Вчера тръгвам на работа. Телефонът ми звъни:
-Айде бе, днес нема ли да работиш?
А аз съм посрещал кръстницата и ме цепи главата:
-Така ще ви изеба като дойда, че ще ме запомните. Да не искате да идвам по тъмно! Колко е часа?
Осведомяват ме за часа. Както винаги съм назад с времето. Хората нощес дръпнали цел час преди мен. Но на думата. Какво губим и какво печелим.
Първо спим един час по-малко. След работа се прибираме един час по-рано и седаме на ракия един час по-рано. После губим представа за времето и си легаме по зимния часовник. А понеже си легаме по зимния, сме пили един час наднормено. И невестите ни ги боли глава. Правим много по малко деца, отколкото през зимата. И ето демографски проблем с българите. Циганите проблем немат, що не носят часовници. А на сутринта ставаме с главоболие и намалена работоспособност, от което страда и брутния продукт на държавата. А като страда прокуктът, страдат заплатата и ненсията.
А в глобален план нещата са още по-зле. Таман речем да стигнем Европа поне по един показател, и тия идиоти врътнат и те часовниците час напред. И пак ни бегат. И гонят Америка. А нас ни гонят руснаците. Ама нема ни стигнат. Те засядат на водка час преди да им свърши работното време.
А големият печеливш е Япония. От там изгрява слънцето.
Печелят всички евроатлантици, атлантоевропеиди и еврокончити. Сега сме с Московско време. Да почерпят Москов, Москова, Московски и Московици.
ОтговорИзтриванене сме. пак сме пред тях. язък.
ОтговорИзтриване