Едно време обичах Русия. Тогава тя бе една най - обикновена република у СССР. Тя ни бе освободила от турците. После СССР от фашистите. Той бе приютил героя от Лайпциг. Той сам бе победил Германия. Павлик Морозов, где предаде баща си, ми бе за пример. Павел Корчагин, Зоя Космодемянская, Матросов, Мересиев ... После СССР бе погребан. Ама Русия остана. Оттук, оттам се чуха приказки, че Левски и Ботев не са я долюбвали, ама кви са Левски и Ботев. Българи. А който обича повече България, отколкото Русия, не е българин. Да го знаете от мен. Кой обича Русия, нема право да обича друг. Разрешена е да обичаш само нея. А доказателство за обичта, е омразата. Трябва да мразиш. Да мразиш ЕС, НАТО, САЩ, Сорос, Немцов, евреите, мюсулманите, гейовете, терористите, антитерористите, джихадистите, антиджихадистите и папата. Папата не е православен, затова. Православни са единствено руснаците. Те вярват в бог. Техният бог е този на снимката. Преди беше Сталин. По - преди Ленин. Същият Ленин, антихристът, чиято мумия стои насред столицата на най - православната държава, погребана по древноправославен ритуал. Май трябваше да намразя и България, за да обичам Русия.
Та както казах, обичах Русия. Като мразех. После Русия си взе Крим. Нема лошо. После в Донбас стана страшно. Русия тръгна пак да воюва с фашизма. И нещо в мен се пречупи. Вече не я обичах.
Сега нито я обичам, нито я мразя. Не обичам единствено тези, где ми казват кого да обичам и кого да мразя. Що обичат Русия. И са готови да се огъзят. На Русия. По православному. Същите утре ще се огъзят на Турция. Пак по православному. Що са истински българи, а не като Ботев, Левски и Стамболов.
