ДОБРАТА НОВИНА. ГОРИ, ЛИВАДИ,ВОДКА, ГРИЖОВНИ НЕВЕСТИ И ПРЯСНА РИБА, ПОЛУСВАРЕНА В БАГАЖНИК.

 Цял ден дебнах добрата новина. Нема и нема. А денят е от тия, где ако нещо си наумиш, се случва. Весело и спорно ми е. А у новините мъка и мъка. И решавам да създам добрата новина. Да се напия. Обикновено напиванията ми се сбъдват във всякакви дни. И ми звъни приятел. Да говорим. Въпрос едно:
-Имаш ли още от мускатовата.
След положителен отговор въпрос две:
-А колата?
-Оставаш колата, а жената те прибира.
 Затова са приятелите. Приключвам работа набързо, и съм в тях. Пред къщата, в градинката. Салата от див чесън и изпотена от напрежение бутилка. И докато се чукаме /с чашите/ ме разпитва, как вчера съм се оправил със земя и гори. Никак. Едва се оправям с невестата, а кво остава за другото. За него има други хора. Давам скици и чакам некой лев.
 Той:
 -Колко?
 Аз:
 -Колко дадат.
 Той:
-Ти си луд.
 Аз:
-Що, ти колко взе досега?
 Той:
-Николко. А ти?
 Аз:
-И аз николко. Но от 20 години тъщата и майка ми взимат.
 Пием бавно и му обяснявам, че гората са реже от дървари. Ние с него не сме. Земя се оре с трактори. Ние немаме. Ливада се коси с косачка. Пак немаме. Не е съгласен с мен. Явно и тая година ще вземе николко. После ме прибират. Отбивам се в кварталното за цигари и добра новина. На масичката отвън са седнали петима човека. Виждал съм ги в квартала. Взимам си една двестаграмка и водичка и сядам. Флирт. На масата нарязани мезета. Един през друг ме канят да си взема. Подават ми вилица. Не ме познават, и аз не ги познавам. Взимам една маслина и добрите новини заваляват.
 Един черпи, що е взел аванс. Друг пенсия. На едно момче днес му е първия работен ден. Един със задоволство съобщава, че е изчукал еди коя си. Така и не разбираме коя, що вижда жена си и скача. Ама компанията не намалява, а се увеличава. Магазинът работи до осем, а магазинерката стои. И новините са добри. Един даже отказал работа. У Монтана!? Парите били малко. На двама идват невестите. Да ги прибират. Около масата става тясно. Ставам и правя място. Двестаграмките са свършили. Взимам една литрова и я оставям на масата. И си тръгвам. Да ви съобщя добрата новина.
 Не я търсете у телевизорите, а се огледайте!
 Прибирам се и сядам на терасата. С лаптопа, чашата и пиперосано прясно сирене. Овче. Ама нещо ме гложди. И се сещам. В багажника на колата имам риба. Сутринта бе жива. Тръгвам да я взема, ама колата я няма. Е па нема да я има. Нали я  оставих у другия край на града. Нема значения. Никога не заключвам багажника. Утре ще съм на риба. Пържен бобой и печен шаран. Май е по-добре. Нема да я чистя.

ЗА ТАНЕВА, КАЛФИН И ПРОСТИТУТКИТЕ.

