защото ме не пускаха. И бях спокоен. Нито ще ме ограбят, нито ще ме убият. Във вестниците и по телевизията нямаше убийства и обири. В село един изнасили една баба, друг утрепа един, ама това беха дреболии. И ги немаше ни у вестник РАБОТНИЧЕСКО ДЕЛО, ни по телевизора го дадоха. Бях спокоен, че няма да остана без работа. Партията се грижеше всички да работим. Ако у Плешивец, Видинско нема даскал, пращат по разпределение такъв от Бургас, Бургаско. И на почивка ходех без пари. Може да не ви се верва, ама е верно. 1988 година отивам в Мичурин. Наемам квартира за 140 лева. Свалям багажа и се обаждам на един колега от института. Вечерта сме в тях. А жена му изчезва. Некултурна. После се появява. Апваме, пиваме и тръгваме. А Сашо казва:- Тук ще стоите. Доби пренесе багажа ви. Аз за какво пазя стаи за колеги цяло лято?
А после ми подава 120 лева. От квартирата. 20 лева оставил да се почерпят.
Абе чудесен живот беше. После се прибрах безплатно. Даже тръгнах с непохарчени пари. С един приятел. И докато се приберем, останах без пари. Четири дни Мичурин - Монтана.
И армия имахме. Регулираше безработицата. 150 000 човека излизаха от пазара на труда и минаваха на пълна държавна издръжка. За цели две години. Некои даже работеха, ама безплатно. Това, где никой не искаше да работи. Та на думата.
Те таа армия ни съсипа. Дойде Рейгън и се почна едно въоръжаване. Яко. И понеже немахме право да обявяваме търгове за танкове и пищови, ги купувахме без търг. От СССР. По цени на СССР. Колко кажат, толкова. Та понеже ме мързи да смятам, ще помоля патриотите, где се гордеят с великата ни армия да сметнат. Виждал съм данни, с какво оръжие сме разполагали през 1989 година. Да проверят колко е струвал един танк, един самолет или един патрон. И да смятат.
Ще останат шокирани от крайния резултат. Затова мразя армията. И Рейгън. Баха ни мамата и на соца, и на спокойния живот. И на младостта. Заради него и демокрацията сега съм на 55 години.
Опа, затова и 1989 година ни завари гладни, жадни, боси и затънали в дългове до шията. Прасетата, виното, обувките и доларите бяха отишли в СССР. За да плащаме танкове, самолети и патрони.
Р. Антов
