СЪСЕЛЯНИ

Сега ще ви разкажа нещо на моя диалект, от моя край, где съм го чул с ушите си. И ако някой ми каже, че съм по - малко българин от него, ще му ЕПМ. После и ще го преведа.
У селО ималО двама приятели. Дръти. Анто и Еленко. Анто кьопав, Еленко с длъгье ногье ко сръндак. Еленко умрел. Погребение. Каруцата с ковчега напред, Еленко лежи затрупан с цвекье, а зади каруцуту с ковчага опечалени виу на умрело. Най - озад Анта. Кьопа, и си орати:
- Еленко, Еленко, кве убавЕ ногье завлече у гробищата!!!
Та се сети и за едън от фамилиуту на бабу. Седи у кръчмуту. И мези. И учиниуту една маслина. Последна. Не мое гьу бодне. А кьелнерката га гледала, гледала, узела му вилицуту и гьу набола. И му подала и казала:
- Те така става!
А он:
- Става. Ама кад гю умаламочим.
Та същият караше работницити у горското. Почиву на обед. А тоа да ньег, гледа у падинуту поди ньи и казуе:
- Любене, Любене, ако сберем сви дръва, где съм изрезал, че напълне овуа падину.
А Любен:
- Вужгане, ако поврънем пиеньето, где съм изпил, че ти отнеса дръвата у морето.
Те той сакаше да ви каем. А Вужгам е станул Вужгам, що не е можал да каже "вузгам трупье". Казал е " вужгам трупье". А у селО не мое да оратиш на диалект. Еднък че ти туре прЕкор. Ко на Дусчето. Место гусчичи, каза душчичи.
ПРЕВОД.
В село имало двама приятели. Анто и Еленко. Анто куц, а Еленко с дълги крака като на сръндак. Еленко умрял. Погребение. Каруцата с ковчега отпред, Еленко лежи затрупан с цветя, а зад каруцата с ковчега опечалените вият на умряло. Най - отзад Анто. Куца и си говори:
- Еленко, Еленко, какви хубави крака замъкна в гробищата!!!
Та се сетих за един от фамилията на баба. Седи в ресторанта. И мези. В чинията маслина. Последна. Не може да я набоде. А келнерката гледала, гледала, взела му вилицата и я набола. И му я подала и казала:
- Те така става.
А той:
- Става. Ама кат я изморих.
Та същия караше работниците в горското. Почиват на обяд. А тоя до него гледа в падината под тях и казва:
- Любене, Любене, ако събера всички дърва, где съм изрязал, ще напълнят тази падина.
А Любен:
- Вужгане, ако повърна пиенето, где съм изпил, ще ти отнесе дървата у морето.
Това исках да ви кажа. А Плъжвам е станал Плъжвам, що не е могъл да каже " плъзгам трупи", а казал " плъжвам трупи". А в село не може да говориш на диалект. Веднага ти слагат прякор. Като на Дуслето. Вместо "гъслета", казал " дуслета".

ЗА МАЙКУ, КОМШИЙЧЕТО И БАНИЦУТУ.

 Мати ми ичер купуе обгье. Едно комшийче гю пита:
-Бабо Бонке, Роси ли че си доди?
Мати ми:
-Да. Ко се сети!?
Лапето:
 -Е па сети се. И баба прай баницу, када укья си доди.


ПРЕВОД:
Вчера майка ми купува кори за баница. Едно съседче я пита:
-Бабо Бонке, Роси ли ще си идва?
Майка ми:
-Да. Как позна!?
Хлапето:
-Е па сетих се. И баба прави баница, когато си идва вуйчо ми.

ПРЕВЕДЕН ВИЦ

Едну журналиску гьу пратили да узне интервю от едни овчаре, где видели НЛО. Питуе и разпитуе. От думу на думу  разбрала, че седу у планинуту по 5-6 месеца без жене. И накрая рекла:
- А како издръжате без жене толко време?
А оне се хиле, а най-напетия дума:
- Е па от време на време казуемо, че смо видели извънземни. Еднък ни прачу журналистку.

Превод на СПОРТИСТИТЕ

Минавам одеве на Гинци и чета: "ЖИВА РИБА - СПОРТЕН РИБОЛОВ".
И докато качвах Петрохан, си мислех:
Абе спортисте, защо не ти дам една въдица и да осъмнем в лева река. Да почнем риболова от Пешченик, да сгазим някоя усойница, да подплашим закъснял сръндак. После да поседнем на просечен камък, да запалим по цигара... И да видиш водния кос зад водопада... И стърчиопашката, подскачаща по камъните... А после Лева лекия, Гръдовец, Орлова лекия... Да заобиколиш вира, за да не уплашиш рибата ... Да я видиш неподвижна в бързея... Дебнеща сянка... Дива... И истински жива... А после и червените рубини по нея... А привечер, уморени, гладни и жадни, да поседнем до чучура под бука до стария овчарник... Да чуеш "чак, чак, чак...", да видиш първо огромните рога, а после и прекрасното тяло на еленчо... Как се оглежда, пие вода и пак се оглежда...  И не ни вижда, нищо, че сме на 10 метра от него... Или не иска да ни види... Нас, спортистите....

СПОРТИСТИ

Миньуем оточка на  Гьинци и четим: "ЖИВА РИБА - СПОРТЕН РИБОЛОВ". И докад качи Петрохан, си мисли:
Абе, спортисте, що ти не дадем едну удицу и да осъмнемо у Лева реку... Да поемо риболова от Пешченик, да сгазимо некьу усойницу и да уплашимо некьи закъснел сръндак . После да приседнемо на лискуту нади вира на Просечан камик и да палнемо по цигару... И да видиш водния кьос зади водопада... И подлипашкуту, ко рипа по каманьете... А после Гръдовац, Лева лекия, Орлова лекия, Борова река... Да заобиколиш вира, та да не уплашиш балканскуту пестръву... Да гьу видиш ко се е заложила у бръзея... Дебнеща сенькя... Дива... Жива... А после да видиш цръвенити руминье по ньу... А привечер, утрошени, гладни и жедни да седнемо до шобаркуту поди букуту до стария овчарник... Да чуеш "чак, чак, чак...". И да видиш пръво огромнити родзи, а после и целия еленчо... Ко се огледжуе, пие и па се огледжуе... И ни не види,а смо на 10 метра от ньег... Или нече да ни види... Нас... Спортистити...
А СЪГ МИ КАЖЕТЕ, ИМА ЛИ ПО УБАВ ЕЗИК ОТ ТУРЛАШКЬИА?... КО ПЕСНА Е...