Eто как почна всичко. Говоря по телефона и пълня пералнята с пране. Пускам я, и пребит от работа, сядам да си изпия кафето. Пия, опъвам от цигарката и се кефя на прекрасното утро. И решавам да го споделя с някого. Обаче телефонът го нема. Обръщам къщата надолу с главата. Нема го. Изчаквам пералнята да спре. Нема го и у пералнята. Вече започвам да изпитвам ужас. У тоалетната не съм го пускал. Събуждам съседката, та да звънне. Не може да го избере. Мистерията е пълна. После решавам да преместя пералнята. Залепена е до стената и вградена между шкафовете. Нема как да падне игла, камо ли телефон. Местя я. И го виждам. На неколко парчета, ама той. Доказват го картите в него. Обаче изненадата е пълна. Намирам изчезналите ключове на жената, барабар с фенерчето. Три вилици, две лъжици и един нож. Единия ключ за колата, где накарах синчето да го направи. Една флашка, която никога не съм притежавал. И кутия презервативи, каквито никога не съм ползвал.Парфюма, где сестра ми го подари за 50 годишнината. Сега съм на 53. Намирам стотинки, центове, куни, динари,леи и крони.... Не намирам портфейла и документите, где изчезнаха преди три месеца. Не намирам ножчето "Викторинокс". Не намирам и доста други неща, где ми изчезнаха..
А след като съпоставих фактите, разбрах, че машините озверяват. Явно са тръгнали на война срешу хората. Първо крадат от нас разни работи, и после ги изяждат. Но нещо не ми даваше мира. Защо не изяждаха всичко? И в един момент ми светна:
Машините и извънземните работят заедно. Това, где откраднат машините отива в една паралелна вселена. Там се изучава, след което се връща обратно там, откъдето е откраднато. Документи не се връщат. Някои неща се връщат на грешни места. Доказателство за това е флашката и презервативите. Кой знае къде е отишло ножчето ми!?
А документите остават, за да ги ползват при нашествието. Някои от тях вече са тук. От паралелната вселена, с документи от наща вселена...
Сега си гледам новите документи. Отпреди месец... Издадени са преди две години.
Ха ха ха.
