ЛЮБИМ ВИЦ

Клиент в бара:
- Барман, дай едно уиски!
Оня сипва, подава чашата и казва:
- Един долар.
Клиентът:
- Щом е така евтино?! дай бутилка!
Барманът подава бутилката:
- Един долар.
Клиентът:
- Дай една бъчонка!
Барманът търкаля бъчонката:
- Един долар.
Клиентът, е шокиран:

МИНАЛО И БЪДЕЩЕ. ИСТОРИЯ И ПРОРОЧЕСТВО.

Икономиката е просто нещо. И като всяко просто нещо, не търпи
некой да му се меси у работата. А
некои умни глави не само се месят, но се и опитват да обяснят
на нас, простите, простото нещо, така, че да не разберем нищо. А ето как стоят нещата.
Бог сътвори всичко и легна да почине. Почнаха да работят хората. В началото нямаше нито един безработен, и всички бяха нещастни. Работеха по 14 часа, и си лягаха гладни. После един измисли кремъчните сечива и почна да ги прави. Работеше по 13 часа, другите ровеха за корени и ловуваха по 12 часа. И всички бяха нещастни. Ровещите и ловуващите бяха нещастни, що му носеха месо и корени и ги сменяха за сечива, а той по цял ден задиряше невестите и кълцаше камъни. И според тях не рабатеша нищо. Той бе нещастен, що го боляха пръстите когато ги удряше между два камъка.
После един откри бронза, друг желязото. И двамата станаха ковачи. Останалите работеха по 11 часа, хранеха се добре, даже им оставаше. И пак бяха нещастни. Що копаеха и ловуваха, а тия двамата цял ден чукаха мотики и невести. Ама и ковачите бяха нещастни, що ходеха с изгорени ръце и крака. И понеже вече оставаше храна, се появи един тарикат, где им рече.
- Ще ви направя щастливи! Само, че докато ви правя щастливи, ще ме храните.
И после въведе ред. Стана вожд. Вече всички работеха по 10 часа. И всички бяха нещастни. Що по цял копаха и чукаха, а той ядеше наготово. И той бе нещастен, що немаше как да изяде всичко. А вече се произвеждаше 5 пъти повече.
После, тъй като немаше много работа, един се сети че може да казва какво да се работи, друг се сети за Бог, трети се сети, че може да пази заработеното. И се появиха чиновниците, поповете и полицията. И пак всички бяха нещастни.
После един измисли парната машина, друг модерното земеделие. Вече работеха половината и хранеха всички. Работеха по 9 часа. После по 8... После по 7... Най-добре се хранеха вождовете, после чиновниците, поповете и полицията. И всички бяха нещастни. Едни що работят, други що не работят, трети що преяждат.
После се появи Форд. После Бил Гейтс и Стив Джобс. Вече имаше малко работа за хората, безработни бяха половината, а другата половина беха вождове, чиновници, попове и полицаи.
И всички бяха нещастни. Що никой не работеше. Що работеха машините. Ама едни имаха повече. А тоя, где имаше най-много, бе най-нещастен. Що многото му не трябваше...
После един ден се събраха у един винпром и изпиха виното... После изпиха виното у другия... После потрошиха машините... И бяха щастливи.
После работеха всички. По 14 часа на ден...

 Р. Антов

КУЧЕ ЧИСТАЧ.

ОТ ФРОНТОВАТА ЛИНИЯ. СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ. ВИДИН. 27.03.15.

ПРЕВЕДЕН ВИЦ

Едну журналиску гьу пратили да узне интервю от едни овчаре, где видели НЛО. Питуе и разпитуе. От думу на думу  разбрала, че седу у планинуту по 5-6 месеца без жене. И накрая рекла:
- А како издръжате без жене толко време?
А оне се хиле, а най-напетия дума:
- Е па от време на време казуемо, че смо видели извънземни. Еднък ни прачу журналистку.

АВТОБИОГРАФИЯ 2

Та одеве свърших, когато се появи Анета.

Добре, че бяха баба и дядо. Иначе никой се не сещаше за мен. Умирах от кеф, когато лелките лигавеха Анета, що знаех какво преживява. Ама иначе я обичах. Беше дебела, хубава и червенобузеста. Опитвах се даже да я радвам.

