Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

понеделник, 29 януари 2018 г.

НОВИНИТЕ ДНЕС. АНАЛИЗ.

 ОТ СТРАНАТА:
*Екип митничари задържа 2 700 литра нелегално гориво. Други екипи митничари не задържаха 2 700 тона нелегално гориво, 270 000 кутии цигари и 270 тона нелегален алкохол.
*Прокуратурата, НАП и ДАНС ще проверяват имотите на богатите българи. Списъкът на подлежащите на проверка им бе предоставен от Пеевски.
*БАН критикува членството ни в ЕС. Основен аргумент на критиката е, че към ЕС са изтекли български мозъци. Съгласен съм с БАН. За пример, че тук нема мозъци мога да дам БАН.
*Цветан Василев е невинен за КТБ. Според Цветан Василев. Точка.
*Надзирателите искат по-високи заплати. Искат, ама нема. Милиционерите прибраха парите. Те пазят държавата, а не затворниците.
*ГДБОП издирва деца чрез социалните мрежи. За съветник взеха съседката. Тя издири и намери там съпруга си. Сега е спокойна, че винаги знае къде е. Даже на задушниците му носи цветя. И свещ пали.
*А некакъв заплашва до скочи от деветия етаж в Студентски град. Докато пиша това, може да е скочил.
*Грипната епидемия се разраства. Има лекарства. Расте и подкрепата за ГЕРБ, БСП и патриотите. Нема спасение.
*Трима тинейджъри са арестувани. Били се заради момиче. Заради момиче, ей! Още има надежда за България.
ВОДЕЩАТА НОВИНА:
 Пак Истанбулската конвенция. Водещите коментари са за джендърите в конвенцията. Да ви светна. Джендър идва от турската дума "джендем". Ад. В Пловдив от веки веков има Джендем тепе. Сега са казва Младежки хълм. Капанът с дженджърите е заложен още по времето на турско иго. Прочее, и "джандарин" идва от там.
Другите новини са нормалните. Няколко набити лекари, няколко катастрофи и други дребни неща. Като например поредната корупционна сделка или европредседателството.
ОТ СВЕТА:
*Ердоган трепе кюрди в Сирия. САЩ, ЕС и Русия мълчат. Мълчи и ООН. Турция не е Северна Корея.
*В Кремъл обучават соколи да свалят дронове. Има обучени орли, които свалят крилати ракети.
*Путин призова политиците да не допуснат израстване на плевелите на национализма. После кредитира 20-30 националистически партии в ЕС. Льо Пен бурно го аплодира.
*Феминистки искат оставката на френски министър. Бил изнасилил дългогодишната си любовница.
*Белгийски ресторант продава минерална вода от чешмата. Гадове. Тук само вино от чешмата продават.
*А щатските борсови индекси се оцветиха в червено. Има основен икономически закон. Ако щатските борсови индекси почервенеят, гащите на банкерите ще покафенеят.
СПОРТ:
Григор Димитров е най-големият пич на света. А най-големият отбор е Левски.
ВРЕМЕТО:
Лятно.

неделя, 28 януари 2018 г.