 Днес в новините бе мимоходом споменато едно решение, което коренно ще промени държавата. Танева и Калфин ще въвеждат еднодневни трудови договори. Ще се продават предварително. От първи юни. Разчита се приходите в НОИ да скочат с два процента. А и работниците и работничките ще берат спокойно краставиците. Ще са сигурни за старините си. Ако досега са взимали 20 лева, сега след вноските ще взимат 12. Предполагам, че желаещите да работят за 12 лева на ден ще се изтрепват за работа. Ама идеята е добра. Ето как може да се усъвършенства, и държавата ни да задмине по стандарт на живот некоя скандинавска държава.
 От утре да се въведат почасови договори. Проститутките да закупят едночасови. Така приходите в хазната ще скочат с още 27 %. Клиентите нема да бързат. Нема да бързат и девойките. С приходите социалното министерство да изгради на всяко кръстовище или пиаца по една баня. Така след всеки сеанс от 15 минути, ще имат 45 минути да се изкъпят. Сега е яка смрад. Това също е пътят ни към Европа.
 Ако некой, или некоя искат да кръшне, да си купува неколкочасови договори. Така приходите ще скочат с още 54 %. И всичко ще е законно. Може да не е много морално, ама нема да влизаш у затвора.
 Ако некой или некоя искат да дръпнат един бой на половинката си, да закупуват 15 минутни договори. И бой. Тези договори да са само 15 минутни, що некой може да се увлече. Така приходите ще скочат с още 97 %.
  И за да не влизам в подробности, само ще ви кажа къде могат да се реализират ваучери с почасови и подневни договори. Не ти се оди на училище-договор. Тръгваш да крадеш-договор. Паркираш у градинката-договор. За риба-договор. За гъби-договор. Гледаш порно-договор...
 Леле, порно. Тия от СЕМ спреха безплатното порно. Не е лошо утре да излеземе на протест срещу СЕМ. Както е тръгнало, ще спрат и онова предаване за Пепеляшките. Па и Гала. Те тогава вече ще се мре.

ДОБРАТА НОВИНА И ЕДНА ИСТОРИЯ ОТ МИНАЛОТО. И СНИМКА НА МИХАИЛ.

Тия дни при мен няма да има лоши новини. Само, че както ви обещах, преди всеки празник, ще ви припомням за Мишо. Същия, где го утрепахме у цеха за утилизация на мини у Горни Лом, заедно с още 14 човека. Мълчанието също убива. Убива и късата памет.
 Та добрата новина. Депутат от ДПС честити Великден на всички християни. Не повярвах на ушите си. И се сетих.
 Преди много години, братът на дядото на това момче, и на моя дядо, бяга от България. Тук му издават смъртна присъда. Що не обича БКП и КПСС. Около Великден, 1953 година дядо ми нощува при тъста си. През нощта чуват бръмчене на камиони. Облича се и изтичва до къщата, където живеят братята му, майка му и баща му. Къщата е заградена с войници. Отвътре се изнасят завивки, посуда и се носи рев. Мъжки и женски. Баща му е на легло. Единия му брат е на 15 години. Майка му тича да мъжа си, после до сина си в камиона. Дали са и право на избор. Избира между мъж и син. Накрая сяда при детето. Камионът тръгва. Никой не казва закъде.Докато минава през селото тук там се повдига някое перде. Улиците са пусти. Само няколко комунисти обикалят и следят, да не би некой да ги изпрати. Дядо и баба остават с баща му.
 Та дядото на Михаил ми е разказвал след години:
-След три дни пристигаме в едно турско село. Каменар. Русенско. Нямаме нищо за ядене. Отварят ни една къща и ни казват, че тук ще дочакаме старините си. Съсипани и гладни заспиваме. На сутринта дворът е пълен с хляб, сирене, яйца....Завити в кърпи и прехвърлени през нощта през оградата. Хората се страхуват, но помагат. Това се помни до гроб. После всички ни станаха приятели. Добри хора има навсякъде, независимо от религията. После комунистите ни научиха да мразим различните. Най-много хора са изтрепали нацисти, комунисти и ненормални религиозни водачи.....
 След години се прибират на село. Гробът на майка им е там. На баща им тук. Простили бяха на всички.
 Весели Празници!

ДОБРАТА НОВИНА

 Днес в един МОЛ се събраха няколко майки. Там те накърмиха децата си. И всичко бе красиво, и всички бяха доволни.
 Майките доказаха, че могат да кърмят. Бозайниците бяха доволни, що за пръв път разбраха какво е да сучеш от естествен източник, а не от биберон. Няколко подрастващи останаха доволни, що изкараха нагледен час по анатомия.  Само некои татковци не бяха баш доволни, що им не дадоха да бозаят пред хората. Затова се набозаха в близката кръчма.