Преди много, много години и още много години имало едно момче. И първите думи които казало не били "мама" или "тати". Първата му дума била "ЗАЩО". Било щуро и палаво дете. Не се спирало. Коленете му били обелени, главата в цицини, а гърбът надран от храсти. По цял ден не спирало да се пита. Какво е това? И влизало в бодливите храсти да види какво е. Може ли да полетя? И скачало от високото дърво. Кое е по-твърдо? Главата ми или пътеката? Защо това е така, а онова не е така?... А в царството в което живеело, децата, които задават въпроси ги пращали в едно училище. За магьосници. Добри магьосници, които да помагат на хората. Защото децата, които задават въпроси дават и отговори. Та момчето четяло дебелите стари книги и се учело на занаят. И колкото повече знаело, толкова повече въпроси задавало. И помагало на хората. Още докато учело. После завършило и се заело сериозно с магьосничество. Хора от цялото царство идвали и момчето, вече мъж им помагало. Но... Винаги има едно "НО". Малко преди да настъпи есента, от тъмните гори слезли зли магьосници. Първата им работа било да приберат старите книги от училището за магьосници. След това заявили, че само те могат да помагат на хората. Заявявали го всеки ден. И хората повярвали. Не всички. Не повярвал нашия герой. Той тайно помагал, а хората го обичали. И един ден докото се ровел в руините на старото си училище, в едно сандъче открил една древна книга. До нея мастилница и перо. А в книгата не пишело нищо. Магьосникът се учудил, но я прибрал. И често се сещал за нея. Защо е празна? Защо не са я взели лошите магьосници? Защо в сандъчето има перо и мастилница?... Мислел и помагал. А болните хора ставали все по-болни. И все по-трудно ги лекувал. Не спирал да задава въпроси. Усещал, че някъде се крие отговорът на въпроса, "ЗАЩО СЕ РАЗБОЛЯВАТ ХОРАТА?", но не го откривал.
И един ден се разхождал в гората. Дълго вървял и видял рекичка. С каньон. И тръгнал по нея. Да види откъде извира. Привечер стигнал до извора. Пещера, от нея водата скачала в бистър вир и тръгвала през скалите. Било топло, а водата хладна. Той скочил във вира и доплувал до водопада. Струите вода с грохот се стоварвали върху него. А той стоял. Усещал нещо странно. Стоял до сутринта. А когато слънцето огряло пещерата, разбрал. Разбрал отговори.. Не всички, но много.
После се прибрал, извадил книгата и започнал да пише. Написал всичко. А най-важното от всичко било, как хората да не се разболяват. После го преписал. Понеже мастилото свършило, а злите магьосници забранили да се продава мастило, се порязал и преписа довършил с кръв. Прибрал книгата в сандъчето, а после отишъл до извора. И го скрил в пещерата. А преписа отнесъл на злите магьосници. Нали само те имали право да лекуват. И само те имали мастило. Да го препишат и раздадат на хората. А те го прочели, събрали се на съвет и решили да го скрият само за себе си. Ако няма болни, те няма кого да лекуват. И стават ненужни.
Магьосникът дълго питал какво става с книгата и защо хората не знаят за нея, но така и не получил отговор. А хората боледували, лекували се и умирали. Приказката щеше да свърши дотук, ама не.
Магьосникът имал син. Който също задавал въпроси. И търсел отговори с обелени колене и цицини по главата. Но в царството на злите магьосници било невъзможно да намериш отговорите. И то тръгнало по белия свят. Скитало дълго. Гори, планини, полета... Накрая преплувало морето и стигнало в царство, където всеки можел да задава въпроси. И го управлявали хора, които задават въпроси и търсят отговори. И момчето задавало, задавало, задавало... И отговаряло, отговаряло, отговаряло... И станало мъж. Редом с тези, които управлявали царството. После...
После се върнало за баща си. В царството на злите магьосници всички били вече болни. Били здрави само те и баща му. Влязло в старата къща и го събудило. Набързо стегнали багажа и тръгнали. После прекосили морето. И заживели щастливо. Но не всяка щастлива приказка има щастлив край. Бащата починал. А книгата така и не се появила.
Минали години. Синът станал баща. И една вечер се зачел в една книжка. И нещо го накарало да се сети за историята, която неговия баща разказвал. Малко фантастична, но история. На другия ден се качил на кораб, преплувал морето и пак отишъл в царството на лошите магьосници. Нещо го дърпало. Преспал в старата къща, а на другия ден отишъл в гората. Нещото го повело. По пътеката. Когато стигнал каньона видял пещерата с водопада. Преплувал вира застанал под него. После започнал да се катери към пещерата. Нещото го привличало неудържимо. И влязъл в нея. А там вместо тъмнина, светлина. Светлината излизала от косите на най-красивата жена, която бил виждал в живота си. Първо я помислил за феята на зъбките. Така си я представял като дете. Тя протегнала ръка и го повела. До сандъчето. И той го отворил. А вътре стояла книгата, написана от баща му. И една роза. А красивата жена пак се усмихнала и казала:
- Аз съм богинята на този извор. Изворът на живата вода. А розата е ключът за нея. Вземи ги! Ти и баща ти го заслужихте.
Синът я погледнал и също се усмихнал. И го взел. И видял бъдещето. Толкова ясно го видял, че чак се стреснал. Картината била прекрасна.
Вървят в страната на злите магьосници. Богинята на живата вода го е хванала за ръка и го води. Той е стиснал здраво книгата. И я чете. На всеки срещнат. После спират пред замъка на злите магьосници. Мъжът усеща, че светът няма да е същия. Малко го е страх, но вижда как богинята се смее. И се обръща назад. А там хора. Всички хора от царството. А злите магьосниците се разбягали. Сигурно отишли вдън гори Тилилейски. После хората пуснали печатницата, где злите досега печатали злите си работи. И отпечатали 38948576384 екземпляра на книгата. На 37489 езика. И тя стигнала до всички царства на земята, луната, планетите и звездите. За един ден. Нали се сещате, че нещата стават лесни ако ти помогне богиня.
А после! После всеки може да довърши приказката. Аз да не съм Котаракът в чизми за да ги довършвам. А вие нали разбрахте, че ключът за жива вода е роза, а не ключ. Забравих да ви кажа, че всяка роза е ключ. Само трябва да попадне в човек, който задава въпроси. И до него да има богиня... За да спасят света.