ЗА КОТЕТО НА СЪСЕДКАТА



"Кво ме гледаш бе, комши? И ти ли като тия клюкари в блока? Не им вярвай какво приказват за мен. Сега ще ти разкажа цялата история. 
За засуканата съседка на етажа до мен. Ако знаеш какво котенце има. Да ти е кеф да го галиш. Кво се хилиш като идиот? За истинско коте става дума. Мъжко. Научи се да идва на моята тераса. И ходи по парапета. Страх ме е да не падне, защото съм на осмия етаж. И съседката да няма какво да гали. Та оня ден се прибирам и виждам едно сухо дърво. И се сещам. Мъкна дънера до нас. Цял ден режа, нагаждам, кова... И накрая стана нещо красиво. Стои изправено в ъгъла на терасата. Далеч от парапета на терасата. А най отгоре площадка. За котарака. Да се излежава безопасно, ама и да може да се любува на уличните котки. Той се катери и настанява на площадката. Наднича от нея и се кефи. Прилича на орел в гнездото си. Високо, високо... И безопасно. По едно време чувам, че съседката са прибира от работа. Излизам на терасата и чакам да се покаже. И тя се показва. Къпана. С една черна тениска, где едва скрива убавото И дупе. Деколте изрязано за да не И е жега. А под тениската подскачат като яренца две любенички. И я викам:
- Ела да видиш котето! И да го погалиш по главата!
А тя:
- Бре, на теб кога ще ти дойде акъла? Внуци имаш.
- Сериозно бе, съседке. Айде идвай, че ми е интересно! Двамата ще го галим. Твоето коте.
- Ти луд ли си бе? Какви ги плещиш? 
- Не съм. За котарака ти говоря. Твоя котарак. При мен е.
След минута нахълтва:
- Къде е?
Водя я  в хола и отварям вратата на терасата. А нейният хубостник стои на дървото като орел. И гледа към перилата, готов за скок. Тя стои пред мен. Къпана. Ако бех  по- млад, щеше да  мисля нещо друго, ама сега само мисля да е доволна от това, което съм направил. И в тоя момент котаракът скача към парапета на терасата. Не успява да се задържи, обръща се във въздуха и надава рев:
- Маууууууууууууууууууууууууууууу.  
И полита.
Излитам и  аз, като мисля, че ще го видя как лети като орел от осмия етаж. Ама  го виждам забил нокти във въжетата на простора. И чувам писък зад мен. Чули са го сигурно  и във Варна. Обръщам се и виждам как съседката бавно се свлича на земята. Грабвам първо котарака. Той гребе и хапе, но не усещам болка. Пускам го в стаята, грабвам някакво мокро парцалче от простора и започвам да свестявам съседката. Не съм свестявал човек, ама съм гледал  „Спасители на плажа” с Памела Андерсън. От там съм научил как се прави изкуствено дишане. Обръщаш припадналия по гръб,  надуваш му въздух в устата и притискаш гърдите. И почнах. Надувам устата, притискам гърдите и от време на време трия устните с влажното парцалче. Нищо, че съм целия в кръв от спасяването на мачето. И чувам втори писък. Най-голямата клюкарка в блока чула първия писък и се притекла на помощ. И те това разказва:
- Чувам, че пищи жена. Тропам по вратата, а тя се отваря. Не е заключена. И виждам картинка от филм на ужасите. Комшията, где все заглежда булките по малата, целия надран и кървав. Под него съседката  по тениска, вдигната на пъпа. А той с едната ръка мачка сисите и, а с другата се опитва да и запуши устата с прашките и. А в ъгъла котаракът трепери от страх. Кой знае какво щеше да стане, ако не бях отишла. И ако не бях звъннала на полицията.
Та това е, комши. Не е това, где е видяла клюкарката.  Полицайчето ме разбра. Най ме разбра, когато направи очна ставка със съседката. Пак бе по тениска. Ама с оная оранжевата. Която  е доста дълга. Цяла педя над коляното.  Написа ми само един акт. За дребно хулиганство.  Каза, че не може да пише за едро, защото съседката е дребна. И тениската е дребна. Добре, че си беше сложила сутиен, що ако бе обърнал внимание на сисите, щеше да ми напише акт за едро хулиганство. Даже два акта.
Само се чудя от где са се взели на простора ония прашки, где триех устните и. Сам живея. Стар човек съм. Пуста склероза. И пуст котарак. Все патя от добротата си. И обичта към животните. Айде чао. И не вервай на оная скокондрила!"

