петък, 27 април 2018 г.
НОВИНИТЕ. 27.04.18. БЕЗОПАСНОСТ, КОНДОМИ И НАТО.
ОТ СТРАНАТА.На първи май Нинова ще оглави похода на бедните. На втори май ще отлети при сина си в родината на първи май.
Двамата генерали си ги мерят ежедневно. Чрез опъване.
След година ще сме в чакалнята на Шанген. Това го каза по-якият генерал. Шанген каза, че дотогава ще сложи катинар на чакалнята.
Народът се притеснява, че като почнем да печатаме наши евра, стоките ще поскъпнат. Същите смятат, че и сега са скъпи. Евтина за тях е само руската газ и бензина от Нфтохим.
Премиер и вицепремиер заявиха, че различия има, ама държавата върви напред. За единият напред е назад, а а другия напред е улево. А държавата заяви: Вървя напред, въпреки вас.
Отбелязваме световният ден на безопасност при работа. По тоя повод Катя от околовръстното закупи един плик кондоми. Ще дава безплатно. Кондомите, ей! Да се не юрнете натам!
Десните в България почнаха да приказват. Засега се разбра, че са малко левоориентирани.
Каварна иска да стане евростолица на спорта. Кметицата се е поналяла и требва да влезе във форма. Аз лично смятам, че трябва да стане световна столица на малоумни кметове. Доскоро бе световна столица на рока.
ОТ СВЕТА.
Северна и Южна Корея най-после се срещнаха. Засега на границата.
Индия и Китай се срещат за да доуточнят границите. Засега Китай уточни границите с Русия. Тайно. Сибир вече не наш. Наш Крим.
Луис се казва третото дете на принца и принцесата на Британия.
Меркел е на посещение във Вашингтон. Тия ще се пропият от срещи и банкети.
В Брюксел се срещат външните министри на страните от НАТО. По тоя повод в Кремъл докараха три цистерни студена вода.
А в Москва се готвят за деня на победата. Петдесет годишни ветерани от войната ще направят добър оборот на магазините за медали от войната.
А Тръмп не подкрепя тия, где не подкрепят САЩ, Канада и Мексико за световното по фетбол през 2025.
На Балканите като на Балканите. Говорим на сходни езици и не може да се разберем.
В ЕС като в ЕС. В Русия като в Русия. А в Бразилия е златна есен.
ВРЕМЕТО. За барбекю до някоя река.
СПОРТ. Бързам. Чао.
ЧЕСТИТА ВИ ГОДИШНИНА ОТ ЧЕРНОБИЛ
Днес ще ви разкажа една история. В нея няма нито една дума, която е лъжа. И ви моля да я споделите. За да я чуят и тези, които никога не са живели при социализма. И да разберат истинското му лице. И братската руска любов да разберат.
Годината е 1986. Студент съм в Свищов. На 22 април се ражда големият ми син. Изписват ги от болницата на 30 април. Носят се някакви слухове за гръмнала атомна централа, ама само слухове. Аз и колеги организираме грандиозно посрещане. Стенли отговаря за салатата от марули. Домати през април нямаше. НЯМАШЕ. Гибона купи виното и ракията от македонската махала. Хубаво вино и ракия НЯМАШЕ. Друг отговаряше за мръвките, трети за бирата, четвърти за скарата. И на първи май сме на поляната пред седми блок. Търкаляме се в тревата, мезим с марули и се кефим на прекрасната пролет. Млади сме. Не вярваме на слухове. Празнуваме, че на света се е появил първородният ми син. Преди 4 дни същото магаре стана на 32. Мъж и половина. Но...
Винаги има едно "но". Братовчед му, който се роди малко преди него остана на три. Завинаги. На три. Братовчед ми чува слухове, че има радиация. И почват да купуват краве мляко. Пак по слухове. Било безвредно. И го хранят. Било чисто. Няма кой да им каже какво и как да правят. По телевизията даваха парадите на победите. Първи май. Девети май... И победителите на трибуните. Ядящи храни от Австралия. И когато детето почна да тича и радва на света, радвайки всички, разбраха страшното. Левкемия. Докторите няма как да помогнат. Остават врачките. Стигат до баба ванга. Тя казва:
- Не се притеснявайте!Това е божие дете.
Нали се сещате, че е безпогрешна. Ако оцелее, го е запазил бог, защото е негово дете. Ако умре, бог го е прибрал, защото е негово дете. Мразя врачките!