Преди нова година. На масата елха. Със стъклени топки, лампи, звезди. Сестра ми лежи в кошчето до масата и гледа у тавана. Повита и вързана. Забранено ми е да я нося, и понеже не вижда елховата красота се качвам на масата, да и я покажа. После премествам елхата в края над кошчето. Почти над нея. Ама аз малък, елхата голема. Надви ми. Падаме при сестрата. С елхата. Хем да види, хем да пипне. Играчките се чупят, врескалото писва. Наще долитат... Това бе първия бой где помня.  А по Анета нема драскотина, ама пищи на умрело.

После тръгнах на детска. Отърваха се от мен.  Само Дядо Мраз ме мислеше. Една нова година
ми донесе багерче. Червено и жълто. На следващата книжка. С картинки и букви. После познах, че не е Дедо Мраз, а един човек от селото. Казах на децата, и това явно го ядоса. Спря да ми носи подаръци. Оставяше ги вече под стълбите.

А сестрата проходи. И това ме досъсипа. Бой, бой, бой... Тя ревне, мен първо ме бият, а после питат що реве. Ама се изучих. Бия кога нема никой, нема значение дали е заслужила боя. После си го заработваше. Тръгна с приятели, тя се влачи с мен. Обикаляме чужди полози и лозя, тя с мен. И после ме предаде. И пак бой. Не дай си боже да отида да се изкъпя у Върбак. Тогава случаят бе специален. Мама имаше тояжка. Загряваща. Така ме сгреваше, че се чувах чак у циганската махала.

После ме заведоха на море. У Варна. Уж за две седмици. Там открих, че мама и тати обичат и мен, стига Анета да я няма. Един път се загубих на плажа. Мислех, че са ме зарязали, ама те ме намериха и даже не ме биха. Заведоха ме в аквариума. Още съм влюбен в морето, Варна и рибите. Обаче стояхме само седмица. На баща ми му примъчня за Анета и се прибрахме. И на мен ми беше мъчно за нея, ама ми беше мъчно и за морето. Значи съм се мъчил два пъти повече от тях. Забравих мъката за морето, когато я видях от моста пред нас. Помня как се затича с бялата рокличка и обелените колене.

- Бати си дойде!!! Бати си дойде!!!

И се сгуши в мен.

После реката, ливадите, лозята, ябълките и крушите. Чуждите, разбира се. Бяха по-вкусни...

А после дойде 15 септември.

Безкраен празник. Съучениците учат букви, аз си чета приказки. Те пишат изплезени над тетрадките ченгелчета и лулички, аз пиша за един тигър. Затова сега краснописът ми е като, че ли пиша с краката си. Ама най-важното е, че бях свободен. Скитах где си искам. С Дусчето, Бибъка, Ръбо, Пръча, Жоро ...

Дусчето се казваше така, що имаха малки гъски. На наш диалект - "гушчичи". А той им казваше "душчичи".

Бибъка е диалектно от патица. Не излизаше от водата.

Пръча си е пръч.

А Ръбо косата му над челото бе сякаш лизната от теле. И прическата му бе ръбеста. Сега е негде доцент. Може и професор да е. Не съм го виждал 2-3 години.

А Жоро се чудя, що е Жоро.

А аз имах 5-6 прякора. Затова днес немам нито един.

Германчето, що косата ми бе сламеноруса.

И друг, где ми го сложиха приятели на баща ми - Косчинката /костичката, кост/. Ето случая:

Баща ми играе бридж с приятели у нас. Пишката ми се надървила за пръв път у живота. Аз тичам при тях, държа се отпред и викам:

- Тати, тати, аз си имам косчинка!!!

Нали разбрахте, че косчинка значи кост.  Малка кост... Ама тогава и аз бях малък.

За днес стига.

П.П. Не съм бил сестрата вече 40 години.

СУТРЕШНИ НОВИНИ ОТ КОЧИНАТА

Млад, приятен, весел и чаровен пилот германец, натъжи цяла Европа.

С 30% са се увеличили фалшивите банкноти в България. Ако икономиката върви със същите темпове, до края на годината ще се увеличат с още 30%, а Б.Борисов ще препълни бюджета.

Тия дни в НС ще се внесе законопроект, позволяващ на ДАНС да  налага вето върху сделки. Най-засегнати ще са девойките покрай околовръстното.

Птичи грип мори пеликаните у езерото Сребърна. От екоминистерството заявиха:

ТЪП ВИЦ

 По асфалта вървят бръснарско ножче и домат. По едно време се чува бръмчене, ножчето се оглежда и извиква:
-Домат, залегни! Валяк!-и залягат.
 Валякът отминава. Ножчето става, изтупва се, и казва:
-Пюре,давай да се прибираме!