Кво ме гледаш бе, комши? И ти ли като тия клюкари в блока? Не им вярвай какво приказват за мен. Сега ще ти разкажа цялата история.
За засуканата съседка на етажа до мен. Ако знаеш какво котенце има. Да ти е кеф да го галиш. Кво се хилиш като идиот? За истинско коте става дума. Мъжко. Научи се да идва на моята тераса. И ходи по парапета. Страх ме е да не падне, защото съм на осмия етаж. И съседката да няма какво да гали. Та оня ден се прибирам и виждам едно сухо дърво. И се сещам. Мъкна дънера до нас. Цял ден режа, нагаждам, кова... И накрая стана нещо красиво. Стои изправено в ъгъла на терасата. Далеч от парапета на терасата. А най отгоре площадка. За котарака. Да се излежава безопасно, ама и да може да се любува на уличните котки. Той се катери и настанява на площадката. Наднича от нея и се кефи. Прилича на орел в гнездото си. Високо, високо... И безопасно. По едно време чувам, че съседката са прибира от работа. Излизам на терасата и чакам да се покаже. И тя се показва. Къпана. С една черна тениска, где едва скрива убавото И дупе. Деколте изрязано за да не И е жега. А под тениската подскачат като яренца две любенички. И я викам:
- Ела да видиш котето! И да го погалиш по главата!
А тя:
- Бре, на теб кога ще ти дойде акъла? Внуци имаш.
- Сериозно бе, съседке. Айде идвай, че ми е интересно! Двамата ще го галим. Твоето коте.
- Ти луд ли си бе? Какви ги плещиш?
- Не съм. За котарака ти говоря. Твоя котарак. При мен е.
След минута нахълтва:
- Къде е?
Водя я в хола и отварям вратата на терасата. А нейният хубостник стои на дървото като орел. И гледа към перилата, готов за скок. Тя стои пред мен. Къпана. Ако бех по- млад, щеше да мисля нещо друго, ама сега само мисля да е доволна от това, което съм направил. И в тоя момент котаракът скача към парапета на терасата. Не успява да се задържи, обръща се във въздуха и надава рев:
- Маууууууууууууууууууууууууууууу.
И полита.
Излитам и аз, като мисля, че ще го видя как лети като орел от осмия етаж. Ама го виждам забил нокти във въжетата на простора. И чувам писък зад мен. Чули са го сигурно и във Варна. Обръщам се и виждам как съседката бавно се свлича на земята. Грабвам първо котарака. Той гребе и хапе, но не усещам болка. Пускам го в стаята, грабвам някакво мокро парцалче от простора и започвам да свестявам съседката. Не съм свестявал човек, ама съм гледал „Спасители на плажа” с Памела Андерсън. От там съм научил как се прави изкуствено дишане. Обръщаш припадналия по гръб, надуваш му въздух в устата и притискаш гърдите. И почнах. Надувам устата, притискам гърдите и от време на време трия устните с влажното парцалче. Нищо, че съм целия в кръв от спасяването на мачето. И чувам втори писък. Най-голямата клюкарка в блока чула първия писък и се притекла на помощ. И те това разказва:
- Чувам, че пищи жена. Тропам по вратата, а тя се отваря. Не е заключена. И виждам картинка от филм на ужасите. Комшията, где все заглежда булките по малата, целия надран и кървав. Под него съседката по тениска, вдигната на пъпа. А той с едната ръка мачка сисите и, а с другата се опитва да и запуши устата с прашките и. А в ъгъла котаракът трепери от страх. Кой знае какво щеше да стане, ако не бях отишла. И ако не бях звъннала на полицията.
Та това е, комши. Не е това, где е видяла клюкарката. Полицайчето ме разбра. Най ме разбра, когато направи очна ставка със съседката. Пак бе по тениска. Ама с оная оранжевата. Която е доста дълга. Цяла педя над коляното. Написа ми само един акт. За дребно хулиганство. Каза, че не може да пише за едро, защото съседката е дребна. И тениската е дребна. Добре, че си беше сложила сутиен, що ако бе обърнал внимание на сисите, щеше да ми напише акт за едро хулиганство. Даже два акта.
Само се чудя от где са се взели на простора ония прашки, где триех устните и. Сам живея. Стар човек съм. Пуста склероза. И пуст котарак. Все патя от добротата си. И обичта към животните. Айде чао. И не вервай на оная скокондрила!

петък, 26 януари 2018 г.

УЖАСТ!!! ПРЕЗИДЕНТЪТ РАДЕВ ПОДКРЕПИ ИСТАНБУЛСКАТА КОНФЕКЦИЯ!

  Снимка на Роси Антов.На теб, който четеш това, искам да благодаря, че не прочете само заглавието. Та оня ден пуснах един кодош с Истанбулската конвенция. И го пуснах по разни фейсгрупи. Пуснах го и в РУМЕН РАДЕВ, МОЯ ПРЕЗИДЕНТ. Със заглавие:

БЪЛГАРЕ ЮНАЦИ, ДА КАЖЕМ НЕ НА ИСТАМБУЛСКАТА КОНФЕНЦИЯ!