А ние гледахме и се молехме за чудо. Представям си какво е било на най-близките му. Тези, които всеки ден са били до него и то да тях. Тригодишно дете да си отиде. И се обвиняваха. За кравето мляко. За дъжда. .. За всичко. Отиде си на три годинки. Тодор се казваше. На дядо си. Както е спал. До баба си. Тихо. В съня си. Тригодишен. Заради мълчанието и лъжата. На Тодор Живков. На СССР. На социализма. На системата, която днес някои я хвалят, че билетът за рейса е бил 6 стотинки. И са живели спокойно.
Това исках да ви кажа. И ще се радвам, ако го чуят повече хора. Докато тогава някои живееха спокойно, други умираха спокойно. На три години. В съня си. Гушнали баба. Заради мълчанието. Мълчанието, което убиваше. И ще продължава да убива. Докато мълчим. Защото забравихте. И лъжете децата, че сте живели спокойно и е имало всичко. Едно време. Едно нещо имаше тогава. Мълчание и лъжа. Това е.
А Тошко остана на три години. На три.
И накрая искам да ви попитам. Колко трамвайни билета и колко кила наденица струва животът на едно дете. Само на едно. Тригодишно.
пп. Бях на погребението. Няма нищо по-страшно от това, да спуснат малък ковчег в малък гроб.
РА
Годината е 1986. Студент съм в Свищов. На 22 април се ражда големият ми син. Изписват ги от болницата на 30 април. Носят се някакви слухове за гръмнала атомна централа, ама само слухове. Аз и колеги организираме грандиозно посрещане. Стенли отговаря за салатата от марули. Домати през април нямаше. НЯМАШЕ. Гибона купи виното и ракията от македонската махала. Хубаво вино и ракия НЯМАШЕ. Друг отговаряше за мръвките, трети за бирата, четвърти за скарата. И на първи май сме на поляната пред седми блок. Търкаляме се в тревата, мезим с марули и се кефим на прекрасната пролет. Млади сме. Не вярваме на слухове. Празнуваме, че на света се е появил първородният ми син. Преди 4 дни същото магаре стана на 32. Мъж и половина. Но...
Винаги има едно "но". Братовчед му, който се роди малко преди него остана на три. Завинаги. На три. Братовчед ми чува слухове, че има радиация. И почват да купуват краве мляко. Пак по слухове. Било безвредно. И го хранят. Било чисто. Няма кой да им каже какво и как да правят. По телевизията даваха парадите на победите. Първи май. Девети май... И победителите на трибуните. Ядящи храни от Австралия. И когато детето почна да тича и радва на света, радвайки всички, разбраха страшното. Левкемия. Докторите няма как да помогнат. Остават врачките. Стигат до баба ванга. Тя казва:
- Не се притеснявайте!Това е божие дете.
Нали се сещате, че е безпогрешна. Ако оцелее, го е запазил бог, защото е негово дете. Ако умре, бог го е прибрал, защото е негово дете. Мразя врачките!
А ние гледахме и се молехме за чудо. Представям си какво е било на най-близките му. Тези, които всеки ден са били до него и то да тях. Тригодишно дете да си отиде. И се обвиняваха. За кравето мляко. За дъжда. .. За всичко. Отиде си на три годинки. Тодор се казваше. На дядо си. Както е спал. До баба си. Тихо. В съня си. Тригодишен. Заради мълчанието и лъжата. На Тодор Живков. На СССР. На социализма. На системата, която днес някои я хвалят, че билетът за рейса е бил 6 стотинки. И са живели спокойно.
Това исках да ви кажа. И ще се радвам, ако го чуят повече хора. Докато тогава някои живееха спокойно, други умираха спокойно. На три години. В съня си. Гушнали баба. Заради мълчанието. Мълчанието, което убиваше. И ще продължава да убива. Докато мълчим. Защото забравихте. И лъжете децата, че сте живели спокойно и е имало всичко. Едно време. Едно нещо имаше тогава. Мълчание и лъжа. Това е.
А Тошко остана на три години. На три.
И накрая искам да ви попитам. Колко трамвайни билета и колко кила наденица струва животът на едно дете. Само на едно. Тригодишно.
пп. Бях на погребението. Няма нищо по-страшно от това, да спуснат малък ковчег в малък гроб.
РА