И докато качвах Петрохан, си мислех:
Абе спортисте, защо не ти дам една въдица и да осъмнем в лева река. Да почнем риболова от Пешченик, да сгазим някоя усойница, да подплашим закъснял сръндак. После да поседнем на просечен камък, да запалим по цигара... И да видиш водния кос зад водопада... И стърчиопашката, подскачаща по камъните... А после Лева лекия, Гръдовец, Орлова лекия... Да заобиколиш вира, за да не уплашиш рибата ... Да я видиш неподвижна в бързея... Дебнеща сянка... Дива... И истински жива... А после и червените рубини по нея... А привечер, уморени, гладни и жадни, да поседнем до чучура под бука до стария овчарник... Да чуеш "чак, чак, чак...", да видиш първо огромните рога, а после и прекрасното тяло на еленчо... Как се оглежда, пие вода и пак се оглежда... И не ни вижда, нищо, че сме на 10 метра от него... Или не иска да ни види... Нас, спортистите....
Няма коментари:
Публикуване на коментар