И народът се юрна да казва НЕ. Без да прочете за какво казва не. И  да споделя. Без да прочете какво споделя. Не обърна внимание и на правописните грешки в заглавието и това под него. Та на думата.
 Тия хора не си дадоха труда да прочетат десетината реда под това заглавие. Представям си, колко от тях са прочели конвенцията. Ама не я подкрепят. Категорични са, че ще разврати народонаселението българско. Некои не я подкрепят, защото поповете православни я анатемосаха. Може и те да я анатемосват, без да са я прочели. А не са имали време да я прочетат, защото са си правили бебета. Монах на монах и поп на поп. По манастири и черкви. По православному. И по канон православен. Не четат, а всичко знаят. И поповете и истинските българи. Не четат и в Русия и още една бивша светска република. И те не са подкрепили конвенцията. И там слушат поповете и православните императори. И им вярват. А сърбите я подписаха. Прочем, подписа я цяла цивилозована Европа.
 Та да ви кажа. Аз нито съм ЗА, нито съм за НЕ на таа конвенция. Против съм, ако само четете заглавията и всичко ви става ясно. Не съм против, че не може да мислите. Против съм, че не се опитвате да мислите. И друго да ви кажа. Какво мисля. В момента мисля, че не третият и седемдесет и седмият пол ще съсипят България. България ще я съсипят тези, които четат само заглавията и после гласуват. С ДА, НЕ и с различните бюлетина. Без да помислят.
Това е.
Опа. Забравих. И първата дама подкрепя Истанбулската конФекция. В Интернет има доказателствен снимков материал.
ПП. Ето и линк към статията,за която иде реч.http:
//www.dedavanga.com/2018/01/blog-post_23.htmlhttps://l.facebook.com/l.php?https://l.facebook.com/l.php?u=http%3A%2F%2Fwww.dedavanga.com%2F2018%2F01%2Fblog-post_23.html%3Fspref%3Dfb&h=ATMQME7bssUufFAniL0asHKAh7gSa5y8ZXEO9Wvamet--af7_59B67td7Ho1m3NoGU85xoQehfc0qdcSiT5YSJcsez8MXeDVycYnyeb_NJ2kDEOjojXzkSINVElDfNXI7qoBJA0MDSOMvxHxRpk6U9dpHmqK7Ff4YsuVHiCvnfZuN2zvzIxxwTo6TX31FxIqRIo_ghQSiXuM-AvncULTVsy9bySq4F2D7YwlUgWcG_r-tfSSSxoV5LNPBYQAGNahknOBM7IAWE16x4yb1dQrD_Usy3WanAQcoWnyBQ

Роси Антов


сряда, 24 януари 2018 г.

АНАЛИЗИРАНИТЕ НОВИНИ

НОВИНИТЕ.
* Уволниха шефката на Агенцията за закрила на детето. Нема кого да закриля.
* Парламентът каза НЕ на Анадолската конвенция. Преди второто гласуване парламентът ще прочете Анадолската конвенция.
* ДАИ уволни служителат на ДАИ, който разкри корупция в ДАИ. За нелоялно отношение към работодателя.
* Свещеници православни се молят срещу анадолската  конвенция. У Дряновския манастир. Молят се, а на почивките си свирят на дудуците. И лекуват хемороиди.
* БСП искат референдум за анадолската конвенция. Бившият кмет на Стрелча обеща, че ще подкрепи референдума. От панделата.
* Родители защитават учител, набил дете. Това е. Майната им на анадолските конвенции!
*  А Корнелия била кака на Слави. Сега разбрах. От едно котило са. Каките помните ли?
* Съдът призна за виновни двама братя за убийство, един генерал за крадлък и един ром за една оскубана кокошка. Останалите се невинни.
И ВОДЕЩАТА НОВИНА ОТ СТРАНАТА:
* МО приема кандидити за начална военна подготовка. Има вече 127 кандидати. От третия пол.

ОТ СВЕТА.
* Американският външен министър помоли руският външен министър да притисне Асад. Точка.
* Ердоган разширява Турция. Засега на Югоизток. Нема само Путин да разширява Русия. Кофти ще стане, ако реши да я разшири на северозапад.
* Руски СУ57 демонстрира ново въоръжение. Успешно, според Кремъл. Нема нито един убит зрител, самолетът е кацнал здрав и пилотът е оцелял. Само 4 къщи до полигона,  на 4 килиметра от мишените на полигона, са били ударени от незасечени метеорити.
* А докато папата критикува фалшивите новини, от конкурс за красота в Саудитска Арабия изгониха няколко кdмили. Имам подозрения, че същите ще се явят на конкурс за красота в Българияq a една от тях ще го спечели.
Това е.
ВРЕМЕТО.
* Времето е на Пеевски и тия, где са му дали времето. Иначе един пееше, че времето е наше. А един друг казваше: Да ама не!
СПОРТ.
* Григор загуби мач. Спечелил е сърцето ми. Те и Левски са го спечелили. Ама поне един път да бият чорбата, та да ми напълнят и душата.

НА ЕНЧО. ОБЕЩАНОТО.

Едно момче, где още не е пораснало, ме помоли да кажа нещо. Или поне да напиша притча за приятелството и предателството. Та понеже е много мой човек, ще кажа нещо. И ще го напиша:
Енчо, имало едно време двама приятели. Двама. Приятели. Едно време. Единият умрял. За другия. А другият имал цялото време на света за да разбере, кой му е приятел. Особено ако играе ръченица, тежи 110 кила и гледа на света от 187 см. височина. Това е.
И друго да ти кажа. Зарежи приятелите! Намери некоя мома я тръшни на дивана! И я нацелувай! И обещавам, че ще играя на сватбата ти. Ръченица. Нищо, че не умея.

вторник, 23 януари 2018 г.

БЪЛГАРЕ ЮНАЦИ, ДА КАЖЕМ НЕ НА ИСТАМБУЛСКАТА КОНФЕНЦИЯ!

Снимка на Роси Антов.Чета за неква Истанбулска конфекция. И като истински български патреот чета само заглавието и съм наясно по въпроса. Никакво приемане. Тия ли истамбулци, где са ни държали у робство 800 години, че ми каат кво да праим. Да беше Московска конвенция, друго щеше да е. После отивам у моите патриотични сайтове и чета. И съм наясно по въпроса. Никакво приемане.

 Представяте ли си, че съм на работа. И плясна некоя колежка по дупето. Щипна я по бузката. Хвана я за коленцето... И тя се оплаче от мен. Абе, я да ни съм холивудски артист, та да ме съдят. Българин съм. Мъж. Българин. Горд. После се прибирам. И представете си, мойта изгора не е турила на масата салатката и ракията. Че я смлатя немедлено. После ще удара две ракии и ще я сритам да тури боба. Ако не му е сложила чубрица, пак ще я сритам. После ще я сритам да ми донесе бирата и ще си пусна РАДКА ПИРАТКА. И ще се оригвам и пърдя на воля. После ще я накарам да изчисти масата. И че я тръшна на спалнята. За една петминутка. Смее ли да каже нещо!? На сутринта ще я шамаросам, що кафето е студено. Ако е топло, пак ще я шамаросам. Абе нали съм глава на семейството. Требе да се знае. И да не мисли да се оплаква. Ако иска да нема насилие, да дойде с мен да тренира бойни спортове. У ВОЙНСКИ СЪЮЗ ВАСИЛ ЛЕВСКИ тренираме здраво. 
  И за гейовете ми стана ясно. Права искат с таа конвекция. Ама тайно, защото никъде ги нема в нея. Ама ние патриотите требва да бдим. Представете си, че почнат и да се женат! И деца да правят. 
Прочем, негде прочетох, че и лесбийките са от третия пол. Та частично подкрепям Истамбулската конфенция. Нищо не са ми направили. Пък и сексът между тех нема нищо общо със секса между притежателите на членове. Редовно ги следя. По XXL. 
Това е. Не на Соросоидите, масоните и тамплиерите! Да на България! На Велика България! На НРБ! Вечна дружба със СССР!Да живее международното положение!

ПП. И изгората ми е против конвенцията. Заради лесбийките. И заради друго. Навици си е изградила с мен. Ако бега от мойте шамари, не знае на къв друг истински българин ще налети.
Айде чао! Отивам да чета какво казват брадва и чегебара по въпроса.

петък, 5 януари 2018 г.

ЗА ТОЗИ ТЪП, МЪРЗЕЛИВ И ХЛЕНЧЕЩ СЕВЕРОЗАПАД

Снимка на Роси Антов.  Та за северозапада. Мързеливият и тъп северозапад. Да ви обясня за какво иде реч, защото се начетох на тъпотиите ви. Първо да ви кажа, че референдумът за отцепване е измислен от некой болен мозък, ама поне разлая псетета. Та ще почвам, стъпвайки на икономическите теории на Хегел, Маркс, Малтус и Робинзон Крузо.
  В частност ще се спра на Видинска област, защото между нея и другите две няма разлика. Ще започна с пътищата. За последно път там бе правен през 1986 година. Следващият бе направен през 2012. После ще свърша пак с пътищата. Та на темата. 
  Във Видин имаше химкомбинат, произвеждащ основно гуми. Основно за СССР. Суровините поручаваше основно от СССР. Имаше телефонен завод в Белоградчик. Произвеждащ телефони за СССР. Имаше няколко по-малки завода, които няма да изброявам, защото няма да променят основното, което искам да ви кажа. В момента в който СССР реши да търгува с пари, да продава суровини за пари и в частност да пазарува според правилата на пазара, нещата зазляха. Заводът остана без суровини и пазари. И се снима. Така се снимаха повечето предприятия. И народът остана на улицата. Най-умните усетиха накъде отива работата и се преместиха. В София например. До там имаше пътища. После се повиха инвеститори. И инвестираха там, където имаше пътища, а не дупки. И видинско остана без нито едно голямо предприятие. Някои, не толкова умни като първите решиха да правят бизнес. А както знаете, бизнес се прави или с глава, или с дупе. Ленин го е казал. Тия, които го правеха с глава, фалираха. Ще ви обясня защо. ВНИМАВАЙТЕ! Ако в един район има едно голямо предприятие, то създава целия район. За пример ще дам тецовете Марица. Дават работа на работещите в тях. Работещите в тях дават работа на продавача на дрехи. На продавача на месо. На продавача на кебапчета. На продавача на водка. На продавача на тоалетна хартия. Тецовете дават работа и на десетки или стотици по-малки предприятия. Едно им копа кюмура. Едно им ремонтира ел. двигателите. Друго им продава лагери. Трето им чисти боклука, четвърто им прави палета... И тези предприятия от своя страна дават работа на още хора, които дават работа на продавача на дрехи, на продавача на кебапчета и на таксиметровия шофьор. А във Видинско не остана нито едно такова предприятия. А държавата нехаеше. Не само ББ. Нехаеха и комунисти, и седесари и царисти. Само помогнаха на някои техни хора, които правят бизнес с дупе, да дръпнат напред. И друга голяма част от хората, които искаха да правят бизнес с глава, се изнесоха. Към София. После по цела Южна България. Там имаше пътища. А както е казал Мойсей, там, где има път, има и бизнес. И кебапчийници има.
После държавата направи мост. През Дунав. Появи се надежда. Ама когато мостът бе готов, се оказа, че до него път няма. И надеждата изгасна. После към София и Южна България се запъти друга голяма част от малкото останали умни и работливи хора от видинско. И умните и работливите се свиха до минимум. Останаха тези, които да гласуват за Бойко и Нинова. Защото взимат помощи за безработни. И вече нито един инвеститор няма да даде и един лев там. Няма хора. Хора, които знаят, мислят и могат. Броят се на пръсти.
  А беше лесно. Много лесно. Един нормален път до моста. И например една малка промяна в някой закон. Да примамят инвеститор. Не да освобождават от данък печалба инвеститора. Нефтохим не е освободен, ама и не плаща. Защо например не освободиха инвестиращите там от ДДС? Например. Или пък държавата не пое част от осигуровките на работещите. Значи за държавни служители може, за другите не. За Банско може, за турлаците не може. Или... Стига или.
За съд, прокурори, милиционери, кметове, земеделски служби, поземлени служби и секакви служби, нема да говоря нищо. Вие си знаете всичко. Нали сте умни. Не сте от моя край.
  Ако държавата бе направила нещо, сега щеше да печели от Видинско, а не да плаща помощи. И нямаше да дрискат управници у гащите, защото северозападът ще отиде в Румъния точно докато сме председатели на ЕС. В частност и на Румъния сме председател.
  Прочем, ще отида да гласувам на тоя референдум. Ама не да отиде в Румъния. Ще гласувам всички бивши и настоящи управници да отидат на майка си в... В колибката.
Айде чао, кореноплодни! Чао и на вас, тъпи и мързеливи земляци! 
ПП. Не референдум трябва. Тояга трябва. ТОЯГА. Дрянова.

понеделник, 1 януари 2018 г.

ПИСНА МИИИИИ...!!!!

Снимка на Роси Антов.Отварям нета и първото нещо, на което попадам е покана. На 04.01.2018 в Пловдив се организира митинг против правителственото решение за Пирин. И ще отида. Защото ми писна. Не знам даже решението добро ли е или не. Имам приятели и от двете страни на решението. Ще отида, защото ми ПИСНА. За последно митингувах, когато Жан Виденов и бандата около него ограби последните пари на обикновените хора и ни направи милионери. Тоя път пак ми писна… Яко. 
  Писна ми, от решения, взети преди празници. Да няма протести. Писна ми от един, где дойде за премиер, само за да си върне имотите. И обеща да ни оправи за 800 дни. Оправя ни добре. Четири години. Оправи имотите. Оправиха се и министрите му, где биеха белот на яхта в Монако с най-големия български контрабандист. Оправиха си и техните хора. И нас оправиха. Къде и как няма да казвам, защото нямам червени точки… Тогава мълчах.
  После се събра тристранната шайка разбойници. Цар, султан и комунист. Крадене като за световно. Наглост безмерна. И тогава мълчах… Вече ми ПИСНА.
  После изборите спечели генерал от пожарната. Лансиран от цар, султан и комунист. Започна се рязане на ленти. Процъфтя бизнесът с продажба на ножици. Народът ликуваше. Най-после нещо се прави. Магистрали. Детски градини. Градинки… Радост за окото. Между другото платихме неколко милиарда за Белене. Няколко милиарда за една банка платихме. Няколко стотин милиона за една ограда по границата платихме. Плащаме пътища, които ги няма. Плащаме пътища, които ги има ден до пладне. Язовири давят народа. Гърмят заводи и убиват 15 човека. Гърмят цистерни и закръгляват бройката. Двадесет години за близо милиард, правим електронно правителство, за да висим по опашки за някой безумен документ. Ремонтираме допотопни самолети. За да започнеш бизнес или строителство, ти смъкват пет кожи. Законно. Даденото под масата не се брои. Държавните институции се превърнаха в маша за саморазправа с неудобните. Пенсионерите с 200 лева тънат в разкош. Лапат черен хайвер и цоцат шампанско. Инвалидите вече не са инвалиди. Нема пенсия. Да бачкат и да се интегрират. Учители ядат шамари от родители и ученици, ама всяка година почиват на Малдивите и в Дубровник. .. Спирам.
  Та, ПИСНА ми! Не от гореизброеното. То се случва и в най-добрите семейства. ПИСНА ми, защото никой не казва кой стои зад безработния кипърски супербизнесмен, държащ Банско. ПИСНА ми, защото не знам откъде Нинова е взела пари, за да участва в приватизацията. ПИСНА ми, защото не знам защо един министър не е чувал за разделение на властите и се обажда на магистрат, за да му каже, че знае какво прави. ПИСНА ми, защото Моника взе няколко милиона от един австриец, докато любовникът и бе премиер министър и още не знам защо. ПИСНА ми, защото още не знам кой предложи Пеевски за шеф на ДАНС. ПИСНА ми, защото само полицаите протестират и успяват. ПИСНА ми от телевизия, радио и преса, лъскаща насрани задници. ПИСНА ми, защото няма нито един в пандиза. За Белене. За КТБ. За крадлъка от държавни поръчки. За убитите в Горни Лом, Хитрино, Галата, Бургас… Нито един осъден. НИТО ЕДИН. 
  ПИСНА ми да гледам как пенсионерите седят на топло и оцеляват, но не протестират. Не протестират инвалидите. Не протестират работници, които не са взимали заплати с месеци. Не протестират учители… Протестират полицаи. Утре ще протестират депутатите. После министрите и прокурорите ще ги подкрепят.
  Това е. ПИСНА ми. И не се шегувам. ПИСНА ми да ме правят на маймуна. Затова в четвъртък ще съм на площада. Поне да видят, че има хора на които им е ПИСНАЛО. Не от Пирин. От гореизброеното им е писнало. И дано има повече хора, на които им е ПИСНАЛО та ПИСНАЛО! Нали знаете, че имат назначени броячи. На щат. Броят, а после делят на сто.
КРАЙ. 
ПИСНА МИ.
ОПА!!! ЧНГ!

Роси Антов